Маурисио Почетино и Тотнъм си спечелиха признание надлъж и нашир заради интензивния си стил на игра и пресирането на съперниците. Те обаче бяха хванати със свален гард в дербито на Северен Лондон, след като още в самото му начало Арсенал би вечния си враг с неговите собствени камъни по неговата глава.

„Артилеристите” съвсем заслужено поведоха още в 10-ата минута с гола от дузпа на Пиер-Емерик Обамеянг, след като изпълниха отлично плана на своя мениджър Унай Емери да не дават време на „шпорите” да се окопитят. Затова и не бе никак изненадващо, че до 20-ата минута Хари Кейн бе докоснал топката само четири пъти – по-малко от половината от всеки друг футболист на терена, в това число и Бернд Лено – ето до каква степен бе разкъсана връзката между лидера на гостите и неговите съотборници. Арсенал отказа да им отстъпи и един сантиметър поле.

Началният план на Емери да заложи на висок пресинг и директни пасове от външната страна на централните защитници на Тотнъм – особено коридора между Серж Орие и Хуан Фойт – вършеше чудна работа. Така „шпорите” бяха задушени и не можеха чрез Муса Сисоко и Ерик Дайър от сърцето на полузащитата да градят игра през противниковата преса. Очертаваше се убедителна победа, а отсъствието на Месут Йозил, официално поради „спазми в гърба”, определено помагаше за целта.

Помагаше и постоянното патрулиране на Емери край тъчлинията. Феновете на Арсенал са покорени от този подход на своя мениджър, който от своя страна е направил своя мисия това да вдигне децибелите от трибуните, когато съперникът е изправен до въжетата.

Положенията се редяха едно след друго и домакините изглеждаха съвсем близо до увеличаването на преднината си. До 28-мата минута очакваните голове (xG) на „артилеристите” според таблицата на Understat.com бяха 1,26 срещу едва 0,08 на гостите. Ето защо и бе поразително това как тимът на Почетино успя скорострелно и незаслужено да обърне резултата до 1:2 с головете на Ерик Дайър и Кейн. Оттук до края на полувремето попареният Арсенал така и не успя да застраши вратата на Юго Лорис, като пресирането спадна и Обамеянг остана изолиран напред.

На почивката, видял как отборът му губи височина и отстъпва контрол в центъра, Емери пипна своята система. Иначе отличният Алекс Иуоби, който водеше пресинг акциите и тормозеше Орие, и анонимният Хенрих Мхитарян бяха заменени от Аарън Рамзи и Александр Лаказет. Последният оформи нападателен тандем с Обамеянг и Рамзи зад гърба им, като от 1-3-4-3 се премина към 1-3-4-1-2.

В началото позицията на уелсеца донесе главоболия на Дайър и Сисоко. Резервата можеше спокойно при присъствието на Лукас Торейра и Гранит Джака зад себе си да действа в полупространствата и от двете страни, а и същевременно да атакува с вертикални бягове без топка пространството зад защитата. Така и се получи изравнителният гол на Обамеянг.

Внезапно Дайър и Сисоко бяха в капан, като не можеха да пресират от страх да не освободят пространство зад гърбовете си. И тогава Почетино мигна първи – върна Дайър като трети централен защитник до Вертонген и Фойт, донасяйки нов вятър в платната на домакините. Аржентинският мениджър призна после, че е искал така да контрира двойката нападатели на съперника и да направи отбора си по-компактен и сигурен.

Само че от този момент насетне изпъкналият Торейра, Джака и Рамзи поеха пълния контрол над събитията. Уелсецът се възползва от недостатъците на Сисоко – забиването с топката в сгъстени пространства и работата в защитната фаза, докато уругуаецът спечели битките си с Деле Али и Кристиан Ериксен.

Емери пък създаде числено преимущество в центъра с пускането на Матео Гуендузи вместо контузения Шкодран Мустафи в 71-вата минута, а този ход бе и психологически импулс с вдъхване на още амбиция и стръв за победата в момент, в който смяната на Почетино подсказваше желание просто да бъде избегната загубата. Тотнъм после така и не създаде опасност, докато Арсенал си вдъхна нов живот, стигайки до ценния успех с головете на Лаказет и Торейра.

Така в първия сблъсък в Премиър Лийг между Почетино и Емери триумфът бе несъмнено за испанеца. Той надхитри своя съперник и в предварителните си планове за мача, и с много ключовите си решения в хода му.

Алекс Ричардс, „Дейли Мирър”