Нападателят на Ботев (Враца) Валери Домовчийски гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Именно той вкара последния гол в славната кариерата на легендарния германски вратар Оливер Кан! Три години Домовчийски игра за берлинския Херта. В 61 мача вкара 8 попадения, но най-паметното е именно срещу Титана от 5-кратния европейски шампион Байерн (Мюнхен). За националния отбор на България Валери има 13 двубоя и 2 попадения. В чужбина носи екипите още на Дуисбург и Левадиакос. Юноша е на Левски. Беше част от приказката на „сините“ в Купата на УЕФА и Шампионската лига.
- Здравей, Валери! Сега си футболист на Ботев (Враца), а доскорошният ти партньор в атаката Валери Божинов се завърна в Левски. Имаше ли интерес и към теб от родния ти клуб през последната една година?
- Не, нямаше никакъв интерес. В момента съм футболист на Ботев (Враца), като имам договор до лятото. Предстоят още доста мачове. За момента съм футболист на Ботев.
- Добре ли се чувстваш?
- Да, добре съм, всичко е наред. Отборът е добре и се стараем да играем все по-добре.
- Заедно с Божинов вкарахте головете за победата на „Герена“ с 3:1 през есента – как се почувства?
- Доста добре, понеже и голът ми беше хубав. Успяхме и да победим, което беше още по-радващо.
- От никого нямаше упреци, а и не виждам защо трябва да има. В момента играя за друг отбор и се опитвам да защитавам по най-добрия начин своя тим.
- Как ще коментираш ситуацията в Левски в момента? Как я виждаш отстрани като човек, който познава кухнята на този клуб?
- В Левски винаги е имало напрежение. Има нов треньор, нови футболисти, ново начало. В първия мач имаше леко притеснение и за жалост не успяха да победят.
- Десет години Левски няма титла, а по всяка вероятност ще завърши и този сезон без трофей. Мислил ли си докога ще е така?
- В момента ситуацията в Левски е такава, че според мен трудно може да се пребори с Лудогорец. Но се надявам в най-скоро време да направят организация, да подобрят отбора и да могат да бъдат конкурентни на Лудогорец.
- Когато ти беше футболист на Левски, Тодор Батков сякаш здраво държеше властта – така ли беше наистина?
- Да, така беше. Тодор Батков държеше властта и в същото време гласува доверие на Станимир Стоилов и на Наско Сираков, които отлично свършиха своята работа. Тогава нямаше чак толкова големи финанси, започнаха да налагат юноши, доста момчета влязоха в първия отбор и постигнаха резултати.
- Батков отнесе и немалко критики, когато се оттегли. След него обаче като че ли има управленска криза – съгласен ли си?
- Винаги ще има критики, хубави и лоши моменти. Но статистиката е такава, че при управлението на Тодор Батков Левски игра в Шампионска лига и Лига Европа, стана шампион и взе купата. Имаше резултати, но за съжаление след него няма такива успехи.
- Колко време се виждаш още в Ботев и в кръга на шегата доколко Враца за теб е Ню Йорк, ако използваме фолклора на Валери Божинов?
- За мен Враца не е Ню Йорк. Градът е хубав, харесвам си го. Семейството ми се чувства добре. Имам договор до лятото и се надявам да изиграя този сезон по най-добрия начин. От следващия ще видим накъде ще поема. Надявам се да поиграя още някоя и друга година. Давам най-доброто от себе си.
- Не е затворена страница, но мисля, че вече трудно бих стигнал, освен ако не се случи да вкарам доста голове и да впечатля селекционера.
- Дебютира под ръководството на Христо Стоичков и с победа над Япония, с треньор славния бразилец Зико. Какви бяха отношенията ти с Камата?
- С него не съм имал никакви проблеми. Дори си спомням, че когато играхме с Барселона в Шампионска лига на „Камп Ноу“, тогава бях контузен и той ме заведе при докторите на Барселона, за което съм му много благодарен, за да ми помогнат да се възстановя по най-добрия начин. С него всичко беше наред.
- „Златна топка“ има и Лотар Матеус, но именно при него ти бе изваден от националния отбор. Защо отказа повиквателната?
