Ракитич през сълзи: Няма по-голямо нещо от това да се чувстваш севилист

Халфът Иван Ракитич се сбогува с досегашния си клуб Севиля преди трансфера си в Ал-Шабаб. Това стана на специално събитие на “Рамон Санчес Писхуан”, на което присъстваха неговата съпруга, клубното ръководство, бивши и настоящи негови съотборници. Опитният футболист си тръгва като едва вторият чуждестранен капитан на андалусийци в клубната история, както и като чужденецът с най-много изиграни мачове за тима.

“Казах, че няма да плача. Ще запомня най-вече това, което преживях извън стадиона. Когато някой пристигне в нова страна, той трябва да си извоюва мястото на терена, но най-важни са спомените, които той ще остави след себе си. Преживяхме заедно седем невероятни години. Имах привилегията да нося тази фланелка 323 пъти. Човек трябва да разбере, че приключва неговият цикъл. Важно е да го знае, въпреки че понякога от това може да боли. Виждайки двата трофея от Лига Европа, иска ми се да бяха много повече. Всички бележим голове и даваме асистенции, но това, което желаем, са тези трофеи. За щастие, можем да кажем, че Севиля има няколко такива.

Оставям след себе си толкова много приятели и познати, че ми се струва невероятно това. Как е възможно хърватин, роден в Швейцария, да каже, че неговият дом е в Севиля?! Ще се завърна и ще остана завинаги близо до Севиля. Знам, че този труден сезон в крайна сметка ще завърши добре. Вярвам в теб, президенте. От дистанция ще ви подкрепям и ще си взема доста фланелки, за да показвам севилизма и далеч оттук. Няма по-голямо нещо от това да се чувстваш севилист. Да живее Севиля!”, каза Ракитич през сълзи в своята реч.

Хърватинът също така призна колко трудно му е било да вземе решението за своето напускане. “Последните няколко нощи не бяха лесни. Говорех до 6 часа сутринта с жена ми, за да може тя да разбере какво се случва. Това не е просто един клуб или град, а моят живот, моето сърце. Запознах се със съпругата ми в същата нощ, в която пристигнах тук преди 13 години, това е съдба. Да мога да покажа на всички какво означава Севиля е най-красивото нещо на света. Иван, който дойде, така и не се промени, но се превърна в мъж. Когато човек пристигне на различно място, той се опитва да разбере не само клуба, но също така града и хората. Идването ми в севиля беше най-доброто решение в живота ми. Дори и сега не знам защо си тръгвам. Беше трудно да го кажа на жена ми. Затова заръчах на агента ми да говори с нея и да ми помогне. Все пак Ракел е оттук, така че тя не подскачаше от радост”, обясни той.

Ракитич освен това разкри и за причината да напусне любимия си клуб. “Аз все още се виждах способен да бъда твърд титуляр, но много често играчите не можем да разберем треньорското решение, а само да го приемем. Разбрах, че идеята на новия наставник не беше същата като моята. През целия си живот съм знаел, че колкото по-често съм титуляр, толкова по-добре се чувствам. Ако това не се случва, трябва да обмислиш някои неща. За мен щеше да е невъзможно да седя на пейката и да не помагам на Севиля. Никога не бих допуснал да седя, да се цупя и да казвам: “ще прибирам това, което ми остава”. Никога не съм планирал това. Моята идея беше да остана тук до края на кариерата ми. Ако не бях се решил на тази стъпка, трябваше да обмисля друго решение.

Не съм на 23 години, но физически се чувствам много добре. На тази възраст, Хесус Навас го знае, полагаме много повече грижи за себе си. Обръщах внимание на всичко до последния детайл. За мен няма разлика между млад или стар играч, а вместо това между добър или лош такъв. Тези, които са от полза, са най-добрите. Да, можех да остана да помагам на тима по друг начин, разбира се. Но също така мисля, че мога да помогна, като се отдръпна настрана. Тази помощ е по-важна от това да мисля за себе си. Приоритет е това, което е нужно на отбора. То е по-важно от това, което мисля и искам”, добави 35-годишният полузащитник.