Левски отстрани Лудогорец за Купата и показа, че върви в правилна посока. Успехът не донесе трофей, а нещо много по-ценно - надежда за бъдещето. Защото Левски не просто елиминира хегемона на България през последните 11 години. “Сините” го сториха след по-добра игра и в двата мача. Т.е. успехът не е на база “излъгахме ги”, а напълно заслужен.

Как бе постигнат той? 99% от хората моментално ще кажат “Мъри Стоилов”. Да, той е една от основните причини, но колкото и да е добър като треньор, не е магьосник. Истината е, че на този етап Лудогорец има много по-голям бюджет от Левски и когато “сините” са равностойни или пък по-добри от своя опонент в три поредни срещи (б.а. включваме и тази от първенството), това значи, че причините са две - добрата работа в спортно-технически план на “Герена” и лошата в Разград.

Нека разгледаме процесите в двата клуба, които доведоха до триумфа на Левски и поражението за Лудогорец.

Треньорите

И Станимир Стоилов, и Анте Шимунджа са специалисти, които имат успехи зад гърба си. Мъри познава по-добре родната действителност, но това едва ли е чак толкова решаващо, когато разликата в бюджетите е доста голяма в полза на “орлите”. Голямото предимство на Стоилов пред словенеца е, че треньорът на Левски отговаря изцяло за спортно-техническите въпроси в клуба, докато в Разград по правило функциите на наставниците са ограничени.

45

Селекцията

Това е големият проблем на Лудогорец през последните 4-5 години, който дърпа клуба надолу и не му позволява да изпълни основната цел - влизане в групите на ШЛ или пък излизане от тези на Лига Европа.

През въпросния период разградчани смениха голямо количество треньори, но подобрение в представянето им не бе забелязано. Напротив. През последните две години те се превърнаха в боксова круша за тимовете в групите на ЛЕ.

11-кратните шампиони хвърлиха милиони, за да вдигнат класата на отбора, но е видно, че трансферите не водят до нужния ефект. В първите години на ерата “Домусчиеви” бяха привлечени играчи като Марселиньо, Кайсара, Вандерсон, Мисиджан, Паломино, Дяков за скромни трансферни суми съпоставими с качествата им. Сега се дават милиони за футболисти, които ако притежават скорост, им липсва елементарна техника, ако пък имат някаква техника - не притежават характер, постоянство и сериозно отношение към футбола. А често не са нито виртуози с топка в крака, нито от така наречените бойци. Да не говорим за адаптацията им, която продължава не с месеци, а с години.

От друга страна имаме почти безплатната селекция на Левски, чрез която на “Герена” пристигнаха Уелтон, Цунами, Кордоба, Краев…

Кордоба по-слаб ли е от централните защитници на Лудогорец? Не. Уелтон по-слаб ли е от крилата на разградчани? Не личи да е така. Цунами по-лош бек ли е от чужденците на съперника? Не.

27

Значи в това направление Левски се справя далеч по-добре от своя опонент, който не може да използва адекватно огромното си финансово предимство. Защо не може да го използва? Защото в единия клуб основният фактор е Станимир Стоилов, а в другия - Караманджуков. Колкото и да бърка Мъри при вземане на спортно-технически решения, те няма да са по-лоши от тези на директора в Разград. Именно това трябва да разбере Лудогорец, ако иска да играе в групи на Шампионска лига. Да подбере внимателно треньор и да му гласува доверие от поне една година. Да селектира скаутско звено, начело на което да е футболен човек и той да коментира спортно-техническите въпроси основно с треньора и понякога със собствениците. А не крайните решения да зависят от някакви знайни и незнайни началници, които вече четвърта година не носят отговорност за нищо.

Феновете

През последните години в България се наслагва мнението, че привържениците едва ли не пречат на клубовете си. В Лудогорец и Литекс се работело спокойно и затова постигали успехи. При ЦСКА и Левски напрежението и изискванията на феновете стопирали развитието на отборите.

Напълно погрешно схващане, което запалянковците на “сините” категорично опровергаха. Ако искаш да си голям отбор, който да печели решителни двубои в Европа, феновете са едно от най-важните неща. Вчера атмосферата на “Герена” буквално смаза поне половината играчи на Лудогорец и даде криле на тези на Левски.

Но и това не е основното в дългосрочен план. Всеки клуб се нуждае от запалянковци тип Левски и ЦСКА, защото именно те са най-добрият коректив за случващото се в клубовете. Когато футболистите се раздават - следват аплодисменти, когато подскачат при всяко единоборство и го карат на стойки (б.а. често срещано явление в Лудогорец) - биват освирквани. В Разград корективът липсва, което занижава критериите спрямо футболисти, треньори и хората под собствениците. В момента Лудогорец постига някакви прилични резултати единствено заради амбицията на собствениците, но тя не е достатъчна, тъй като няма как братя Домусчиеви да контролират ежедневно целия спортно-технически процес и след всеки мач да правят разбор на играчите. Това е работа на феновете, които аплодират или недоволстват на всеки три дни в продължение на години.

Дисциплината

Изглежда, че и тук Левски се справя по-добре. Футболистите стриктно изпълняват указанията на треньора. От своя страна Стоилов не им дава да надигат глави и често ги критикува дори след победи. В Разград подходът е по-различен. Там на състезателите се гледа като на богопомазани и те не получават публично критики от хора в клуба. Ако някой треньор си позволи да недоволства от представянето им, значи е въпрос на време да бъде освободен. Добре е ръководството да подхожда с нужното уважение към футболистите, но понякога трябва и затягане на дисциплината. Интересно е да видим дали в Лудогорец пак ще “наградят” титулярите с по-дълга лятна ваканция след вчерашното им отпадане, или пък тази година ще решат да ги държат до последния кръг, за да им покажат, че бонусите се заслужават с добри игри на терена, а не са даденост.