Лед ли е, да го опишеш? Снимки авторът и Фейсбук

На 22 ноември 2018 г. жителите на Варна получиха ценна новина. Общинската администрация разпрати към медиите информация,
че е проведено съвещание по повод предстоящата зима – и всички служби категорично декларирали готовност да я посрещнат!
“Варна е готова за зимата”, бяха заглавията. Шест дни по-късно градът изживя истински ужас, пише вестник "Сега".

По светло валя дъжд, вечерта се застуди, духаше силен вятър и всичко това бе напълно достатъчно същите служби да капитулират. Времето всъщност не бе чак толкова тежко, защото снегът бе малко, проблем създаде ледът. И не връхлетя внезапно, тъй като четири дни преди това прогнозата вещаеше виелици и застудяване.
На въпросното заседание една от обсъжданите теми били училищата. И, разбира се, те се оказали напълно готови да посрещнат предизвикателствата.

Но ето каква точно я свършиха, по-точно Регионалното управление по образование (инспектората): през 2/3 от деня училищните часове не бяха намалени; някъде следобед бе спусната директива последните занятия да се съкратят, за да могат децата от втората смяна да се приберат навреме;
“Важно за родителите! Във връзка с влошените метеорологични условия и грижата за запазване живота и здравето на учениците
РУО-Варна и директорите на училищата са създали организация за своевременно приключване на учебния ден до 17.30 ч.” – такова
съобщение се появи на сайта на инспектората; занятията обаче не свършиха в 17.30, а поне половин час по-късно; и децата хукнаха
към спирките в час пик, където… чакаха за автобус 50 минути; после пътуваха час и двадесет минути разстояние, което иначе се
взема за 15 минути (буквално!). Всичко това насред виелици и студ. С тежките раници, които вече са досадна подробност.
Причината за този ужас бе нарушеното разписание. 

Представители на общинското дружество “Градски транспорт” също били присъствали на заседанието по подготовката и, разбира се, се оказали категорично подготвени! Автобусното обслужване в
отрязъка 18 – 21 часа обаче бе катастрофа, която, съвсем сериозно, трудно може да бъде описана. Примерът с пътуването за час и двадесет минути е от линия №13. №20 е чакан 55 минути. Там студуващи хора се обаждат на шефа на “Градски транспорт”, той
казва, че автобус бил блъснат от кола, но нямали друг да пратят; накрая возило идва, множеството от всички спирки се тъпче в
него като овце (описание на журналистка в социалните мрежи); по бул. “8-ми Приморски полк” пък автобус не може да изкачи лекия
баир, поднася, тръгва назад, замирисва на изгоряло, пътниците се изплашват, искат да слязат, шофьорът обаче не разрешава (появи се клип в интернет). 

Аспаруховият мост бе невъзможно да се премине.
Всичко това в крайна сметка са дребни детайли от целия блокаж – за град, в който денивелацията е най-много 10 метра.
Ужасът по пътищата, естествено, не касаеше само градския транспорт. 28 ноември вероятно бе денят с най-много катастрофи.
Блъсналите се автомобили задръстваха улици и булеварди, една огромна част от които и без това са барикадирани заради
ремонти. Ледът затвори като в капан хиляди превозни средства. Никога досега хора, пътища и автомобили не се бяха омесвали в
такава бъркотия (при голям сняг поне МПС-тата не излизат, а сега бяха навън). Стигаме до много интересен въпрос – защо в
крайна сметка ледът създаде такива огромни проблеми. Ами защото върху него очевидно нямаше пясък и луга,
е отговорът. 

