На 25 януари 2019 година в залите на Българския културен институт - Берлин се открива изложба, посветена на патрона на Градска художествена галерия - Варна, художника Борис Георгиев (1888 -1962). Експозицията носи заглавието БОРИС ГЕОРГИЕВ ОТ ВАРНА (1888-1962) - ХУДОЖНИК НА ДУХА и поставя начало на честването на 140 години от установяването на дипломатически отношения между България и Германия.

В изложбата ще бъдат показани 29 дигитално отпечатани репродукции на творби, създадени между 1914 и 1945 година. Сред тях са великолепните портрети на Алберт Айнщайн, на Панчо и Любен Владигерови, портретите на хайдарабатските принцеси Дуру Шевар и Нилуфар, на Джавахарлал Неру, портрет на Кардинал Мери дел Вал, на Рабиндранат Тагор, Петър Дънов, Махатма Ганди и други изтъкнати личности от обществения живот на XX век. 
Изложбата е по покана на Българския културен институт в Берлин и ще представи творчеството на Борис Георгиев 90 години след първата му изложба в немската столица, организирана от световно известния учен-физик Алберт Айнщайн.

Куратор на експозицията е Пламена Димитрова-Рачева, изкуствовед и директор на ГХГ - Варна.

Борис Георгиев е художник живописец, странник и хуманист, пантеист и толстоист, космополит и истински гражданин на света. Възпитаник на европейските художествени школи – руска и немска, изкуството му изразява идеализма и големия му талант на художник-портретист, достигнал световна популярност и признание. В историята на българското изкуство от ХХв. той е ключова творческа фигура, обединила българския дух с благородните и универсални стремежи на човечеството към братство и съвършенство. Създал е повече от 500 картини, които се намират по всички краища на света в различни обществени и предимно частни колекции.


Роден е на 1 ноември 1888 г. във Варна. Като истински “гражданин на света” напуска в ранна възраст родния град и живее последователно в Одеса, Санкт Петербург, в Мюнхен, в Аниего, Вал Сугано, във Флоренция и др. Пътува и открива изложби в България и Италия, в Берлин, Лондон, в София (1930–1931), пътува из цяла Индия, Бирма, о. Цейлон. В София е в 1937, след това от 1937 г. до 1951 г. е в различни градове на Италия. Живее в Бразилия и Латинска Америка между 1951 и 1955 година, завръща се в Италия в 1956 г. и остава там до кончината си на 9 април 1962 г. в Рим.
Наричат го „художник на душата” поради големите му постижения в портретното изкуство. Изкуството му е сравнявано с постиженията на италианските ренесансови майстори на живописта, но винаги се е подчертавало от критиката, че картините му се отличават със собствен стил и светоусещане. Мисията на художника той вижда в служба на Доброто и Красотата, на мира и братството в името на една световна хармония.  
Близкото приятелство с Николай Рьорих, Петър Дънов, скулптора Андрей Николов в Рим, кардинал Мери дел Вал, Рабиндранат Тагор, Махатма Ганди, принцеса Рачкумари Амрит Каур Сингх, Алберт Айнщайн, Борис Христов, семейство Владигерови, Джавахарлал Неру и много други хора на духовната култура - писатели, поети, музиканти, художници, архитекти, артисти - е увековечено в прекрасна галерия от портрети, задължително подписани с „Борис Георгиев от Варна".
За присъствието на Борис Георгиев в един световен елит на интелектуалците в Европа в първата половина на ХХв. допринасят и срещите му с Рабиндранат Тагор в Италия през 1926 г. и в Берлин през 1929 г. По негова покана той пътува до Индия през 1931 г. и го посещава в университета в Шантиникетан през 1932-34 г. През 1930-31 г. конструира и изработва каравана върху шаси на камион “Форд”, с която пътешества из цяла Индия, до Хималаите и Тибет и в Европа.