Бившият футболист на Хебър Георги Кьосев говори пред Glas.bg за ролята си на главен скаут на Хебър и собственик на детска футболна школа ДАФ’2018. Георги е добре познат на любителите на футбола. За последно той бе главен скаут на ЦСКА 1948, а преди това отговаряше за цялата детско-юношеска школа на столичния клуб. Феновете на ЦСКА добре си спомнят мачовете му с червената фланелка от времето на милениума, когато стана вицешампион с червените. В „А” група има изиграни седем сезона и с отборите на Миньор (Пк), Марек (Дупница) и Видима-Раковски, а в чужбина беше в критския Ханя и шведските Йоребро и Кунгсьор. Преди няколко години Кьосев реанимира Струмска слава (Радомир) след като със свои съотборници от Перник начело с президента Киро Николов-Змейо отидоха в Радомир. Тогава освен статута на помощник-треньор, пазарджишкият футболист пое и юношите на клуба. Сега говорим с 44-годишния Георги за бъдещето. За времето, когато Хебър ще произвежда таланти за големия футбол като Георги Петков, Александър Тунчев, Славчо Тошев, Йордан Линков, Владимир Манчев, близнаците Миневи и Георги Кьосев. А дотогава пазарджишки футболисти като Цветелин Чунчуков и Томислав Папазов, излезли от стадион „Бенковски”, от „Герена” или от други школи, няма да се излезли в пенсия.

- Георги, ти имаш собствена детска школа. Разкажи ни подробности за това?

- Реших, че трябва да си направя ново сдружение, защото ДАФ, както знаеш, бе на Пламен Марков, но след това той се оттегли, защото е доста ангажиран. В един момент останах сам и си казах, че няма смисъл всичко да се разтурва. Пък и стига съм работил за някой друг. Мисля, че натрупах достатъчно опит, и то като треньор предимно в детско-юношески школи. Все пак съм с А-лиценз. Всъщност в ДАФ съм от 2012 година, но последните четири години работих кажи-речи самосиндикално, а през тази година си направих сдружението. Пламен Марков хвърли кърпата още като отиде в ЦСКА и бе назначен за спортен директор (от юни 2015 г., б.р.). Мотивирах се да се справя сам, още повече, синът ми Георги Кьосев тренираше при мен, няма да го разочаровам я!

- Ти беше играещ помощник-треньор в Радомир, но кога точно излезе от терена?

- През 2012-а се отказах. И точно тогава Пламен Марков ме покани в ДАФ. Има момент, когато преценяваш, че повече не можеш да играеш, а аз исках да се посветя изцяло на треньорството.

- Школата ти явно върви добре.

- Да, не се оплаквам. Има интерес от страна на родителите. Тренираме в „Обеля”, до „Ломско шосе”, близо до големите квартали, а има балон, който е отоплен през зимата. Условията са много добри. Засега тренираме само в събота и в неделя, защото повечето родители са ангажирани, но по-нататък ще започнем с тренировки и през седмицата, без да пречим на учебните занимания на децата. Още по времето на Пламен Марков аз отговарях за „Люлин” и „Обеля” и след като школата започна да се разпада, на практика си взех моя камп и го надградих. Започнаха да идват много деца, особено набор 2009 и по-малки. И момчета, и момичета. Мисля, че идват най-вече заради отношението към тях. И към футбола. Ще трябва да си взема и още един треньор.

- За останалите школи сигурно вече сте дразнител?

- Да ти кажа честно, не ме интересуват другите школи. За мен те са по-комерсиални, аз го правя най-вече за идеята. Да оставим настрана факта, че съм с най-ниските такси. За 40 лева на месец в София не можеш да намериш друга футболна школа. Но при другите родителите се бъркат и за екипировка, и за други „екстри”. А аз всичко съм купил на децата. Сега започнахме в Софийското първенство, но първия кръг почивахме.

- Ти си главен скаут в Хебър, школата ти е партньор на родния ти клуб, как съвместяваш двете „дини”?