- Ситуацията беше такава, че в този период исках да се преборя за титулярно място в отбора на Херта. Имахме официални мачове в понеделник и в петък, а контролата с националния отбор се падаше в сряда. Обадих се на г-н Матеус, помолих го най-учтиво да не ме вика, обясних му ситуацията. Много време се борих, бях на кантар да захапя място в отбора. Мислех си, че ако ме остави да играя в тези два мача и не бъда повикан, ще стана титуляр и ще бъде още по-полезен за националния тим в бъдеще. Обясних му по телефона, но за жалост той каза, че ако не се явя, повече няма да бъда повикан. Впоследствие разбрах, че има някакъв конфликт с Маркус Бабел, тогавашния ми треньор в Херта. Така станаха нещата, че Матеус повече не ме повика.
- Мислиш ли, че още можеш да направиш един трансфер в чужбина? Влиза ли в плановете ти?
- Вече съм на 32 години и нещата стават по-трудно. Всеки се надява да направи нещо, но всичко зависи от мен. Ако имам добра визитка и статистика в следващите мачове, може да излезе нещо.
- На 21 години осъществи трансфер в Херта, по това време вече беше натрупал опит в групите на Шампионска лига, игра в елиминационната фаза за купата на УЕФА, спечели и трофеи с Левски. Поуспокои ли се, че си направил твърде рано кариера или това се оказа начало на тежко изпитание?
- Начало на тежко изпитание, защото си млад, талантлив, взимат те хората, имаш някакви успехи, но като отидеш там, си никой и започваш да се бориш за своето място. Предишните успехи не играят никаква роля. Там винаги трябва да си на 100% във всяка тренировка и във всеки мач, за да вървиш нагоре.
- Беше ли готов за това предизвикателство?
- В началото ми беше доста трудно докато свикна с езика, с начина на живот, но в последствие взех да се справям.
- По това време ти беше „перлата на българския футбол“ – кои други отбори се интересуваха от теб?
- Аз лично знам, че преди да замина за Херта, имаше оферта от ПСВ (Айндховен), която Левски отклони. Не знам за друга сериозна оферта.
- Много родни футболисти, играли в Германия, възхваляват високото ниво на организацията на футбола в Бундеслигата. Ако перифразираме великия Тодор Колев, имаме ли шанс да ги стигнем германците?
- Трудно ще ги стигнем. Все пак Германия е една от силите във футбола, а и не само. Всичко е на високо ниво, но там се започва от най-малките, от децата, за да се стигне до най-големи постижения. Виждате, че в Германия всяка година идват нови момчета отдолу, които са талантливи и има какво да дадат.
- Какво е чувството да си вкарал последния гол в кариерата на легендарния Оливер Кан? Помниш ли как стана всичко и колко завърши мачът?
- Помня всичко, загубихме с 1:4 на „Алианц Арена“. Влязох накрая, играх 30 минути. Преди гола уцелих горната греда. А този мач беше последният ми от преотстъпването, понеже първо бях пратен под наем от Левски в Херта за шест месеца, а след това ме купиха. За моя радост успях да отбележа този гол. След това подписах четиригодишен договор с Херта.
- Знаеше ли се, че това е последният мач на Кан?
- Да, всички знаеха, че това е бенефисът на Кан. След това имаше празненства. Не вярвам да съм му ги огорчил много…
- Преди Херта, имаше шанс да заиграеш във Висшата лига. Беше на кратки проби в Блекбърн, но защо не се получиха нещата?
- Не мога да кажа. Казаха ми, че отивам там и подписвам. Само няколко дни трябва да ме видят. Аз отидох за две седмици и нищо не се случи не знам поради какви причини, но след това заминах за Германия.
- През 2013 г. се завърна у нас, за да станеш част от амбициозния проект на Ботев (Пловдив). Съжаляваш ли, че този силен отбор на „канарчетата“ не успя да реализира потенциала си заради стеклите се обстоятелства и фалита на КТБ?
- Да, имахме доста добър шанс да влезем в групите на Лига Европа. Играхме с Щутгарт, като тук направихме 1:1, а в Германия 0:0. За жалост не успяхме и оттам нататък всичко тръгна надолу.
- Когато водеше атаката на Левски, треньорът Станимир Стоилов оставяше в немалко мачове като твоя резерва Георги Иванов-Гонзо. Какво е чувството точно Гонзо да ти е дубльор?
