Полузащитникът на катарския АЛ Маркия Красимир Милошев даде интервю пред БЛИЦ, разказвайки любопитни неща, свързани с периода му в Катар. 24-годишният българин напусна Локомотив (София) през лятото. Милошев беше капитан на "железничарите", но прие интересното предизвикателство да заиграе на екзотично място.

- Здравей, Краси. Благодарим, че прие поканата на БЛИЦ за интервю. Нека започнем интервюто първо за страната Катар, а след това и за отбора ти АЛ Маркия, където избра да заиграеш.
- Благодаря Ви за поканата и възможността, която ми давате. Катар е уникална страна, лично на мен много ми допада. Освен красотата й, която е безспорна, искам да подчертая, че това е една от най-спокойните държави, мисля че около 1% някъде е престъпността. Хората и културата там са много добри, всеки опитва да ти помогне по различен начин, до момента съм наистина впечатлен и много ми харесва тук.

- Преди около 2 месеца е започнало първенството там...
-
Да. Дойдох на 6 юли, а отборът направи първа тренировка няколко дни преди да подпиша. Като разбрах, че първенството започва на 17-18 септември и разполагаме с 80 дни за подготовка това ми се видя твърде много.   Все пак свикнах в България да бъде значително по-малка. Тук второто ниво на футбола е с 8 отбора. Моят тим (АЛ Маркия) изпадна от елита през изминалия сезон и сега има амбиции да се върне. Именно и заради малката на брой група от тимове в първенството, срещите са през две седмици, а не както в България - през 6 или 7 дни. Има и специална Купа само за отборите от Втора лига, която започна октомври, така че от гледна точка на физическа издръжливост нямаме проблеми.

- Сподели ни малко повече за АЛ Маркия. Все пак щом е изпаднал от елита на Катар, очевидно има високи амбиции.


-
Той е разположен в столицата Доха. Изцяло нов е, мисля че от предната година са останали 2-3 момчета, другите сме нови футболисти. Смятам, че отборът има доста голям потенциал. Тръгнахме лошо, с равенство, а след това загуба. Вчера победихме с 2:1 АЛ Масайнер, а аз играх 90 минути.

- Как те приеха хората в отбора?
-
Момчетата ме приеха доста добре. Все пак нова страна, за първи път сменям и отбор, имах леко притеснение в началото как ще се разбираме в съблекалнята и с езика, а и не само. Те виждаха това в мен и ми помогнаха изключително много на терена и извън - да се климатизирам и разположа по най-добрия възможен начин.

- Имаше ли някакъв по-специален момент за теб в началото?
-
Всъщност да. Когато подписах с тима, тогава протичаше европейското първенство. Още на втория ми ден в отбора едно момче ми каза, че се събират обикновено в някои от домовете си и вечерят заедно, гледат мачове, говорят си, сближават се. Колективът е наистина на едно страхотно ниво. Това, което чух и от момчетата е, че тази година има по-добра компакност в отбора, за разлика от миналия и това е една от причините да изпаднат във Втора лига.

- Случи ли ти се някаква по-любопитна и нестандартна ситуация до момента, която искаш да ни споделиш?
-
Първото по-интересно нещо, за което се сещам е, че тук петък не се работи. Петък е като неделя в България. Няма да забравя следната ситуация. Денят е 20 юли и аз бях още на хотел. Бяха ми казали, че ще се заминава на следващия ден на лагер и аз смятах, че до 20-и ще сме на хотел и 21-и заминаваме. Впоследствие се оказа, че тръгваме на 5 август. И никой не ми каза, че дните за престой са ми изтекли, понеже те са ми поели всичко. И аз се панирах по някакъв начин, защото все пак чужда държава, друг език и не е ясно за мен как да подходя в такава ситуация. Почнаха да ми звънят през 40 минути, аз опитах да се свържа с мениджъра на отбора, за да ми помогне в случая. Но и той не вдигаше, все пак беше петък тогава и не знаех точно процедурите в страната с молитвите и т.н. Свързаха се с мен чак към 18:00 часа. И малко се бях притеснил, но всичко мина наред. И тогава се замислих това, ако ми се бе случило в България, най-вероятно директно щяха да си ме изгонят, а тук те приеха с усмивка. Това ми направи наистина много положително впечатление.

