Александър Везенков в Sportal: Не съм роден в Олимпиакос, но се привързах към отбора

Гръцкият гранд Олимпиакос (Пирея) се готви за новата тежка година в Евролигата и Александър Везенков говори пред камерата на колегите от Sportal.gr за целите на клуба, както и за завръщането си в клуба.

Олимпиакос достигна 3 поредни финални четворки в Евролигата, но не е "вкусил" радостта от европейския трофей. Отборът от Пирея направи много трансфери, подсили се на всички позиции и е готов да преследва всички цели в една много важна година, когато Олимпиакос навършва 100 години.

Едно от големите летни трансферни попълнения на отбора, който познава Олимпиакос много добре и е дал много на клуба. Причината за Саша Везенков , който след година в НБА се завърна в Пирея , за да направи разликата и да помогне на "червено-белите" да постигнат целта си.

Българският национал , който след приятелските срещи показа, че все едно не е пропуснал ден, говори пред камерата на Sportal преди новия сезон, но и за това как се чувства отново в клуба.

„Добре, не мога да кажа, все едно не е минал ден. И аз се адаптирам, определено е по-лесно, защото съм бил тук, познавам хората. Но аз съм в нов отбор. Трябва да се учим един от друг и работим усилено, за да го постигнем."

За това дали смята за положително, че има толкова много опции на всяка позиция в отбора, той каза:

„ Разбира се, защото добре, винаги ще има тази дилема. Ако е благословия, ако е проклятие, ако е нещо. Смятам го за благословия. Нека бъдем здрави, имаме много мачове и мисля, че имаме всички ресурси, за да бъдем там, където трябва.”

Саша отново ще работи с треньора Барцокас и изглеждаше напълно доволен:

„Познаваме се. Знаем, че ще извика, ще каже, той е силен характер, но знаем и какво трябва да направим, за да успеем. Така че мисля, че всичко ще бъде наред."

Една година в НБА и той смята, че се е променил в няколко неща:

„Той ми помогна като цяло както в, така и извън състезанието. Видях друг аспект на спорта. Научих много и го оставих напълно зад гърба си и съм готов за новите факти, които ми предстоят.”

Относно състезателната част и дали се е променил някъде:

„Не мисля, че може да види нещо толкова ужасно различно от мен. Работил съм и съм готов психически, физически да помогна на моя отбор да излезе напред и да им помогна да постигнат целите си .

За любовта на феновете на Олимпиакос, когато се завърна:

„Хора, както казах, получих много съобщения в социалните мрежи и когато си тръгнах, и когато се върнах, но и когато бях там. Те показват любовта си, показват любовта към отбора и това нещо е много красиво.”

За съобщенията, които получи и за феновете на други отбори:

„Много е красиво и тъй като имах много време от май нататък, бях в Гърция по работа и феновете, не само от Олимпиакос, но и привърженици от други отбори и обикновени фенове на баскетбола, ме спираха, искаха снимки, поздравяваха ме.

Това ме накара да се почувствам добре, защото очевидно хората на Олимпиакос са тук, подкрепят отбора, подкрепят отбора, играчите и им благодаря за любовта, която ми показаха. Но да те наричат фенове, фенове на други отбори, е също толкова хубаво.

По това, което отличава този отбор, той подчерта:

„Мисля, че химията, хомогенността, твърдостта, всичко, което характеризира този отбор. През последните три години нещо липсваше, за да дойде титлата, надяваме се тази година да имаме всичко, за да успеем."

Везенков обяви целите си, като каза:

„Нямам индивидуални цели. Индивидуалните цели ще дойдат само чрез отборен успех. Преди всичко това е отборът и определено искам да бъда добър, определено искам да помогна на отбора си, но нашите цели са всички титли. Казвал съм го и ще го кажа отново, нищо по-малко. Трябва да се борим, няма да стане само с думи. Изисква се много работа, смирение и да отидеш да ги завладееш.”

Накрая той говори за света на отбора, 100-те години на Олимпиакос, но и факта, че гледа на клуба като на семейство:

„Искаме феновете до нас, знаем колко много обичат отбора от 100 години и заедно можем да постигнем целите си. Не съм роден олимпиец, разбира се, за да бъда напълно честен, но се привързах към този свят. Свързах се с този отбор, това е семейство .

Всички, които работят тук от първия до последния, но и с хората, които сме свързали толкова много. Това означава това, означава страст, означава себеотрицание и да преследва всичките си цели.”