А защо нямаше? “Машините по поддръжка попадаха в задръстванията”, дойде  на другия ден отговор от общината.
Какво да се прави – затворен кръг. Вечно колело!
Нека за малко да разсъждаваме от позицията, да кажем, на кмет. Или пък на шеф на “готова за зимата” институция. Какво ли си
мислят те след плачевния резултат на усилията си? Вероятно следното: никой не е по-голям от природата; подобни кризи се случват и в най-уредените държави; хората се разглезиха, едно време пеш се вървеше по улиците насред двуметрови преспи, никой не роптаеше; слезе ли някой от колата въобще, след като бе ясно, че времето ще е лошо; как няма да настане ужас, след като хиляди
шофьори карат още с летни гуми...  Много хора вероятно си ги мислят тези неща, има истина в тях. Но е половината.

Другата част от истината е немарливият управленски фактор. Например в образователния инспекторат някой трябваше да прозре, че през целия ден часовете следваше да са намалени, за да може последният да свърши по светло; или да ги оставят нормални, за да се разотидат децата след 19.30 ч.,
когато трафикът не е чак толкова страшен (стоейки на топло в класните стаи преди това). В крайна сметка никой не разбра дали
насред всеобщия хаос следващият ден ще е учебен. По стара традиция щеше да се узнае към 8 часа сутринта, когато съответните
фактори са пили кафе, а децата вече са на училище.

Още малко данни за варненския управленски фактор, конкретно в областта на инфраструктурата: на 17 ноември бе затворено
северното платно на бул. “Васил Левски”, отвори се южното (транспортната артерия се реконструира, удължението й е митичният
огромен проект, над който бди Бойко Борисов); новата организация на движение, съобразно наличните подлези, надлези и
пресечки, стори така, че влизането в целия квартал над булеварда да се осъществява през една-единствена улица – “Мир”. Тази не
много широка улица следваше да обслужва 20 000 души! И ги обслужваше три дни. На четвъртия все пак се появи фактор, който чу как 20 000 вият на умряло и реорганизира наново движението, та се отвори още един подстъп. Все малки от птичи поглед детайли,
но важни!

Ден след ледения потоп положението в града вече бе нормално. Основните транспортни артерии бяха изчистени, сметта се
извозваше там, където е възможно. Проблем останаха малките улички, много изпочупени автомобили бяха паркирани по тях.
Наобикаляха ги с лопати и кирки служителки по чистотата. 19 сериозни произшествия отчете полицията за предния ден, с ранени
хора в четири от тях. В крайна сметка случилото се на 28-и вечерта бе  съвсем реален екшън с елементи на ужас.
А ето още няколко дребнотемни, направо досадни “техническо-организационни” подробности около подранилата варненска зима:
във вторник, ден преди пришествието, общината съобщи, че всички екипи са строени с “готовност за реакция”; но се оказа, че и така
положението е неспасяемо. 

Друга подробност -  на голямото заседание по зимната подготовка на 22 ноември, където всичко се
оказало “на шест”, в съвещанието са участвали две важни структури - Съвет за намаляване риска от бедствие и Общинският съвет
за сигурност. Реално никой не знае какво точно означават тези имена, но пък звучат авторитетно. Тези структури са създадени със
законови изменения през последните 2-3 години, а преди това вместо тях – заседаваха други такива структури.
Участниците в тях са все едни и същи, говорят си едно и също,
резултатът винаги е един и същ. Вероятно са си омръзнали. От петнадесетина години това е компания от общинари, шефове на
дружества, фирми по поддръжка, в която само кметът е различен (смени се веднъж)… Даже семейство има сред тях (бащата – шеф
в администрацията, синът – директор на фирма по поддръжка). Чудно е как при толкова сплотен колектив бедствието бе изтървано
от контрол, след като тъй осторожно бе дебнено.

А положението във Варна вече е едно и също от 6-7 години. Дойде ли студ, дъжд, вятър или сняг, независимо дали причината е
природата, многото автомобили, много сгради, редовите хора, управленците, всички или никой, настава неуправляема криза. В
другите градове ситуацията не е чак толкова зле – това е обективен факт. Друг обективен е, че по едно време Варна наистина бе най-добрият град за живеене. Сега е най-трудният.

Няма автобусни спирки по време на ремонта, хората чакат на платното