Четирима треньори от детско-юношеската школа на „Берое“ през последната седмица станаха част от инициативата „Ювентус Джуниър Камп”, която се проведе в Стара Загора. Патрон на лицензирания тренировъчен лагер на италианския шампион беше кметът на Стара Загора Живко Тодоров. На тримата италиански наставници по време на заниманията с над 80-те деца, които се включиха, помагаха Стефан Динев (Берое 2010), Атанас Димитров (Берое 2007), Сидер Димитров (Берое 2003) и Атанас Рибарски (Берое 2002). След едно от последните занимания и Стефан Динев отговори на въпросите на beroe.bg

– Г-н Динев, взехте участие във всички тренировъчни занимания от „Ювентус Джуниър Камп”, който се проведе в Стара Загора. Впечатленията ви?

-Като че ли бе направен повече за забавление на децата. Няма кой знае какви разлики от заниманията, които ние в „Берое” правим при най-малките. Може би единственото беше факта, че италианските треньори изкарват децата от терена под строй. Приключва едното упражнение, всички се подреждат и заедно отиват към следващото. Докато при нас се образуват по-малки групички. Но като цяло си заслужава, че участвах в този камп. Аз винаги казвам – изключително хубаво е да работиш нещо, което и ти доставя удоволствие.

– Полезен ли беше контактът с италианските ви колеги?

-Те бяха много приятни момчета. Лесно се говореше и се работеше с тях. Разбрахме се и две от заниманията ги проведохме ние, изцяло с наши упражнения, които правим по време на тренировките в Берое. Няма големи разлики в работата ни, но все пак говорим за такава с малки деца.

– Т.е както те могат да Ви научат на нещо, така и вие има какво да им покажете?

-Да, винаги. Всъщност от всеки можеш да научиш нещо, дори от най-слабия, както се казва.

– Имаше ли деца, които привлякоха вниманието Ви?

-Да, две, дори ги запознах с директора на школата Ивко Ганчев. И двете са набор 2009. Едното е от Варна, но майка му е от Стара Загора, докато другото е от Пловдив, но баща му пък е от Стара Загора. Едно дете дори да се изправи срещу слаби футболисти можеш да разбереш дали може или не може. По начина, по който ги преминава, по начина, по който мисли…Тези две момчета наистина много ми харесаха. Имаше и още едно, но за него имам и някои колебания.

– Какъв сезон изпратихте с децата, с които Вие работите в школата на „Берое” – родените през 2010 г.?

-Смятам, че определено имаме развитие. Помня първата тренировка, на която събрахме децата – малки, не знаещи къде се намират. И веднага се включихме в един турнир, макар че все още не можеха да се улучат по терена. Първи, втори, трети, четвърти мач и постигнахме една победа, доста хубава. Сега обаче смятам, че вече има 6-7 деца, на които може да се разчита за в бъдеще. Всичко обаче с времето си.

– Как се работи с толкова малки деца?

-С много търпение. Но и е доста изморително особено когато заниманията са по две на ден. При по-малките родени 2011/12 има и деца, които не обръщат внимание на топката, но след седмица работа с тях обяснявам, че е още рано да тренират и се разделяме. При работата с по-малките напрежението е сериозно. Тъкмо приключиш с едните и виждаш, че в другата група се случва нещо. Викат ме за всичко. Но така се израства, учим се в движение, дори на правилата. Не смятам, че на този етап трябва да ги учим на нещо по-сложно, а да се забавляват и да играят. И при тях обаче има хубави деца.

– Какво Ви предстои сега?

-Специално при набор 2010 през това лято ще направя селекция. От 14 деца ще ги намаля. Започваме през август и ще дам възможност от около две седмици на всички деца, които са били до сега в отбора. И след това за съжаление ще се разделим с някои от тях. Бих се радвал да имам 16 класни деца, макар че ще трябва да ги разделям на две групи, защото с толкова голяма бройка при децата се работи трудно. Но пък има начини. Като цяло обаче родените през 2010 г. , които им се играе са разпределени в два клуба – при нас в Берое и в „Шампион”. Имаме още какво да желаем, но може би още една година ще е така, след това останалите просто няма какво да им предложат.