- В интерес на истината тогава Гонзо ме беше взел под своето крило и никога не сме имали проблеми. Гонзо си е Гонзо, всички знаем кой е и какво представлява. В този момент беше такава ситуацията, че треньорът определяше кой да играе, на кого да разчита и т.н. Но никога не съм имал проблем с Гонзо или с който и да било друг.
- Да, бях подписал за две години, но изкарах една. Всички знаем за загубената титла. След това казаха, че искат да вземат нови футболисти, да се гради нов отбор и така се разделихме.
- Разкажи ни за драмата с Черно море за купата. Като че ли нямаше никакво съмнение, че Левски ще ликува в този мач…
- Всички се надявахме да спечелим купата, но за жалост не успяхме. Преди това играхме в първенството два мача с Черно море, като ги победихме и двата пъти, но на финала се случи точно обратното.
- В Германия може ли да се случи такова нещо – един мач да разруши отбор и да се почне наново? Бил ли си свидетел на това нещо и манталитетът им може ли да го позволи?
- Там манталитетът е друг, няма такива големи драми. Загубихме с 0:3 в първия ми мач там и качвайки се в автобуса си мислех, че всеки ще вика. Бях свикнал с Левски, където след всяка загуба е потоп. Очаквах същото да се случи и там. Тогава германският национал Арне Фридрих беше капитан и просто си взе си телефона. Никой нищо не каза, беше спокойно. Няма такива драми, няма такова напрежение. В същото време, когато победиш или си направил нещо по-голямо, е по същия начин. Няма такива амплитуди като при нас – като загубиш, всичко е свършено или като вкараш един гол, си най-големият. Има равновесие.
- В Левски ли е най-голямо напрежението от всички отбори, в които си играл?
- Определено в Левски е било най-голямо. Всички знаем какъв отбор е и какво представлява. Има фенове, има 100-годишна история. Всички се надяват и искат Левски да побеждава и да печели титли. Нормално е да има напрежение. Предполагам, че същото е и в ЦСКА.
- Във футбола не всичко е голове и победи – кой твой голям пропуск още е пред очите ти?
- Сещам се за пропуска срещу Черно море във финала за купата. Тогава при 2:1 изпуснах сам срещу вратаря. Това доста ми тежеше. Но във футбола е така – винаги има и хубави, и лоши моменти. Трябва да продължаваме напред.
- От кой нападател си се учил най-много?
- Идол ми беше Зидан. Не е чист нападател, но като малък доста му симпатизирах.
- Когато бе звезда в „синия“ тим, Наско Сираков бе изпълнителен директор на Левски – „дърпал ли ти е ушите“?
- Не мога да кажа, че съм бил голяма звезда. Просто имах талант и вкарвах голове. Наско Сираков е авторитет, заедно със Станимир Стоилов. Имахме респект не само младите, но и старите, всички ги слушаха. Определено имаше караници и т.н., но това е нормално.
- Не знам, нямам представа какви са проблемите или недостатъците. Не мога да кажа, но е факт, че при Наско и при Мъри Левски имаше най-големи успехи. От тук нататък защо някои от „синята общност“ не искат те да се връщат, нямам никаква представа.
- Известен си като член на католическото общество в България. Какво означава религията за теб и помага ли ти във футбола?
- Да, аз съм католик. Вярващ съм. Помага ми, разбира се, но не правя нищо по-специално.
- Сподели нещо в личен план – сега живееш със семейството ти във Враца, но къде се чувствахте най-добре със съпругата ти и детето?
- Имам едно дете на 2,5 години. Сега сме във Враца, чувстваме се добре. Градът е хубав, спокоен. Живяхме в Стара Загора, докато играех във Верея, в Гърция, където носих екипа на Левадиакос.
- Как се отразява честата смяна на местата – освежаващо или по-затормозяващо?
- От моя гледна точка няма никакви проблеми. Доста години съм футболист и съм сменил много места. Свиквам навсякъде. Определено за жените на футболистите е по-трудно, но щом искат за мъж – футболист трябва да се съобразят с това нещо.
- Как си почиваш? Имаш ли хоби? Гледаш ли футбол?
- Повече се занимавам със сина ми, излизаме на разходки. Когато имам време, гледам и мачове.
- Кое първенство ти допада най-много?
- Фен съм на Реал (Мадрид). В криза са, но след големите успехи и трите триумфа в Шампионска лига е нормално да има спад.
- Какво си пожелаваш за бъдещето? Останаха ли мишени пред теб? Какъв се виждаш след края на кариерата ти?
