Снощи Лудогорец катастрофира тежко в Дания след поражение с 1:7 от местния Нордселанд в мач от групите на Лигата на конференциите. Принципно далеч по-сериозни клубове са губили и с по-шокиращи резултати. Но ако разградчани искат да избегнат подобно фиаско след месец или година, трябва да си избият от главите оправдания от сорта на “нямахме ден, нищо не ни се получаваше, а на тях всеки удар им влизаше”.

Думите щяха да имат някакъв резон, ако това им представяне е епизодично, веднъж в годината, но не е така и е видно за всички. Разградчани играха по същия начин срещу Крумовград, Ботев (Пловдив), при гостуванията на Балкани, Астана и Олимпия (Любляна), но тъй като въпросните състави са на по-ниско ниво от Нордселанд, вкараха на “орлите” само по 2-3 гола.

И тук изниква големият въпрос - как Лудогорец, който е с бюджет от порядъка на 50-60 млн. лева, допуска да става за посмешище срещу състави с десетократно по-ниски финансови възможности?

Едната причина е повече от видима и тя не е свързана с качествата на треньорите, които се сменят през няколко месеца, а с тези на състезателите. 

Лудогорец прави изключително слаби селекции в последните няколко години и колкото по-бързо го осъзнаят в клуба, толкова по-добре за тях. През последните 5 сезона българскят шампион е привлякъл около 50 футболисти. От тях има две-три топ попадения, още 4-5 на прилично ниво и всички останали са или пълен провал, или се доближават до пълния провал. И всичко това след като собствениците са извадили над 20 млн. евро за трансфери през последните четири-пет години. Да, ударът с Игор Тиаго е безспорен, но е твърде малко за амбициозен тим като “орлите”, който си е поставил за цел да участва в груповата фаза на ШЛ. Да си представим, че по някаква случайност стигне до там. Какви ли резултати би записал срещу Манчестър Сити, Барселона, Байерн, Арсенал? Може би 1:10, 1:15…

Добре е, че във футбола все пак има някаква логика и слабите, в случая Лудогорец, не достигат до групите на ШЛ. Не задруго, а за да не отнесат някоя седмица от Йънг Бойс, Лайпциг или някой друг тим на средно европейско ниво, която да даде повод на големите отново да повдигнат темата “Суперлига”.

В момента Лудогорец трябва да се концентрира изцяло върху лошата работа на спортно-техническия мениджмънт и да прецени правилно кой е виновен в клуба да се подвизават над 10-15 футболисти, които нямат качества да са част от него.

Да се изясни защо са привлечени вратари като Падт и Слуга, чиято футболна мисъл и игра с крака е на ниво 13-годишен юноша. Кой ги е гледал, кой е казал “да” за привличането им и защо разградчани разкараха Кахлина, продавайки го за 1,1 млн. евро в САЩ, за да освободят място на тези двамата? Нима те превъзхождат с нещо Бусато, Дюлгеров, Хоркаш и Наумов, които взимат в пъти по-малки заплати?

Няма как да се целиш в групите на ШЛ, а в момента да разполагаш с един качествен футболист - Якуб Пьотровски, и още трима-четирима, които в определени срещи демонстрират някакво прилично ниво.

Нямаш вратари, трима от четиримата защитници не стават, в полузащита и атака положението не е по-различно. Половината ти футболисти имат проблем с базови футболни компоненти като елементарно спиране и подаване на топката.

Представянето на Лудогорец през последните 5 години в защита е еталон за това как не трябва да се отбраняваш - всяка дълга топка е голово положение, а ако противникът не минава центъра, ти намираш начин да му подариш гол, два или три…

Това е Лудогорец към момента. 

Титлите му през последните години не са плод на добра работа в клуба, а на това, че собствениците влагат повече пари в сравнение с основния си конкурент ЦСКА - София, който допуска същите селекционни грешки като тези на разградчани. Ако някой има съмнение в тези думи, нека погледне класирането на румънското първенство и види, че Сепси е на незавидното 10-о място.

Но да се върнем към разградчани. Няма да спра да повтарям, че до преди 6-7 години те бяха европейски еталон как трябва да се развива футболен клуб - перфектни условия за работа, привличане на качествени български и чуждестранни състезатели за нищожни или никакви пари. Само ще споменем Дяков, Марселиньо, Минев, Кайсара, Моци, Паломино, Мисиджан, Гъргоров, Иван Стоянов, Мишо Александров, Генчев, Мирослав Иванов, Владо Стоянов, Вандерсон, Безяк. С тези момчета Лудогорец смая Европа, играейки атрактивен и нападателен футбол срещу съперници като ПСВ, Динамо (Загреб), Ливърпул, ПСЖ, Арсенал, Лацио, които често прекланяха глави пред “орлите”. Да не говорим за лекциите, които изнасяха в родното първенство. 

А бюджетът при първата им титла бе 8,4 млн. лева.

Сега са на точно обратния полюс - архаичен, на моменти грозен футбол, с който бият, но трудно надиграват отборите дори в родното първенство. А ако не беше благосклонният регламент на евротурнирите спрямо шампионите, щяха да приключват участията си далеч преди каквито и да е групи.

И всичко това заради привличането на огромно количество слаби футболисти. Същевременно клубът оставя впечатление, че ги третира като богове. Директорите само ги потупват по рамото, а чужденците си мислят, че са на скъпарски курорт - не спазват никаква игрова дисциплина, играят изцяло за себе си и не им пука за отбора. Единствената им цел е да вкарат някой гол, чрез който да се "продадат" в Западна Европа. Така не се гради клуб и отбор. Добрите условия са голямо предимство, но слабият мениджмънт може да провали всичко и Лудогорец е пример за това.

Следвай ни: