В навечерието на коледните и новогодишни празници Glas.BG ще Ви срещна с някои от най-големите таланти на юношеския футбол в България. Продължаваме да ви припомняме интервютата с родения през 2002 година Мартин Петков. Талантливият нападател от школата на Левски наскоро подписа първия си професионален договор със „синия“ клуб.
- Как се запали по футбола, кой те заведе на първата ти тренировка и къде беше тя?
- Запалих се по футбола по-скоро сам, от малък ме влечеше този спорт и непрестанно гледах мачове по телевизията. Първата ми тренировка беше на стадион „Локомотив“ в залата, която вече не е за футбол. Заведе ме баща ми.
- Кой те насочи към поста нападател?
- Първата ми позиция беше централен защитник, но когато започнахме футбол на цял терен в един мач с Локомотив 101 ме преместиха на поста дефанзивен халф. Играх добре и в един мач с ЦСКА, треньорът ми Владислав Вутов ме сложи на върха на атаката като нападател.
- Как стана преминаването ти от Локо София в Левски?
- През 2015 година преминах в Левски. Напуснах Локомотив, защото треньорът ми си тръгна от там. Последваха лоши неща в клуба, който бе изпратен в долните дивизии.
- Следиш ли ситуацията в родния си клуб и какво е мнението ти за случващото се там?
- Разбира се, че следя Локомотив София. Аз винаги ще обичам този клуб, следя всеки мач на отбора. Ситуацията мисля, че не е много добра, но съм убеден, че клубът ще се върне там, където му е мястото. Феновете отново ще се върнат на стадиона и ще подкрепят Локомотив.
- Наскоро подписа първия си професионален договор с Левски. Как се стигна до него и имаше ли интерес от други клубове към теб?
- С много труд и усилия явно съм заслужил това да подпиша с Левски. Тепърва обаче предстои да се трудя още повече. Интерес към мен имаше и от други отбори, но преценихме, че на този етап е добре да подпиша с Левски.
- През есента се изиграха неуспешните за България европейски квалификации за юношите до 17 години. Ти бе неизменен титуляр, като дори реализира три гола. Какво не ни достигна, за да продължим напред?
- Мисля, че най-много не ни достигна късметът, представихме се добре. В първия мач времето не бе добро и нямаше много футбол, до 88 минута мачът вървеше 0:0. Допуснахме обаче груба колективна грешка и загубихме ценна точка. Във втория мач срещу Австрия, които са доста добър отбор, отново допуснахме гол в последните минути. В последния двубой срещу Малта, който бе повече за чест, не ни беше лесно, но победихме с 3:1.
- Какво си пожелаваш за новата 2019-та година?
- Да съм жив и здрав, да постигна много от целите си. И най-вече - да продължавам да се трудя.
- А какво ще пожелаеш на читателите на Glas.BG за предстоящите празници?
- Пожелавам им да са живи и здрави, да са весели и положителни и да не обръщат внимание на негативизма. Нека 2019 година да е по-успешна за тях.
По темата