- Време е да помисля в тази посока. Имам някои идеи, но се надявам да поиграя футбол още няколко години. Пожелавам си най-вече да няма контузии и семейството ми да е живо и здраво.
- Искаш ли да бъдеш треньор?
- По-скоро не.
- Здравей, Валери! Сега си футболист на Ботев (Враца), а доскорошният ти партньор в атаката Валери Божинов се завърна в Левски. Имаше ли интерес и към теб от родния ти клуб през последната една година?
- Не, нямаше никакъв интерес. В момента съм футболист на Ботев (Враца), като имам договор до лятото. Предстоят още доста мачове. За момента съм футболист на Ботев.
- Добре ли се чувстваш?
- Да, добре съм, всичко е наред. Отборът е добре и се стараем да играем все по-добре.
- Заедно с Божинов вкарахте головете за победата на „Герена“ с 3:1 през есента – как се почувства?
- Доста добре, понеже и голът ми беше хубав. Успяхме и да победим, което беше още по-радващо.
- От никого нямаше упреци, а и не виждам защо трябва да има. В момента играя за друг отбор и се опитвам да защитавам по най-добрия начин своя тим.
- Как ще коментираш ситуацията в Левски в момента? Как я виждаш отстрани като човек, който познава кухнята на този клуб?
- В Левски винаги е имало напрежение. Има нов треньор, нови футболисти, ново начало. В първия мач имаше леко притеснение и за жалост не успяха да победят.
- Десет години Левски няма титла, а по всяка вероятност ще завърши и този сезон без трофей. Мислил ли си докога ще е така?
- В момента ситуацията в Левски е такава, че според мен трудно може да се пребори с Лудогорец. Но се надявам в най-скоро време да направят организация, да подобрят отбора и да могат да бъдат конкурентни на Лудогорец.
- Когато ти беше футболист на Левски, Тодор Батков сякаш здраво държеше властта – така ли беше наистина?
- Да, така беше. Тодор Батков държеше властта и в същото време гласува доверие на Станимир Стоилов и на Наско Сираков, които отлично свършиха своята работа. Тогава нямаше чак толкова големи финанси, започнаха да налагат юноши, доста момчета влязоха в първия отбор и постигнаха резултати.
- Батков отнесе и немалко критики, когато се оттегли. След него обаче като че ли има управленска криза – съгласен ли си?
- Винаги ще има критики, хубави и лоши моменти. Но статистиката е такава, че при управлението на Тодор Батков Левски игра в Шампионска лига и Лига Европа, стана шампион и взе купата. Имаше резултати, но за съжаление след него няма такива успехи.
- Колко време се виждаш още в Ботев и в кръга на шегата доколко Враца за теб е Ню Йорк, ако използваме фолклора на Валери Божинов?
- За мен Враца не е Ню Йорк. Градът е хубав, харесвам си го. Семейството ми се чувства добре. Имам договор до лятото и се надявам да изиграя този сезон по най-добрия начин. От следващия ще видим накъде ще поема. Надявам се да поиграя още някоя и друга година. Давам най-доброто от себе си.
- Не е затворена страница, но мисля, че вече трудно бих стигнал, освен ако не се случи да вкарам доста голове и да впечатля селекционера.
- Дебютира под ръководството на Христо Стоичков и с победа над Япония, с треньор славния бразилец Зико. Какви бяха отношенията ти с Камата?
- С него не съм имал никакви проблеми. Дори си спомням, че когато играхме с Барселона в Шампионска лига на „Камп Ноу“, тогава бях контузен и той ме заведе при докторите на Барселона, за което съм му много благодарен, за да ми помогнат да се възстановя по най-добрия начин. С него всичко беше наред.
- „Златна топка“ има и Лотар Матеус, но именно при него ти бе изваден от националния отбор. Защо отказа повиквателната?
- Ситуацията беше такава, че в този период исках да се преборя за титулярно място в отбора на Херта. Имахме официални мачове в понеделник и в петък, а контролата с националния отбор се падаше в сряда. Обадих се на г-н Матеус, помолих го най-учтиво да не ме вика, обясних му ситуацията. Много време се борих, бях на кантар да захапя място в отбора. Мислех си, че ако ме остави да играя в тези два мача и не бъда повикан, ще стана титуляр и ще бъде още по-полезен за националния тим в бъдеще. Обясних му по телефона, но за жалост той каза, че ако не се явя, повече няма да бъда повикан. Впоследствие разбрах, че има някакъв конфликт с Маркус Бабел, тогавашния ми треньор в Херта. Така станаха нещата, че Матеус повече не ме повика.
