От две години в центъра на Варна е поставена бронзова статуя, който не спира да привлича погледите и интереса на минувачите. Снимките с „бронзовия човек“, седнал на пейка в сърцето на морския град са хиляди. Но кой е той?

Повечето варненци веднага ще отговорят – това е арх. Дабко Дабков, човекът, който със сградите си е създал европейския облик на града. Той е роден на днешната дата – 21 януари през 1875 година. Родното му място обаче не е Варна, а Трявна.

Още когато е малък, семейството му се преселва в морския град. Следва висше образование архитектура в Мюнхен, Германия. Завръща се във Варна през 1899 година, и в периода 1905–1912 година е архитект и окръжен инженер. Тези години се характеризират с усилено строителство и благоустрояване на града с площади, булеварди, улици, обществени и жилищни сгради.


 
В силния си творчески период след 1910 г. Дабков проектира останали емблематични до наши дни варненски сгради. Между тях модерният кино-театър „Ранков“, доходните здания на ул. „Княз Борис I“ № 27 и 53, хотел „Лондон“ с двустранно централно тяло, балкони, фризове, орнаменти, както и къщите на бул. „Мария-Луиза“ № 3 и 31.


 Архитект Дабков завършва строителството на Морската зоологическа станция с аквариум за живота в Черно море, сградата на Софийската банка на ул. „Преславска“ и Средното търговско училище — днес Икономически университет.

Съвместно с архитект Стефан Венедикт Попов проектира монументалната сграда на Търговско-индустриалната камара, днес Щаб на Военноморските сили.

Арх. Дабков е участник в Балканските войни. По време на Първата световна война достига до чин капитан. Награден е с редица ордени и военни отличия.

Дабков се включва и в различни обществени инициативи: участва в ръководството на Българското инженерно-архитектурно дружество (БИАД) в София, а също е и постоянен член и председател за един мандат на Варненска техническа служба. Бил е член на Ротари клуб.

След 9 септември 1944 г. е обявен за „враг на народа“. Голяма част от имуществото му е конфискувано. Отнето му е и правото да работи като архитект. Умира на 8 април 1945 г. във Варна.