Старото съоръжение имало подвижна част, повдигаща се всеки път, когато се налага преминаването на кораб с по-голяма височина. Системата, била изработена от немска фирма, и се отваряла само за две минути и половина. Основите на моста били разположени на 12 метра дълбочина върху опора от кварцов пясък.
Вдигането на моста се налагало за корабите, които често влизали заради товарите с въглища и дървен материал.
За да се намали рискът плавателен съд да се блъсне в моста, били поставени специални колони, облицовани с дърво, които да поемат ударите от отклонилите се кораби и да ги насочват към отвора на моста.
Край на живота на моста, функционирал над 30 години, поставя инцидент с плавателния съд „Павел Постышев”, който се блъска в него на 28 януари 1975 година. Корабът тръгва от варненския рейд към пристанището във Варненското езеро. В следобедните часове пилотът, насочващ движението, докладва, че са съборили Аспарухов мост. Случилото се нарушава всички комуникационни връзки между двата бряга.
Причината за инцидента се оказват пропуски в работата на екипажа. Кормчията реагирал бавно на подаваните команди. Така не могъл успешно да отклони носа на кораба от отбивача преди моста. Капитанът пък не успял да даде адекватни команди и плавателният съд се забил в съоръжението.
Тогавашните държавници намират решение с временни мостови съоръжения, които възстановяват връзката между двата бряга. Откриването на новия Аспарухов мост, построен за 3 години, се случва през 1976 година.
