Бившият президент на Българския футболен съюз и настоящ маркетингов консултант на ЦСКА 1948 Валентин Михов говори пред клубния канал на "червените" относно 17 ноември 1993 година, когато България побеждава Франция насред Париж и се класира за Мондиал'94.

Много бързо минаха 30 години. Най-жалкото е, че едно голямо постижение не можахме да го надградим. А се сринахме, три-четири месеца след 17 ноември 1993 година почнаха неразбориите преди световното първенство - като типични българи. Преди да заминем за Франция казах пред управителното тяло: "Колеги, дайте да видим каква да бъде премията на "Парк де Пренс". Усмихна ми се и отидохме на "Парк де Пренс" без гласувана премия. 

Събрахме се на подготовката във Франкфурт, беше много лежерна, много спокойна обстановка. Бяхме капитанът на отбора - Боби, Христо Стоичков, Гюнтер Нетцер, вицепрезидентът Христо Данов, Бог да го прости. Събрахме се, Пената вика: батка, както си говори той, сега какво да направим? Викам: "Пенчо, по три, по три, викаме да бъде 12 000 долара". Пенчо или Ицо вика: "Дайте да закръглим на 15 000". И решихме да е 15 000. 

В Германия отидохме, за да премахнем напрежението. Да се абстрахирахме, да не мислим за мача. Не пречех на можещите, имахме комуникация с Пената, той имаше специфика на взаимоотношенията с футболистите. Трябва да се уважаваме. Никой срещу никой, всички заедно, нямаше началници. Смятам, че французите се бяха подготвили от всяка една страна - съдии, компонентните, които обуславят всяка футболна среща. Имаше и много българи, жена ми пътуваше с автобус. Това го казвам не за защита, а затова, че сме били земни хора. Казвам какво е било тогава. В края на сектор "В" имаше българска агитка със знамена. 

Кантона си вкара дежурния гол, после Емо Костадинов изравни. Не съм си мислил, че Господ е чак такъв българин. Грешка на Жинола отдясно, той можеше да бие топката в трибуните, но сбърка. Кременлиев, Балъков, Любо Пенев, Емо Костадинов. 89-а минута, 59-а секунда в гредата. Имам запис на мача. Топката точно тупка в 90-ата минута. Господ беше българин, може да се каже. На трибуната виках най-много. Във VIP ложа сигурно трябва да се държиш по-умерено, но пък как?! 

Слязох през всички редове после, полицията ме гледаше, слязох на терена не през официалните входове. Намерих съдействие от всички органи. Всички момчета бяха на куп, а аз най-отгоре. И сега ми тръпне сърцето, когато говоря. Шеговито казано трябва Господ отново да го побългарим, но ние трябва да създадем предпоставката. 

Тогава наистина имахме златно поколение, затова се случи. Имахме велики футболисти. Можем да създадем, но с това противопоставяне трудно. Песимистичен оптимист съм - не съм този оптимистът, който бях. Виждам как се действа, не сме обединени, разделени сме. Това ме плаши", сподели Валентин Михов.