Безпрецедентната доминация на Кристиано Роналдо и Лионел Меси за "Златната топка" приключи в нощта на трети срещу четвърти декември. Лука Модрич получи лъскавия приз в лъскавия Париж и сложи край на уникалната серия на португалеца и аржентинеца. И се сложи началото на върволица от коментари. Заслужен победител ли е хърватинът?
Ако отговорът идва от статистиката през 2018 година, то той е отрицателен. Модрич има само три гола и 12 асистенции през последните 12 месеца, докато Кристиано и Лео го водят в пъти. Реализаторът на Ювентус е с 45 попадения и 13 голови паса, а мегазвездата на Барселона – 45/23. Разбира се, мнозина ще кажат, че Лука не е нападател, каквито са другите двама, но пък едно проучване показа, че само Лев Яшин е с по-малко голове в печелишвата си година измежду всички призьори досега. Тоест, Модрич е някъде около Фабио Канаваро от 2006 година по точни изстрели в мрежата. Хм... Има обаче и друг момент.
През лятото хърватският капитан игра финал на Мондиала. Всеки, който се интересува малко от футбол, знае, че в година със Световно първенство, именно представянето там тежи най-много в анкетата на "Франс Футбол". Така е било почти винаги. Друг е въпросът колко е правилно. През 2010 и 2014 година не беше така, но пък тогава бе в ход симбиозата между ФИФА и френското списание, при която основният брой гласове идваха от националните треньори и капитани. Сега обаче се оказа, че за болшинството спортни журналисти свръх класата на Меси и Роналдо не е достатъчна за по-предни места.
Лионел и Кристиано наистина са с класи над всички останали, но анкетата на "Франс Футбол" не разглежда само класата. Можем да сме сигурни, че Диего Марадона, ако го позволяваше регламентът, нямаше да е пет пъти носител на "Златната топка" между 1986 и 1990 година, въпреки че е безспорен №1 по футболни качества. Просто щеше да има "Златна топка" и за други. Например за Марко ван Бастен, който е непоклатим за 1988 година с неговите пет златни гола на Европейското във ФРГ.
Като споменахме знаменития холандец и като сме на тема "Златната топка", да кажем и нещо друго, което също се споменаваше в последните дни. Да, Ван Бастен бе изключителен нападател и велик футболист, но съмненията около избора му за №1 през 1992 година ще ги има още дълго време. Подозрително е, че в 1/3 от тогавашните анкетни листи фаворитът Христо Стоичков липсва въобще. А знаем какво направи и колко гола вкара българинът през 1992 година. Говорим за цели девет анкетни карти. Девет от общо 29.
Между другото покрай Стоичков върви един мит. По негово време се излизало вече на Запад, пробил в Барселона, станал световна звезда и спечелил "Златната топка". Нека припомним, че между 1962 и 1986 година "Златната топка" на "Франс Футбол" става притежание на петима футболисти от Източния блок (Йозеф Масопуст, Лев Яшин, Флориан Алберт, Олег Блохин и Игор Беланов). Нито един от тях не играе в Западна Европа.
Връщайки се към Модрич, трябва да обобщим, че нито Меси, нито Роналдо са по-слаби футболисти от него. Напротив. И статистически, и спортно-технически. Световният финал с Хърватия обаче реши журналистическия вот. Друг е въпросът защо Лука бе избран от УЕФА и за №1 в Шампионската лига. Сякаш Кристиано не вкара 15 гола в турнира и не бе именно той с основен принос за купата на Реал Мадрид. Така или иначе – честито, Лука! Спорове винаги ще има. Доминацията свърши. Дали обаче още догодина един от двамата титани няма "отговори" с шеста "Златна топка". Ще поживеем, ще видим.
Ако отговорът идва от статистиката през 2018 година, то той е отрицателен. Модрич има само три гола и 12 асистенции през последните 12 месеца, докато Кристиано и Лео го водят в пъти. Реализаторът на Ювентус е с 45 попадения и 13 голови паса, а мегазвездата на Барселона – 45/23. Разбира се, мнозина ще кажат, че Лука не е нападател, каквито са другите двама, но пък едно проучване показа, че само Лев Яшин е с по-малко голове в печелишвата си година измежду всички призьори досега. Тоест, Модрич е някъде около Фабио Канаваро от 2006 година по точни изстрели в мрежата. Хм... Има обаче и друг момент.
През лятото хърватският капитан игра финал на Мондиала. Всеки, който се интересува малко от футбол, знае, че в година със Световно първенство, именно представянето там тежи най-много в анкетата на "Франс Футбол". Така е било почти винаги. Друг е въпросът колко е правилно. През 2010 и 2014 година не беше така, но пък тогава бе в ход симбиозата между ФИФА и френското списание, при която основният брой гласове идваха от националните треньори и капитани. Сега обаче се оказа, че за болшинството спортни журналисти свръх класата на Меси и Роналдо не е достатъчна за по-предни места.
Лионел и Кристиано наистина са с класи над всички останали, но анкетата на "Франс Футбол" не разглежда само класата. Можем да сме сигурни, че Диего Марадона, ако го позволяваше регламентът, нямаше да е пет пъти носител на "Златната топка" между 1986 и 1990 година, въпреки че е безспорен №1 по футболни качества. Просто щеше да има "Златна топка" и за други. Например за Марко ван Бастен, който е непоклатим за 1988 година с неговите пет златни гола на Европейското във ФРГ.
Като споменахме знаменития холандец и като сме на тема "Златната топка", да кажем и нещо друго, което също се споменаваше в последните дни. Да, Ван Бастен бе изключителен нападател и велик футболист, но съмненията около избора му за №1 през 1992 година ще ги има още дълго време. Подозрително е, че в 1/3 от тогавашните анкетни листи фаворитът Христо Стоичков липсва въобще. А знаем какво направи и колко гола вкара българинът през 1992 година. Говорим за цели девет анкетни карти. Девет от общо 29.
Между другото покрай Стоичков върви един мит. По негово време се излизало вече на Запад, пробил в Барселона, станал световна звезда и спечелил "Златната топка". Нека припомним, че между 1962 и 1986 година "Златната топка" на "Франс Футбол" става притежание на петима футболисти от Източния блок (Йозеф Масопуст, Лев Яшин, Флориан Алберт, Олег Блохин и Игор Беланов). Нито един от тях не играе в Западна Европа.
Връщайки се към Модрич, трябва да обобщим, че нито Меси, нито Роналдо са по-слаби футболисти от него. Напротив. И статистически, и спортно-технически. Световният финал с Хърватия обаче реши журналистическия вот. Друг е въпросът защо Лука бе избран от УЕФА и за №1 в Шампионската лига. Сякаш Кристиано не вкара 15 гола в турнира и не бе именно той с основен принос за купата на Реал Мадрид. Така или иначе – честито, Лука! Спорове винаги ще има. Доминацията свърши. Дали обаче още догодина един от двамата титани няма "отговори" с шеста "Златна топка". Ще поживеем, ще видим.