- Мислиш ли, че още можеш да направиш един трансфер в чужбина? Влиза ли в плановете ти?
- Вече съм на 32 години и нещата стават по-трудно. Всеки се надява да направи нещо, но всичко зависи от мен. Ако имам добра визитка и статистика в следващите мачове, може да излезе нещо.
- На 21 години осъществи трансфер в Херта, по това време вече беше натрупал опит в групите на Шампионска лига, игра в елиминационната фаза за купата на УЕФА, спечели и трофеи с Левски. Поуспокои ли се, че си направил твърде рано кариера или това се оказа начало на тежко изпитание?
- Начало на тежко изпитание, защото си млад, талантлив, взимат те хората, имаш някакви успехи, но като отидеш там, си никой и започваш да се бориш за своето място. Предишните успехи не играят никаква роля. Там винаги трябва да си на 100% във всяка тренировка и във всеки мач, за да вървиш нагоре.
- Беше ли готов за това предизвикателство?
- В началото ми беше доста трудно докато свикна с езика, с начина на живот, но в последствие взех да се справям.
- По това време ти беше „перлата на българския футбол“ – кои други отбори се интересуваха от теб?
- Аз лично знам, че преди да замина за Херта, имаше оферта от ПСВ (Айндховен), която Левски отклони. Не знам за друга сериозна оферта.
- Много родни футболисти, играли в Германия, възхваляват високото ниво на организацията на футбола в Бундеслигата. Ако перифразираме великия Тодор Колев, имаме ли шанс да ги стигнем германците?
- Трудно ще ги стигнем. Все пак Германия е една от силите във футбола, а и не само. Всичко е на високо ниво, но там се започва от най-малките, от децата, за да се стигне до най-големи постижения. Виждате, че в Германия всяка година идват нови момчета отдолу, които са талантливи и има какво да дадат.
- Какво е чувството да си вкарал последния гол в кариерата на легендарния Оливер Кан? Помниш ли как стана всичко и колко завърши мачът?
- Помня всичко, загубихме с 1:4 на „Алианц Арена“. Влязох накрая, играх 30 минути. Преди гола уцелих горната греда. А този мач беше последният ми от преотстъпването, понеже първо бях пратен под наем от Левски в Херта за шест месеца, а след това ме купиха. За моя радост успях да отбележа този гол. След това подписах четиригодишен договор с Херта.
- Знаеше ли се, че това е последният мач на Кан?
- Да, всички знаеха, че това е бенефисът на Кан. След това имаше празненства. Не вярвам да съм му ги огорчил много…
- Преди Херта, имаше шанс да заиграеш във Висшата лига. Беше на кратки проби в Блекбърн, но защо не се получиха нещата?
- Не мога да кажа. Казаха ми, че отивам там и подписвам. Само няколко дни трябва да ме видят. Аз отидох за две седмици и нищо не се случи не знам поради какви причини, но след това заминах за Германия.
- През 2013 г. се завърна у нас, за да станеш част от амбициозния проект на Ботев (Пловдив). Съжаляваш ли, че този силен отбор на „канарчетата“ не успя да реализира потенциала си заради стеклите се обстоятелства и фалита на КТБ?
- Да, имахме доста добър шанс да влезем в групите на Лига Европа. Играхме с Щутгарт, като тук направихме 1:1, а в Германия 0:0. За жалост не успяхме и оттам нататък всичко тръгна надолу.
- Когато водеше атаката на Левски, треньорът Станимир Стоилов оставяше в немалко мачове като твоя резерва Георги Иванов-Гонзо. Какво е чувството точно Гонзо да ти е дубльор?
- В интерес на истината тогава Гонзо ме беше взел под своето крило и никога не сме имали проблеми. Гонзо си е Гонзо, всички знаем кой е и какво представлява. В този момент беше такава ситуацията, че треньорът определяше кой да играе, на кого да разчита и т.н. Но никога не съм имал проблем с Гонзо или с който и да било друг.
- Да, бях подписал за две години, но изкарах една. Всички знаем за загубената титла. След това казаха, че искат да вземат нови футболисти, да се гради нов отбор и така се разделихме.
