Треньорът на вратарите в школата на Ботев - Илия Иванов, даде обширно интервю пред официалния сайт на "канарчетата". Наставникът сподели вижданията си по всички актуални въпроси около поста, който заема в академията на "жълто-черните". 33-годишният специалист разкри и любопитни подробности около сблъсъка на Ботев срещу Партизани в Лига Европа, заради приятелството си с треньора на вратарите на албанския тим.

 - Намираме се във втората седмица от началото на зимната подготовка. Как протича тя при вратарите в школата и има ли нещо по-специфично в зимната подготовка при тях?

 - Като цяло при тях всичко е по-специфично. Работят малко повече, отколкото останалите футболисти, тъй като всеки ден тренират по 45 минути във фитнеса, а след това имат 1 час специализирана работа с мен. Чак след това преминават към тренировките с отборите си и треньорите си.

 - Как успявате да съчетаете тренировките на вратари от толкова различни възрасти?

 - Съчетавам ги, като ги правя на групи, по четири човека. U19 и U17 работят заедно, както и 15 и 16-годишните. Най-малките също са по двойки, като с големите възрасти тренираме всеки ден, докато с другите по три пъти в седмицата.

 - В някои от другите школи в България има по двама треньори на вратарите в ДЮШ. Мислите ли, че подобна практика трябва да се въведе в Ботев и по какъв начин това би оптимизирало работата на вратарите от академията?

 - Да, не би било лошо ако има втори треньор в школата, който да помага с малките възрасти, защото тяхното обучение е много важно. Както знаем, вратарите до 14-годишна възраст трябва да са много добре подготвени – чисто технически. За мен лично, двама също са недостатъчни да работят в една школа. Оптималният вариант за България е трима треньори на вратарите в школата, както и главен треньор, който често пъти да се явява треньорът на вратарите на мъжете. За съжаление, ние нямаме достатъчно кадри, за да осъществим такова нещо. В Европа отборите отдавна работят с по 7-8 треньори на вратарите, като всички те имат главен координатор, който задава рамката и това как трябва да се обучават вратарите и как трябва да изглеждат те, за да са готови да пробият в мъжкия футбол.

 - Школата на Ботев разполага с едни от най-добрите вратари в България във всяка една възраст. Как успяхте да постигнете това ниво?

 - Когато започнах да работя в школата на Ботев, преди мен бяха оставили една много добра основа и подготовката на вратарите бе на много добро ниво. На мен не ми беше трудно да влезна и да продължа пътя, който беше постлан преди мен от Тихомир Тодоров. Поставяме си краткосрочни цели, аз имам ясна визия как трябва да изглежда вратаря в различните възрасти, преди да влезе в мъжкия футбол. Чрез постигане на краткосрочните цели гоним голямата цел, а тя е да подготвим вратар, който е достатъчно добър за първия отбор и да направи добра кариера. Затова ми помагат много и момчетата, които са изключително дисциплинирани и трудолюбиви. Те вярват в идеите, които аз нося и ги приемат като техни.

 - На какви кадри залагате повече – на местни момчета или на вратари извън Пловдив?

 - Повечето са местни момчета. За да вземем вратар извън града трябва той да е изключително класен и да е поне едно ниво над вратарите, които имаме тук. В момента само Стелиан Ангелов е отвън, а Милко Баданов не го броя за външен, тъй като той е от Раковски, което е много близо до Пловдив.

 - Как оценяте условията за работа в школата на Ботев и може ли да се каже, че „жълто-черната“ школа предлага най-доброто място за развитие на юноши в България?

 - Абсолютно. Базата, пансионът и условията като терени – всичко е на много високо ниво. Дисциплината, която тук се изисква, е на изключително високо ниво и помага за развитието на младите момчета.

 - Тази година предстоят европейски квалификации за набор 2002, където титулярен вратар е също юноша на Ботев – Милко Баданов. Той направи прекрасни мачове през миналия сезон, като бе и с голяма заслуга за спечелване на Републиканското първенство до 15 години. Разкрийте малко повече за неговите качества и как успяхте да го откриете, тъй като той е от Раковски?

