През изминалата 2018-а за втори път поред двама спортисти станаха №1 на Варна за годината. Това са щангистът Христо Христов, който бе първи и през 2017-а, и боксьорката Станимира Петрова.
Ицо завърши втори на Олимпийските игри за младежи в Буенос Айрес, стана европейски шампион за кадети и златен медалист на турнира в памет на Милен Добрев и взе всички титли на държавните първенства у нас. Станимира покори европейския връх за втори път, триумфира на „Странджата” и на турнира „Балкан”, както и на две републикански за жени.
В ексклузивно интервю за „Народно дело Седмицата” двамата шампиони се връщат към най-приятните си спортни преживявания през 2018-а, разкриват как поддържат топформа, какви ценности изповядват и към кои нови върхове са устремени през новата година.
- Най-щастливите ви мигове през 2018 година?
Станимира: Европейската титла и когато получих купата за най-добра състезателка в турнира.
Христо: Второто място на Олимпиадата. Тръпката от участието там беше коренно различна от другите ми изяви на подиума.
- Имаше ли цели, които си бяхте поставили, а не ги постигнахте?
Станимира: Целих се в медал от световно, дори титла, но съдийско неправилно решение ме спря.
Христо: Исках да стана олимпийски шампион, но не ми достигна един килограм. На загрявката изтървах една тежест, когато тласках 190 кг. Това ме притесни и стресира. Подведох треньора си и заявихме по-ниски тежести от планираните, което повлия на класирането ми.
- Най-голямото признание, което получихте?
Станимира: Уважението и отношението на Община Варна към мен. Това, което правят тези хора за спорта в града, е похвално и никъде другаде у нас не съм го виждала.
Христо: Холандецът, който стана трети на Олимпиадата, дойде при мен и ми каза: „Ти си най-добрия в нашата категория.” Аз винаги го побеждавам, но ми стана приятно, когато чух тези думи от него.
- Сблъскахте ли се с трудности и ако е така, как ги преодоляхте?
Станимира: Най-трудно преглътнах несправедливата загуба на световното в Индия. Беше ми много тежко, питах се дали има смисъл да продължавам напред и не е ли по-добре да спра, след като ми ограбват труда по такъв начин и се гаврят с мен. Но това отмина и вече нямам търпение да вляза в залата и да започна подготовка.
Христо: Имах контузии, нямаше условия за тренировки, но се справих с всичко с много труд.
- Какъв режим спазвате, за да поддържате винаги върхова форма?
Станимира: Два месеца преди състезание спазвам строг режим, особено хранителен. Лишавам се от всички вредни неща, лягам си най-късно в 22,30 часа и спирам да илизам с приятели, тъй като има вируси и трябва да се пазя. Когато съм в почивка, си позволявам всичко.
Христо: Аз нямам социален живот и не излизам с приятели. Тренирам и си почивам. От нищо не се лишавам и ям всичко, тъй като на тренировка свалям 1-2 кг.
- Какво най-често ви казват треньорите ви и какво изискват от вас?
Станимира: От техническа гледна точка моят треньор иска нещо, което още не правя. Той държи да се бия с колкото се може по-вдигнати ръце и не одобрява тези мои свалени ръце. Тренирам го, но понякога се получава, а понякога – не, тъй като по време на мачове често изпадам в стресови ситуации и се връщам към таекуондото. Иначе с труда и дисциплината нямам проблем.
Христо: Треньорът изисква да съм постоянен, да идвам навреме в залата и да тренирам. Да давам винаги всичко от себе си, защото ако го правя, ще успявам.
- Как протича един ваш ден?
Станимира: В 8 часа закусвам, в 10 съм на тренировка, в 12,30 следва обяд и задължително един час сън. В 16 часа е втората тренировка, по-късно е вечерята, после разговарям с треньора и колеги за разнообразие, и си лягам.
Христо: Ставам в 9 часа, в 10 съм на тренировка, в 12 се връщам, поспивам и в 15,30 пак тренирам. Прибирам се у дома след 17 часа и си почивам.
- Кои човешки качества цените и придържате ли се към тях?
Станимира: Честност и доброта. От малка съм научена да съм такава.
Христо: Постоянство, затова се боря. Аз съм силен и смел, ако не бях такъв, нямаше да печеля.
- Принципите, които спазвате и никога не нарушавате?
Станимира: Никога не бих излъгала най-близките и държа отсреща да получавам същото.
Христо: Няма такива.
- Склонни ли сте към градивни компромиси и кога бихте ги направили?
Станимира: Доста пъти прощавам, защото търся доброто, но много често оставам неприятно изненадана и разочарована. Вярвам обаче, че хората могат да се променят.
Христо: Рядко. Ако е нещо сериозно, ако някой ме е засегнал, защо да му правя компромис.
- В личен план – открихте ли човека до себе си?
Станимира: Не, но не го и търся. Остава година и половина до Олимпиадата в Токио и съм се концентрирала изцяло върху нея.
Христо: Нямам приятелка и не смятам да имам скоро.
- Свободното ви време е малко, как го изкарвате?
Станимира: Със семейството и приятелите. Нашето семейство е разпръснато по света и се радвам, че на Коледа се събрахме заедно. Иначе с приятели посещавам заведения и сладкарници, тъй като обичам много сладко. Чета книги и ходя на кино, абсолютно всички филми съм изгледала.
Христо: Или ще поспя, или ще съм на компютъра, или ще играя плейстейшън.
- Какво е чувството да си Спортист №1 на Варна?
Станимира: За първи път станах спортист №1 на годината някъде и усещането е много готино. Ще се повторя, но се радвам, че Варна обича своите спортисти и ги уважава. Казвам го искрено, не е шаблонен израз.
Христо: Хубаво е да си над всички, и то за втора година поред. Удовлетворен съм и благодаря на журналистите, че са оценили това, което съм постигнал.
- Към какво ще се стремите през 2019-та?
Станимира: Винаги искам да съм първа, а тази година предстоят европейски игри и европейско първенство и световни квалификации за Олимпиадата. Но може би ще бъде най-важно да спечеля квота за Игрите в Токио.
Христо: Да ставам по-добър и по-добър, и да взема квота за Олимпиадата в Токио през 2020 година.
- Вашият новогодишен тост?
Станимира: Пожелавам на всички да са здрави и по-добри. Всичко друго, което планират, могат сами да го постигнат.
Христо: За много години на всички българи. 2019-та да бъде по-успешна за тях, да са здрави, да имат късмет и да реализират амбициите си.