- Все пак си свикнал в България на по-различна култура, начин на живот, мисли....
- Абсолютно, може би заради това най-вече бе и моето притеснение...

- Видя на живо Кристиано Роналдо преди дни, разкажи повече (б.р. - Ал Гарафа - Ал Насър 1:3 - Шампионска лига на Азия)?
-
Да, чувството е уникално. Намирането на билети беше изключително трудно, почти невъзможно. До последния момент не знаех дали ще намеря. Все пак успях да си уредя пропуск от човек във „Фейсбук“. Аз съм гледал Роналдо и преди - когато Лудогорец игра с Реал (Мадрид). Сега обаче ситуацията беше съвсем различна. Той е на почти 40-годишна възраст и успя да вкара 2 гола... Наистина много впечатляващо. На стадиона имаше около 40 хиляди зрители и си спомням, че го извадиха към 75-76 минута и повече от половината хора на съоръжението си тръгнаха. Това показа, че една голяма част са дошли единствено, за да го видят на живо, подобно и на мен.

Кристиано Роналдо напомни отново за себе си

- Ще те върна към родната действителност. Беше капитан на Локомотив (София). Следиш ли клуба, на който си и юноша?


-
Абсолютно всеки мач. Честно казано не знам какво се случва, не мога да си обясня защо отборът не успява да запише победа вече от 12 мача насам в елита. След мача за Купата с Янтра (спечелен от Локомотив с 1:0 в Габрово) очаквах да се вдигнат. Смятам, че не играят лошо, но понякога доста груби грешки им костват мачовете. Давам за пример срещата на стадион „Георги Аспарухов“ срещу Левски – при първия гол за „сините“ Марин Петков бе оставен абсолютно сам на втора греда, на няколко метра от него нямаше човек, който да го покрие. Иначе мисля, че отборът има потенциал и го показа в началото на първенството срещу качествени отбори (Черно море, Локо (Пд), ЦСКА 1948) със същия на практика състав. С една победа ще дойде и повече самочувствие и добри игри, силно вярвам в това.

- Какво е мнението ти за сегашния треньор Антон Велков?
- Не съм работил с г-н Велков. Виждал съм го често на мачове на стадион „Локомотив“, той е популярен сред локомотивската общност. Уверен съм, че ще успее да измъкне тима от кризата, а познавайки достатъчно добре неговите помощници, които знаят перфектно обстановката в Локомотив, съм сигурен, че отборът ще се вдигне.

- Работил си с предишния им треньор Иван Колев...
- Да, познавам го доста добре. Свърши много работа в Локомотив. Първо успя да вкара тима в efbet Лига, което не бе никак лесна задача. След това запази елитният статут на Локомотив. Станах капитан и под негово ръководство. Изключително благодарен съм за всеки шанс, който ми даде. Имаше моменти, където играх като десен и ляв бек, ляво крило. Това е част от футбола. И началото на този сезон бе изключително трудно и за него, отборът бе напуснат от доста футболисти. Първият мач срещу Левски, Локомотив поведе и след това отново си личеше липсата на синхрон в някои моменти и за това се стигна до лош резултат.

- Титуляр си във всеки мач до момента през сезона. Смяташ ли, че при едно добро стечение на обстоятелствата за теб може да се стигне и до повиквателна за националния отбор на България?
-
Това е моя мечта от дете и се надявам да се случи. Смятам, че отборът търпи развитие при Илиан Илиев. Преди последния двубой срещу Беларус, България взе труден успех в Люксембург, като си спомням, че второто полувреме бяхме тотално надиграни, но от стратегическа гледна точка бе важно да победим. Хората трябва да проявят нужното търпение. Вижда се, че се работи правилно, необходимо е повече време. След една победа наскоро с 1:0, момчетата празнуват в съблекалнята, а феновете изразяват негативно мнение. За мен това не е правилно, футболистите се нуждаят от подкрепа и бъдете сигурни, че това малко или много им влияе. Нормално е в момента срещу отбори като Люксембург или Беларус да се изпитват затруднения. Все пак и тези отбори, доколкото видях имат футболисти, които играят в топ първенства, така че това не е за подценяване. Втори сме сега, има още мачове сега. Трябва повече вяра, подкрепа, кураж. Хората наистина са огорчени, но без тези три неща няма как да се расте.

ПЕТЬО МАНОЛОВ/БЛИЦ СПОРТ