- Разкажи ни за драмата с Черно море за купата. Като че ли нямаше никакво съмнение, че Левски ще ликува в този мач…
- Всички се надявахме да спечелим купата, но за жалост не успяхме. Преди това играхме в първенството два мача с Черно море, като ги победихме и двата пъти, но на финала се случи точно обратното.
- В Германия може ли да се случи такова нещо – един мач да разруши отбор и да се почне наново? Бил ли си свидетел на това нещо и манталитетът им може ли да го позволи?
- Там манталитетът е друг, няма такива големи драми. Загубихме с 0:3 в първия ми мач там и качвайки се в автобуса си мислех, че всеки ще вика. Бях свикнал с Левски, където след всяка загуба е потоп. Очаквах същото да се случи и там. Тогава германският национал Арне Фридрих беше капитан и просто си взе си телефона. Никой нищо не каза, беше спокойно. Няма такива драми, няма такова напрежение. В същото време, когато победиш или си направил нещо по-голямо, е по същия начин. Няма такива амплитуди като при нас – като загубиш, всичко е свършено или като вкараш един гол, си най-големият. Има равновесие.
- В Левски ли е най-голямо напрежението от всички отбори, в които си играл?
- Определено в Левски е било най-голямо. Всички знаем какъв отбор е и какво представлява. Има фенове, има 100-годишна история. Всички се надяват и искат Левски да побеждава и да печели титли. Нормално е да има напрежение. Предполагам, че същото е и в ЦСКА.
- Във футбола не всичко е голове и победи – кой твой голям пропуск още е пред очите ти?
- Сещам се за пропуска срещу Черно море във финала за купата. Тогава при 2:1 изпуснах сам срещу вратаря. Това доста ми тежеше. Но във футбола е така – винаги има и хубави, и лоши моменти. Трябва да продължаваме напред.
- От кой нападател си се учил най-много?
- Идол ми беше Зидан. Не е чист нападател, но като малък доста му симпатизирах.
- Когато бе звезда в „синия“ тим, Наско Сираков бе изпълнителен директор на Левски – „дърпал ли ти е ушите“?
- Не мога да кажа, че съм бил голяма звезда. Просто имах талант и вкарвах голове. Наско Сираков е авторитет, заедно със Станимир Стоилов. Имахме респект не само младите, но и старите, всички ги слушаха. Определено имаше караници и т.н., но това е нормално.
- Не знам, нямам представа какви са проблемите или недостатъците. Не мога да кажа, но е факт, че при Наско и при Мъри Левски имаше най-големи успехи. От тук нататък защо някои от „синята общност“ не искат те да се връщат, нямам никаква представа.
- Известен си като член на католическото общество в България. Какво означава религията за теб и помага ли ти във футбола?
- Да, аз съм католик. Вярващ съм. Помага ми, разбира се, но не правя нищо по-специално.
- Сподели нещо в личен план – сега живееш със семейството ти във Враца, но къде се чувствахте най-добре със съпругата ти и детето?
- Имам едно дете на 2,5 години. Сега сме във Враца, чувстваме се добре. Градът е хубав, спокоен. Живяхме в Стара Загора, докато играех във Верея, в Гърция, където носих екипа на Левадиакос.
- Как се отразява честата смяна на местата – освежаващо или по-затормозяващо?
- От моя гледна точка няма никакви проблеми. Доста години съм футболист и съм сменил много места. Свиквам навсякъде. Определено за жените на футболистите е по-трудно, но щом искат за мъж – футболист трябва да се съобразят с това нещо.
- Как си почиваш? Имаш ли хоби? Гледаш ли футбол?
- Повече се занимавам със сина ми, излизаме на разходки. Когато имам време, гледам и мачове.
- Кое първенство ти допада най-много?
- Фен съм на Реал (Мадрид). В криза са, но след големите успехи и трите триумфа в Шампионска лига е нормално да има спад.
- Какво си пожелаваш за бъдещето? Останаха ли мишени пред теб? Какъв се виждаш след края на кариерата ти?
- Време е да помисля в тази посока. Имам някои идеи, но се надявам да поиграя футбол още няколко години. Пожелавам си най-вече да няма контузии и семейството ми да е живо и здраво.
- Искаш ли да бъдеш треньор?
- По-скоро не.
