Бизнес експанзията на почетния лидер на ДПС Ахмед Доган край морето продължава. Този път с изграждането на пристанище на мястото на въглищния терминал на ТЕЦ "Варна". Най-вероятно бъдещият порт ще поеме част от товарите на държавното пристанище, съобщава изданието "Капитал".

Идеята за преместването на пристанище "Варна" от централната част на града към покрайнините не е нова. Тя датира още от времето на кабинета на Сергей Станишев. Съдружникът на Доган в ТЕЦ "Варна" – бившият транспортен министър Данаил Папазов в кабинета "Орешарски" също я лансира през 2014 г. За последно това направи кметът на Варна Иван Портних, който през 2017 г. предложи големите кораби, които сега товарят зърно и скрап в центъра на Варна, да се преместят на кейовите места на ТЕЦ-а край село Езерово. Аргументът е, че така ще се освободи зоната на сегашното пристанище и ще може да се отвори за отдих и забавления за жителите и гостите на града, както се случва в Бургас.

Нещо обаче все пречеше за реализирането на тази идея и тя буксуваше през последните десетина години. Съдружието на Ахмед Доган с бившия дългогодишен шеф на държавното пристанище Варна и транспортен министър в кабинета на ДПС и Пламен Орешарски Данаил Папазов изглежда е разчистило пречките за нейната реализация и тромавата държавна машина се е задействала.

Преодоляване на административните препятствия

Малко след като в началото на август 2018 г. децата на Папазов продадоха на символична цена на Доган 70 процента от дяловете си в дружеството "Сигда", притежаващо ТЕЦ "Варна" е одобрен Планът за управление на отпадъците на централата. Това се случва на 31 август 2018 г., а под документа без забележки са се подписали директорите на Изпълнителната агенция "Морска администрация" Живко Петров и на държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура" Ангел Забуртов.

През януари 2019 г. министрите на транспорта и на регионалното развитие Росен Желязков и Петя Аврамова са издали съвместна заповед, с която са разрешили изработването на генерален план на новото пристанище, което ще носи името "ТЕЦ Езерово". В него е заложено обединяване на няколко нови имота около порта. Един от терените - кейовата стена, е собственост на държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура", но то изрично е обявило, че не възразява срещу обособяването на новия порт.

До дни се очаква и становището на варненската Регионална инспекция по околната среда и водите за представеното от ТЕЦ "Варна" уведомление за инвестиционно предложение за разширение и модернизиране на пристанището "ТЕЦ Езерово".

"Очакваме процедурите да приключат успешно и през лятото да имаме готов генерален план за пристанището. След това трябва да получим необходимите разрешения за строеж, така че преустройството на терена и изграждането на новия кей да могат да започнат до края на годината или в началото на 2020", обяснява Емил Георгиев, който е служител на ТЕЦ "Варна" и отговаря за проекта за реконструкция на пристанището, пред "Капитал".

Плановете за развитие

Сега прилежащото към ТЕЦ "Варна" пристанище, което не работи от 2013 г., е с капацитет да посреща три кораба с товароносимост до 70 хил. тона, като общата дължина на корабните места е 511 метра, а максималната дълбочина - 11.9 метра.

Инвестиционно предложение за разширението и модернизирането му предвижда към площта му да бъдат присъединени още три съседни имота, които по думите на Емил Георгиев са собственост на ТЕЦ "Варна" и в миналото са използвани за складове.

Ще има ново функционално зониране на територията, удължаване на съществуващия 617-метров кей със 104 м и изграждане на нов с дължина 230 м, където ще се обособи и ново корабно място за обработване на наливни товари. Разчетният кораб за новия кей е тип "Панамакс" с газене до 12.50 м, което е повече от възможностите на държавното "Пристанище Варна".

На сушата ще бъдат изградени нови съоръжения за специализирането на отделните корабни места в обработването на определен тип товари.

През миналата година Данаил Папазов обяви, че планира портът да се използва за товарене на зърно, контейнери и пакетирани товари - каолин, глини, шамот. Прогнозира се товаропотокът да достигне 8 млн. тона годишно, показват публикуваните документи. За сравнение, сега "Пристанище Варна" обработва по около 10 млн. т товари, от което приходите му са над 70 млн. лева.

Не е ясно колко ще струва на ТЕЦ-а новата инвестиция. Но дружеството може да си я позволи, след като само през миналата година получи над 27 млн. лв. от държавата, за да остане като студен резерв.

Реконструкцията на ТЕЦ-а

Успоредно с работата по новото пристанище се движи и обновяването на самия ТЕЦ, така че от следващата година да може да участва с три пъти по-голям капацитет в търговете за предоставяне на студен резерв. За да се случи това пък, "Булгартрансгаз" ще реконструира газопровода до централата, за да може да осигури доставките на необходимите за работата му количества природен газ.

Така за по-малко от две години неработещият енергиен комплекс и пристанището му ще станат гореща бизнес точка, която ще генерира приходи от десетки милиони.

По принцип не е лошо да има повече конкуренция в пристанищата, както и във всеки друг сектор. Очевидно е обаче, че държавата е прекалено услужлива към едни, докато спъва с десетилетия други, пише "Капитал" и дава примери.

Един от най-големите търговци на зърно в света – Toepfer успя от 2008 г. досега да изгради 7 пристанища на зелено на румънския бряг, а на българския - нито едно, въпреки че има проект при село Айдемир, на 6 км западно от Силистра. Същата е съдбата на проекта на "Газтрейд", чийто собственик Милчо Василев строи пристанище за втечнен газ на Белославското езеро край Варна от 2003 г. Компанията затъна на последния етап след отказ на министъра на транспорта Ивайло Московски да се одобри съоръжение за приставане на кораби във водата. Очевидно не всеки може да пристава на варненския бряг, отбелязва изданието.

 

ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗГОТВЕНИЯ ОТ ГЕРБ ЗАКОН ЗА ЦЕНЗУРА НА МЕДИИТЕ В ИНТЕРНЕТ СПИРАМЕ ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПИСАНЕ НА КОМЕНТАРИ БЕЗ АВТОР В САЙТА!

ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА, МОЛЯ, РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ ЗА СЕКУНДИ ТУК - https://petel.bg/registration.html