Ръководителите на ОФК „Пирин“ се съобразиха с желанието на радикално настроените фенове и приеха без умуване оставката на наставника Петър Златинов. Младият спец влезе в остър конфликт с активистите на агитката след злополучния мач през уикенда срещу Кариана, когато бе атакуван с псувни и обиди от трибуните и никой от клубните шефове не застана в негова и на играчите му защита. Топеца се задържа 9 месеца начело на зелено-белите в един от най-драматичните периоди след втория фалит – изпадане от елита, хронично безпаричие и цялостна подмяна на състава два пъти в рамките на половин година. Една дузина основни играчи си заминаха през лятото, други 14 се изнесоха през зимната пауза, което нямаше как да не доведе до срив на резултатите и до намирането на удобния виновник – старши треньора.

С вече бившия предводител на пиринци struma.bg разговаря за всички наболели теми около състоянието на най-популярния отбор в Югозапада и изхода от кризата.

Пепи, очакваше ли оставката ти да бъде приета на секундата, както се казва?

– Очаквах всичко. Във футбола това е нормална ситуация. Няма някаква драма. Така са решили, така са направили. Аз бях длъжен да я подам и да развържа ръцете на ръководството, както се казва.

Защо все пак се стигна до раздялата с Пирин?

– Останах сам срещу всички, визирам настроенията сред част от привържениците. Знаете как е, щом отборът не върви, виновен е треньорът. Очевидно не можах да мотивирам докрай в максимална степен футболистите във всички мачове. В онези, в които успях, играхме така, както аз искам. Не съм човек, който лесно се предава, но обстоятелствата се стекоха по различен начин от желаното.

Къде виждаш своята вина?

– Ясно е, че и аз имам вина, не се заблуждавам, че съм бил изряден. Не желая обаче да влизам в подробности. По-важното е човек да осъзнае грешките си и да не ги повтаря занапред, само тогава може да върви нагоре.

Ако можеш да върнеш времето назад, би ли реагирал по същия начин срещу феновете?

– Абсолютно. Аз и момчетата даваме всичко от себе си, най-малко на нас ни се иска да падаме. Но срещу себе си имаме противник, който също желае победата. Младите играчи се нуждаят от рамо от трибуните, от подкрепа във всяка една ситуация, не само когато побеждаваш. Вместо това обаче чуват псувни и ругатни по свой адрес. Ако един фен обича отбора си, трябва да е зад него в добро и лошо. Аз съм свикнал на всякакви неща, мен нека ме псуват, но не и футболистите. Затова реагирах, заради тях, и не съжалявам за това. Всички трябва да са здраво стъпили на земята и реално да преценяват докъде се простират възможностите в момента на отбора. И на мен ми се иска да гоним шампионската титла, но няма как да се случи на този етап. Това са играчите, с които разполагаме, и тях трябва да подкрепяме.

Нормална ли бе обстановката, в която работеше в клуба?

– Може да се каже. Не е имало никаква намеса в работата ми. Единственият проблем беше финансовият. Приемам, че не всичко в живота е пари, но все пак тези момчета си изкарват хляба и когато не получават заработеното, нещата не се получават. Дано в скоро време ситуацията се нормализира, само тогава може да се постигне целта. Ще бъде срамно орлетата да изпаднат и нашият футболен край да остане без отбор в професионалната група.

Твои ли бяха решенията кои играчи да бъдат привлечени?

– Всяко от момчетата беше одобрявано от мен. Но както и децата знаят, силна селекция без пари не се прави. Затова привличахме футболисти, които са с качества, но и приоритетно не предявяваха финансови претенции. При тоталната подмяна на състава вероятно сме правили в някои случаи компромиси.

Съжаляваш ли за нещо през престоя си в Пирин?

– За нищо не съжалявам. Това, което е зависело от мен, съм го правил на сто процента и с ясното съзнание, че е за добро. Благодаря на клубното ръководство за шанса, който ми даде да водя отбор запазена марка в родния футбол.

Какъв съвет искаш да дадеш на своя наследник?

– Не съм аз човекът, който да дава съвети на някого. Всеки треньор си има своя визия за футбола и за облика на тима. Новият наставник сам ще си прецени какво да прави. Пак повтарям, дано да има късмета да работи в нормална обстановка.

А сега накъде?

– Засега вкъщи и в очакване на ново включване. Първо да си почина и да се отърся от напрежението в последните месеци. После ще видим. Искам да продължа да се развивам в треньорската професия.