Липсата на футболна компетентност и съдийските тесли оставиха Локо (Пд) в състояние на безтегловност в средата на таблицата

Никой не е способен да обясни само с няколко изречения спецификата в управлението на Христо Крушарски в Локо (Пд). Бизнесменът не може да бъде поставен в никакъв калъп и определено е твърде различен от всички, с които през годините сме свикнали да ръководят клубове от елита. При „черно-белите“ винаги е било интересно и палитрата на вътрешните отношения в цялата им общност е една от най-шарените в България. „Лаута“ е като кошер на интригата и в последните седмици от него отново се чуваше силно жужене. От издънката срещу Верея и бързо връхлетялата след нея загуба от Ботев (Пловдив) течението около треньора Бруно Акрапович стана твърде силно. Той обаче показа, че е пуснал здрави корени на поста си и удари по масата с представянето на тима срещу Ботев (Враца).

Краят на сезона обаче не е единственото, което трябва да се вземе предвид при оценяването на есента за „черно-белите“. Няма как да се подмине успешната серия в началото, когато тимът спечели в Разград срещу Лудогорец, на Коматево срещу Ботев и вкъщи срещу Левски. Тези резултати накараха мнозина да смятат, че няма как момчетата на Бруно да не се преборят за място в Топ 6, каквато цел им бе поставена. Трудностите в мачовете срещу по-скромните отбори бяха обяснявани с това, че този треньор налага един дефанзивен и директен стил на игра, който не хармонира с желанието за изобилие от положения пред противниковите врати. В един момент феновете бяха готови да преглътнат грозния футбол в името на сладките победи. Постепенно обаче Локо зацикли, късметът им обърна гръб и се стигна до тежката серия без успех, повдигнала въпроса прав ли е Крушарски да гласува доверие до болка на този треньорски щаб.

Всъщност, който мисли доброто на боса, и в момента трябва да му подскаже, че тази тема остава актуална. В крайна сметка той даде на Акрапович много повече, отколкото получи. Различните лица и нюанси, които се прокрадваха в есенния портрет на „черно-белите“, говорят за една неизяснена структура на управление и непоследователна политика. В 20 кръга видяхме едва ли не 20 различни отбора. Добрата организация на играта в защита тъкмо бе постигната и започна да се разпада. Стигна се дотам, че дори Верея не само вкара два гола, но имаше и финалната стопроцентова ситуация, с която можеше да спечели.

Налагането на младите пак бе отложено, за времето, в което школата ще заработи по-добре и ще е по-конкурентна не само на тази на Ботев. Селекцията е постоянен процес, а текучеството огромно. А това няма как да е от полза за този, който дава парите. Така след едно изваждане, следва друго и се завърта един омагьосан кръг, който може да погуби далеч по-стройни организации.

Отстрани се вижда ясно, че в Локомотив има сериозен дефицит на футболна компетентност. Липсва човек, който да има ясна позиция за това как трябва да се случват нещата и да може да я отстоява пред шефа. Да поема отговорност и да е достатъчно курназ да влиза в спор и с треньора. Най-близо до този профил бе Чавдар Цветков, но очевидно неговият опит не бе достатъчен, а в Пловдив така и не го приеха за свой и го третираха като чуждо тяло в системата им.

Точно външен човек обаче е необходим, за да тръгнат нещата на чисто и в друга посока и преди да помисли за уволнения, Христо Крушарски трябва да се огледа кой може да му свърши работа и да му помогне да види картината и от друг ъгъл. Да осъзнае, че самият той прави достатъчно и е длъжен да изисква повече от това вегетиране във втората осмица.

Факт е, че дори и в момента Локо разполага с нелоши футболисти. Бюджетът за заплати в клуба е по-висок от този в Ботев (Пд). Освен това дори наглед елементарни неща се случват много по-лесно. Липсва тромавата процедура на одобрение за всеки разход. Това е още един плюс в подкрепа на собственика и минус за тези, които са отговорни са спортните постижения.

В същото време, макар и да прекали с оплакването си от съдията след мача с Черно море във Варна, Бруно Акрапович има своите основания за сериозни претенции към реферите. Те отнеха на тима поне 6 точки, с които в момента Локо щеше да е на съвсем различна позиция в класирането. Дузпата при загубата от Дунав бе измислена, несъществуваща засада на Аралица лиши тимът от успех срещу Етър вкъщи, срещу Берое в Стара Загора бе отменен чист гол, и още, и още… Това не оправдание, но е повод да се замислим и за това какво е лобито на клуба. Дали свързаните с него влиятелни фигури помагат, или по-скоро пречат? Отговорите ще дойдат през пролетта, когато „черно-белите“ трябва да се измъкнат от състоянието на безтегловност в средата на таблицата и да тръгнат по-уверено нагоре.

НАЙ-ДОБЪР МАЧ

Локо (Пд) – Ботев (Вр) 4:0

Играта най-вече през второто полувреме на последния мач за годината бе истинско показно за това как трябва да реагира един отбор на критиките и да излиза от кризите, в които сам се е вкарал. Атакуващ футбол, красиви голове и финтове ала Неймар на Карагарен. Това искат феновете.

НАЙ-СЛАБ МАЧ

Локо (Пд) – Славия 2:4

Докато още не бе заглъхнал скандала със закъснелите картотеки на новите, „черно-белите“ буквално бяха попилени на „Лаута“ от Славия. Това доведе до чистка и раздяла с футболисти като Искандар Джалилов и Антони Милина. Първият бе в тима само от няколко седмици, а стражът от миналата зима.

НОМЕР 1

Димитър Илиев

Сам дойде в родния си клуб след престоя в Полша и изрази готовност да помогне, без да предявява, каквито и да е претенции. Започна на равни начала с останалите и първо си извоюва титулярно, място, след това си върна и капитанската лента, а дори и при загубите играеше на високо ниво и показваше класа и желание.

РАЗОЧАРОВАНИЕТО

Парвиз Умарбаев

Таджикът бе водеща фигура в състава на Локо (Пд), който се превърна в любимец и на ръководството, и на феновете. Стана герой и в едно от дербитата с Ботев (Пд), но през тази есен няма с какво да бъде запомнен. Пропадането му стигна дотам, че накрая дори отпадаше от групата, за да освободи място на други с паспорти от страни извън ЕС.

ОТКРИТИЕТО

Вилим Посинкович

Хърватинът предизвика един скандал по време на лятната подготовка, когато се сдърпа на тренировка със Симеон Райков. В началото на сезона бе резерва, но постепенно подобри формата си и буквално изригна в домакинския мач срещу Лудогорец. Приключи годината като най-острият атакуващ футболист на „смърфовете“.

Николай Божанов/Меридиан Мач

* Коментарите под тази статия не изразяват мнение и позиции на собтвениците на медията, както и на нейните автори. PlovdivDerby.com не носи отговорност за съдържанието на читателските коментари. Молим да се въздържате от обидни квалификации, заплахи, расова нетърпимост и т.н.