- За мен е чест и удоволствие. Всеки уикенд ходя да гледам мачове, стремя се да помагам и се надявам Хебър и детско-юношеската школа да вървят нагоре, и не само се надявам, а и вярвам, че това ще е така. „Виновни” за това са основно двама души – кметът Тодор Попов и членът на УС Иван Папазов, с когото, знаеш, сме и добри приятели. Смея да твърдя, че като организация, като база, а и като футболисти, Хебър е на ниво „А” група. Надявам се още, че един ден талантливи деца от моята школа ще преминават в школата на Хебър, за да се развиват и да влязат в големия футбол.

- Говориш суперлативи за Хебър, но немалка част от феновете проявяват скептицизъм, че отборът не е толкова добър като миналогодишния. И че този сезон пътят ни към Втора професионална лига ще бъде още по-труден.

- Не можем да правим анализи и заключения. Имаме цел и тя е „Б” група. Миналата година играхме красиво, но не побеждавахме, особено в първия сезон. Загубихме доста точки от отбори, които не бяха на нашето спортно-техническо и организационно ниво. Феновете са си фенове и винаги коментират кой е играл слабо и кой - силно, но аз мисля, че шансовете ни за влизането във Втора лига са доста добри.

- Поколеба ли се да станеш главен скаут на Хебър?

- Не. Наистина имах и други оферти, но още когато ми се обади Иван Папазов и ме покани, въобще не съм се чудил. Все пак това ми е родният клуб. И сега се радвам като виждам прогреса. Да ти кажа, когато бях шеф на школата на ЦСКА, целта ми беше да направя така, че да се обръща повече внимание на децата, защото в клуба това се неглижираше. В Хебър това е основна цел. До миналата година имаше 50 деца. Сега са 350. Нормално. Ние не можем да купуваме талантливи футболисти. Трябва да си ги произвеждаме.

- Така, както вие навремето изгряхте от Пазарджик в големия футбол. Някои от твоите колеги също изявиха съпричастност с Хебър, като Сашо Тунчев и братята Миневи…

- За близнаците Миневи не съм сигурен доколко наистина са съпричастни. Може да са заявили съпричастност, но се съмнявам, че са искрени. Не съм сигурен, че Хебър им е толкова на сърцето.

- Дано да не си прав.

- Не знам. Но както и да е, всеки знае най-добре себе си. А ако говорим за мои колеги, които обичат Хебър, мога да гарантирам за Владимир Манчев, за Георги Петков. И още има… С мои приятели и колеги напоследък по-често се събираме. Всеки четвъртък ветераните се събираме в Пазарджик, знаеш, че Крум Кантарев замени на треньорския пост Лазар Димитров. Тези събирания са уникални и носят радостни емоции на всички ни.

- След Хебър кой е отборът на сърцето ти? ЦСКА или Миньор (Перник)?

- Миньор разбира се. Имам там много вълнуващи години. Няма да забравя мача, в който бяхме девет човека и бихме Левски с 2:1 с мой гол (Бел. ред. На 28 март 1998 г. Кьосев с глава прониза мрежата на Иванков, а преди това за „чуковете” изравнителното попадение от дузпа беше вкарал и септемвриецът Здравко Лазаров, за Левски се разписа Георги Иванов-Гонзо).

- Това ли е най-паметният ти мач?

- Този е един от тях. Друг е мачът ми с ЦСКА в Нюкасъл от турнира за купата на УЕФА, когато направихме 2:2. След мача си смених фланелката с Гари Спийд и още си я пазя (в мача на „Сейнт Джеймсис парк”, игран на 30 септември 1999 година, в 89 минута гол отбеляза и бъдещият играещ помощник-треньор на „Хебър” Генади Симеонов, б.р.).

- Желаем ти успехи в начинанията на терена и извън него!

- Благодаря! Аз искам да кажа на читателите на Glas.bg: Бъдете здрави! И обичайте Хебър! Идвайте на мачове, подкрепяйте отбора на Пазарджик. Момчетата го заслужават!