Стойчо Папазов е на 18 години, но вече записа своя професионален дебют за мъжете на Царско село през есента. Той е един от младите надежди на футбола в Пазарджик, защото е от уважавана футболна фамилия. Баща му (Красимир) и чичо му (Иван) са меко казано легендарни футболисти на Хебър през 90-те години. Сега Стойчо върви по стъпките на роднините си, затова ще си поговорим с него за мечтите, трудностите и рекордите, които иска да надмине.

- Как се стигна до това да заиграеш в Царско село?

- Преди малко повече от година преминах от школата на Левски в отбора на Царско село, за което благодаря на старши треньора ми Никола Спасов, спортният и изпълнителният директор на клуба, както и на шефа на клуба Стойне Манолов, изключително добри хора, които се радвам, че познавам. Виждах повече реализация в личен план и се радвам,че взех това решение.

- Вече дебютира за мъжете на „царете", как усещаш разликата между юношеският футбол и този при професионалистите?

- Разликата между мъжкият и юношеският футбол е доста голяма, не само като ниво на футбола, а и като начин на мислене. Всички момчета в отбора са страхотни, амбициозни и трудолюбиви и рядко се среща такъв колектив. Важното, е че се дава път на младите. Има още много неща върху, които трябва да работя, но най-много от всичко искам да усъвършенствам по-слабия ми ляв крак.

- Ти си от футболна фамилия, пречи ли ти това или ти помага?

- Не бих казал, че ми пречи, винаги има с кого да поговориш и да поискаш съвет. Още от много малък с братовчед ми (Томислав Папазов - футболист на Левски) ритахме с баща ми и чичо ми и от тогава двамата сме неразделни с топката и започнахме да тренираме заедно още когато бяхме 7 годишни. Баща ми е човекът, който най-много ме мотивира и винаги е до мен. Надявам се някой ден да достигна нивото му като футболист и човек и дай Боже, ако мога да го надмина. Един ден ще се върна в Хебър и ще радвам хората в Пазарджик.

- Къде на терена се чувстваш най-добре?

- Където ме пуснат, но все пак на десният фланг, като крило или бек. Умея да играя добре в защита и нападение и не мисля, че трябва да имам претенции по темата, а трябва да се уча. Искам да развия потенциала и кариерата си толкова добре, че да няма място, на което да не мога да играя.

- Преди няколко месеца вкара гол на Хебър в мач от юношеското първенство, но не се израдва, как се почувства?

- За мен мачът беше по-специален, израснал съм на този стадион и с фланелката на този за мен любим клуб, чувствах се у дома и се радвам, че публиката ме прие толкова добре. Бях уверен, че ще вкарам, казах го и на момчетата преди мача и то се случи, а а за след гола...няма как да се радвам, че вкарвам на Хебър.

 - Какво си пожелаваш през 2019 година?

- Аз съм вярващ човек и според мен всяко нещо, което ми се случва е благодарение на Господ  Само да съм здрав искам за себе си и близките ми, а за отборите на сърцето ми - Царско село и Хебър да останат на върха в класирането на Втора лига и Югозападна трета лига.