Директорът на ДЮШ на Берое Атанас Рибарски даде специално интервю за Viasport.bg. В него той говори за стажа в Борусия Дортмунд и Шалке 04, след което направи обзор на сезона за школата на старозагорци. 

 

- Г-н Рибарски, през последния сезон все повече отбори обръщат внимание на своите юноши и им дават шанс за изява при мъжете. Съгласен ли сте?

- През последната година доста треньори наблегнаха на младите играчи. Рискът им беше напълно оправдан. Доста от тези играчи с първите си прояви предизвикаха сериозен интерес. Както от мениджъри, така и от фенска и зрителска маса. Тези играчи будят интерес и се приемат позитивно. Те показават с качествата си, че имат място в мъжките отбори.

 

- Две момчета в юношеска възраст – Мартин Минчев и Валентин Антов попаднаха и в националния отбор. Знак за какво е това?

- За това, че българският футбол иска да смени облика си. Търсят се нови изпълнители, нови момчета, които да намерят място в европейския футбол. Не съм сигурен до каква степен могат да помогнат на мъжкия национален отбор, но той може да им помогне те да отидат в европейски клубове, които оттам нататък да ги усъвършенстват така, че след време те да помогнат на националния отбор. Подходът трябва да е по-внимателен и според мен да има по-голяма търпимост към всички и най-вече към треньорите, които залагат на тях. Защото със сигиурност грешки ще има.

 

- Каква е ситуацията в Берое? Вие също дадохте шанс на някои от юношите си.

- Доста момчета бяха интегрирани в тренировъчния процес на мъжкия отбор, като тази година някои от  тях направиха дебют в мъжкия футбол. Един от тях е на 16 години - Никола Маринов. Дебютираха още Стоян Иванов, Надим Ангелов, Мартин Маринов, Валентин Иванов, които, според мен, ако продължат да се готвят с мъжкия отбор, ще натрупат необходимото самочувствие и треньорите ще имат повече доверие в тях и по-често ще започнем да ги виждаме в игра.

 

- Някои от тези момчета подписаха и първи професионални договори с Берое.

- Валентин Иванов подписа. Иван Гошев и Стоян Иванов също. Изключително талантливи момчета. Надявам се и другите, които се готвят в мъжете, също да подпишат. Тези момчета си го заслужиха. Минаха през всички нива на шлифоване в академията. Тепърва хубавото за тях и за клуба предстои, но отново апелирам за търпение към тях. Със сигурност ще имат и спадове. Познавайки ги какви характери са и колко трудолюбиви момчета са, очаквам да се представят на високо ниво в най-скоро време.

 

- В тази връзка може ли да кажем, че сезонът за школата на Берое е бил успешен?

- В индивидуално отношение – да. В отборно – има какво да се желае. Не можахме да покажем това постоянство. Редувахме доста добри игри с по-посредствено представяне. Това не ни е от първостепенно значение. По-важно е тези момчета да стигнат до мъжкия футбол.

 

 

- Вие водихте тима на Берое в Елитната U17. Какво е нивото на групата?

- Следя и трите Елитни групи. Видях отзиви на други колеги, според които нивото е спаднало. Според мен тези Елитни групи са на доста високо ниво. Има 7-8 отбора, сред които всеки може да победи всеки. Помнейки първата година, когато имаше Елитна група, нивото беше много по-ниско. Нивото на играчите се повишава, но голям принос имат и треньорите. Непрекъснато виждам треньори, които правят всичко възможно и жертват всичко да подготвя играчите си по най-добрия начин. Преди години в първата Елитна група имаше две или три водещи школи, а сега са 7 или 8, които дават условия за развитие на приемливо ниво. Разбира се, не като на Запад, но е крачка напред от стартирането.

 

- Вие бяхте единственият отбор, който победи шампиона в Елитната U17 – Ботев (Пловдив).

- Стартирахме полусезона по най-добрия начин, но не успяхме да запазим това ниво в останалите мачове. Имахме доста проблеми с отбора, отсъстваха играчи. Позитивното е представянето на момчетата от набор 2003. Приятно изненадан съм от тях. Мисля, че ги очаква добра година.

 

- Трябва ли да бъде променен форматът на Елитните групи и да бъде като този на Първа лига?

- Да не се преекспонира това разделяне на горна шестица и втора осмица. Да не преминем в крайност, в която се гонят точки. А идеята все пак е отборите да се надиграват.

 

Според мен правилото за тези 24 часа ощетява всички нас. Един футболист няма право да играе на следващия ден, след като е взел участие в предходния ден. Ако дете от по-малкия набор  е взел участие при по-големите, играл е 20 минути, това означава, че на другия ден не може да играе с набора си. Той си губи седмицата по този начин. Ние непрекъснато изчисляваме кой, кога, къде да играе. Доста често пренебрегваме играчите, с цел да се изявят при по-големите, а те не играят в собствената си възраст.

 

- Много позитивни мнения имаше за създаването на Елитната U15. И Вашето ли е такова?

- Доста необходима беше тази група. В Стара Загора няма отбори, с които да се надиграваме. Влизайки в Елитна група, първият ни полусезон винаги е много труден. Не сме срещали толкова силни отбори и динамични съперници. В Стара Загорта сме без конкуренция. С влизането на Елитна група до 15 г. започваме да се надиграване и мачовете стават двуостри. Ако се въведат зонални първенства до 14 и до 16 години, ще бъде крачка напред. Така децата, които са пред елитна възраст, ще могат да играят във възрастта си.

 

- Какво предстои за школата на Берое?

- Вече обявихме кой треньор коя възраст ще води през новия сезон. Ще наблегнем на това структуриране, за което говорихме. Знаем, че няма да стане лесно и бързо. Ще структурираме наборите си. Искаме школата на Берое да се разграничава като школа за високо спортно майсторство и профилиране на силни индивидуалисти. Отборното майсторство, не че е без значение, но на този етап поне до 14-годишна възраст ще остане на заден план.

 

Разграничавам двата етапа на развитие . До 12-14-годишна възраст играчите трябва да учат играта и да се научат да играят, а от 14 до 19 трябва да се научат с играта да побеждават.

 

Резонно е при най-малките да няма класиране и да утихне тази истерия при родителите. Но такъв ни е темпераментът. В Германия например много рядко идват родители на тренировки. Треньорите са обосновани и няма възможност за родителска намеса. Несъпоставими са нещата. При нас треньорите се превръщат в заложници на най-талантливите си деца. С опита си да ги съхранят и запазят при себе си са готови на компромиси, а другите са недоволни. Много е важно дали отборът е за високо спортно майстроство или за развиване на масов спорт.

Viasport.bg