Голмайстор №2 в историята на българския футбол - Мартин Камбуров, бе гост в спортно предаване по “Евроком”, където даде интервю за изминалия полусезон, както и за годините си във футбола. Ето какво заяви нападателят на Берое.

- Мартине, в последните години се превърна в човека, който често наказва Левски. Как го правиш?
- Явно срещу Левски ми се получава. Мачът ни беше важен, за да завършим годината с победа срещу един от водещите отбори. Радващо е, че успяхме въпреки многото проблеми, които имахме преди срещата. Радвам се, като отбележа срещу Левски. Тези голове срещу Левски и ЦСКА винаги се помнят. Надявам се този успех да ни даде стимул и мотивация да се подготвим добре за пролетния дял и да покажем още по-добри игри в първата шестица.

- Хората се чудят откъде тази сила на тези години?
- Всичко е комплексно. Не е само рутина, опит. За да си конкурентоспособен, трябва и да си физически готов, за да издържиш. Тази сутрин чета, аз съм от старото поколение и обичам да си купувам вестници, една статия за мен, която ми направи впечатление. Оказва се, че в 90-ата минута съм надбягал защитника на Левски, който е доста пo-млад от мен. Това показва, че трябва да си готов и физически. Надявам се така да продължа и следващата година, да бъда в тази форма, в която съм.

- От 2004 година, когато стана шампион с Локомотив (Пловдив), не си мръднал нито с килограми, нито си станал по-слаб играч. Напротив, станал си по-добър...
- Това тогава беше уникално, историческо постижение. Остава за историята на Локомотив, в частност и за мен, защото за първи път станах шампион на България. А колко съм се запазил... За да бъдеш на ниво и конкурентоспособен, трябва да имаш режим и здравословен начин на живот. За да се противопоставяш на по-младите.

- Съжаляваш ли за нещо?
- Човек винаги съжалява, че някъде нещо е могъл да направи и по-добре. Но аз съм такъв човек, импулсивен. Взимам решенията и действам, дори и да съм сбъркал. Продължавам да се наслаждавам на играта. Това е най-важното. Каквото има, аз винаги си го казвам, не мога да премълчавам нещата. Може би затова съм си и патил, но аз съм такъв човек - не обичам недомлъвките и неизказаните неща. Затова си тръгнах и от Локомотив (Пловдив), защото съм човек на честта. За мен това е най-важното. Когато човек се погледне в огледалото, трябва да знае, че е бил честен със себе си и с хората. Няма как да позволя на когото и да е, да дойде и да ми каже нещо по тема "футбол". Извоювал съм си името Мартин Камбуров.

- Толкова много хора в Пловдив те обичат, защо си тръгна така от Локомотив?
- Сега съм в Берое и винаги ще защитавам отбора, за който играя. Хората в Стара Загора знаят, че съм от Локото и ми казват: "Благодарим ти, че дойде при нас и играеш по този начин". Сърцето ми винаги ще бъде в Локомотив и няма как да го скрия.

- Какво направи тогава, за да си тръгнеш, какво те обиди?
- Говорихме си с президента (б.р. - визира Крушарски), не се разбрахме и си тръгнах. Това беше. Няма нещо невероятно... Случило се е. Но на мен няма как да ми казват тези неща, които ми казаха тогава. Аз съм човек с достойнство, с чест. Всеки знае какво значи за мен Локомотив.

- Какво се промени във футбола ни през тези години, в които играеш?
- И преди имаше проблеми в клубовете. Говоря организационно и финансово, както е и сега. Не мога да кажа кога е било по-добре - тогава или сега. В момента има толкова неща, с които по-младите да се разсейват, докато преди не беше така. Мислеше се само за футбол. Трудно е да се прави такава съпоставка. Мисля, че имаме таланти. Те трябва да се трудят повече. България винаги ще ражда такива таланти и да не се предават. Да се борят и да имат желание.