 - Открихме го с Марчо Дафчев на един турнир във Велинград. Беше изключително интересно, защото той пазеше за Велинград, а всъщност е от Раковски. Не ни беше много лесно да го докараме в Пловдив, защото не се беше отделял от семейството си, но в крайна сметка склони да дойде при нас. Вече година и половина е тук, успя да напредне доста. Той е самороден талант, преди да дойде при нас не беше работил никога с треньор на вратари. Има добри качества и потенциал, който тепърва ще развиваме.

 - Стелиан Ангелов е неизменна част от мъжкия отбор на Ботев. Марио Усков също направи няколко тренировки с представителния тим, как оценяте тяхните качества и имат ли шанс да пробият в мъжкия отбор?

 - Да, и двамата имат качества и тепърва ще рагръщат потенциала си. Преди всичко, за да успеят в мъжкия футбол те трябва да са силни в главата, а не толкова в качествата. За мен определящо и това, което прави разликата между юноши и мъжки отбор, е увереността и самочувствието, което ще демонстрират когато са при представителния тим.

 - Откакто сте треньор на вратарите в школата на Ботев редица вратари преминаха в мъжкия отбор. Това ли е основният показател за работата Ви в Клуба?

 - Да, това е основният показател. Но като цяло, ако трябва да дадем някаква оценка на работата, до момента не сме постигнали нищо кой знае колко значимо. Докато не наложим вратар от школата, който да е първи избор в мъжкия отбор, не сме постигнали кой знае какво. Произвеждаме добри кадри, но още никой не се е наложил като основен в първия отбор. Трябва да работим в тази насока и когато това стане факт - работата ни може да се счита за успешна.

 - Как се запалихте по това да бъдете треньор на вратарите?

 - Моята позиция на терена беше вратар и най-естественото нещо беше да продължа като треньор на вратарите. Започнах да помагам точно като треньор на вратари още като много млад. В последствие нещата се развиха така, че станах основен треньор. Но след 2014г. основно се занимавам с това да бъда треньор на вратарите.

 - Преди да дойдете в школата на Ботев сте бил част от отбора на Евроколеж, където бяхте старши-треньор. Понякога не Ви ли се иска отново да бъдете треньор на цял отбор, а не само на вратарите?

 - Да, искало ми се е. Аз пазя много добри спомени от престоя ми в отбора на Евроколеж, който продължи около три години. Мисля, че вече няма как да бъда основен треньор на отбор, тъй като съм се насочил изцяло към това да бъда треньор на вратари. 

 - Любопитен факт е, че сте приятел с треньора на вратарите на албанския Партизани, срещу когото Ботев се изправи в първия предварителен кръг на Лига Европа. Какво си казахте след жребия и какво ви направи впечатление покрай мачовете на двата отбора?

 - Да, всъщност Марио Капезе вече не е треньор на вратарите в Партизани, вече е в Университатя Крайова в Румъния. Когато се изтегли жребият той сподели, че при тях има нещо като вратарска криза, тъй като прекият им съперник в Албания им беше откраднал най-добрия вратар – 19-годишно момче, което го гласяха за следващия титулярен национален вратар. Титулярният им страж по това време – Албан Ходжа, също беше пред трансфер в Дания и определено имаха вратарска криза. Пожелахме си успех един на друг. Той поддържаше тезата, че Партизани ще успее да отстрани Ботев, но аз му казах, че това ще е трудна задача, тъй като ние имаме добър отбор. След като ги победихме ме поздрави, че аз съм познал.

 - Бихте ли приели, ако Ви поканят да тренирате вратарите в юношеския национален отбор?

 - Естествено! Не мисля, че има треньор, който би отказал да работи за националния отбор. За всеки това би била голяма чест. Все пак, тук говорим да се защитава националният интерес и за мен също би било една голяма чест да бъда част от националния отбор.

 - Какви са Вашите амбиции с Ботев и като цяло във футбола?

 - Искам да се развивам и да вървя нагоре, за да стигна до мъжкия футбол. Щастлив от работата си в Ботев, обичам да работя с млади футболисти, но както всеки треньор имам амбиция след време да пробия и в мъжкия отбор.