Красимир Митев: За мен ЦСКА е като втори дом

Получавал съм предложения от други отбори, но нито за миг не помислих да си сменя клубната принадлежност, коментира младият централен блокировач на „червените“

Волейболистите от мъжкия тим на ЦСКА бяха избрани за Отбор №1 на месец ноември в традиционната анкета на Пресклуб България.

Един от състезателите на „червените“, който допринесе за успешното представяне на тима и класирането му на 1/8-финалите в европейския турнир за Купата на претендентите е Красимир Митев.

Младият волейболист, който играе на поста централен блокировач, е израсъл в школата на Черно море (Варна), като преди три години идва в София за да учи в Техническия университет и става част от ЦСКА.

Митев е част от армейците в последните три години без да получава игрово време. Той обаче не се отказва! Продължава да тренира, да се доказва всекидневно, като търпеливо чака своя шанс. И го дочаква. От началото на този сезон той получи възможност от треньора  Сашо Попов за изява и я грабна с пълна сила. Влезе в титулярния състав на ЦСКА и продължава да е в него.

В първия си мач от 1/8-финалите на Купата на претендентите волейболистите на ЦСКА отстъпиха на белгийския Менен с 2:3 гейма в София. Само след дни предстои реванш, в който армейците преследват успех. ЦСКА се нуждае от победа с 3-0 или 3-1 за да продължи напред.

Красимир Митев заяви в интервю за BGvolleyball.com, че тимът има сили да преодолее съперника, но това в голяма степен зависи от играта, която бъде показана. Ето още какво разказа младият централен блокировач за идването си в ЦСКА, трите години доказване и шансът да играе.

След дълго чакане, през настоящия сезон получи своя шанс за изява. Как се чувстваш сред титулярите на ЦСКА?

Определено е различно. Чувствам се доста по-добре. Също така вече по-оценен. Имам чувството, че мога да дам още много повече, стига да имам възможност. И продължавам да се раздавам всеки ден, както на тренировка, така и на мачове.

Имаше ли притеснение при излизането ти на игрището?

Определено да. Още преди три години срещу Нефтохимик, когато за първи път ми дадоха възможност да изляза на игрището, бяха много важни мачове. В този момент Иван Михал, който бе титуляр, се контузи. На мен ми се отдаде възможност. Тогава се постарах да дам каквото мога. Сега отново получих шанс за изява срещу съперниците на европейска сцена. Бях готов, малко или много. Но трудно е да си готов за нещо напълно ново, а имено да играеш цял мач. Да бъда на игрището през целия двубой, беше стряскащо в началото. Но сега вече го преодолях. След тези мачове, в които играх, вече е по-различно усещането. По-спокоен съм.  Уверен съм в това, което мога да покажа и в това, което мога да дам на отбора. С всеки мач се старая да давам повече и повече.

Сашо Попов каза, че не си излизал от състава от първия мач, в който ти е дал шанс. Какво означава това за теб и мотивира ли те още повече?

Благодарен съм, че ми дава шанс. Амбициран съм, защото не се знае кога ще ми бъде отнета тази възможност. Затова гледам във всеки мач да давам колкото мога на границите на възможностите ми. И разбира се, продължавам да се доказвам постоянно.

От три години тренираш с мъжкия отбор на ЦСКА без за бъдеш в основния състав. Какво е толкова дълъг период да се доказваш, за да дочакаш своя миг?

Аз съм търпелив човек. Чаках своята възможност и успях да я дочакам. Крепеше ме това, че дори само на тренировките, без да мога да се изявя, виждах че имам прогрес. Играта ми се подобрява и това ме буташе напред.

През това време имаше ли предложения от други отбори, в които можеше да играеш? Мислил си да смениш отбора за да бъдеш на терена?

Да, получавал съм предложения от един-два отбора. Но нито за миг не съм смятал да сменя клуба. По-нататък за чужбина евентуално може, ако има възможности. Но засега съм в ЦСКА. Гледам да си завърша обучението в университета и след това ще гледам напред.

Израсъл си в школата на Варна. Какво е за теб ВК ЦСКА?

За мен ЦСКА е втори дом. Тук научих много. Бях приет от колектива. И от трите, защото съставът се менеше през годините. Чувствам се много добре сред редиците на червения клуб. Ще гледам да защитавам логото на ЦСКА докато мога.

Ярък пример си за човек, който не се предава пред трудностите и с воля и мотивация успява да дочака своя шанс. Какво ще кажеш на младите състезатели, чиято цел е бързата реализация и всеки неуспех ги демотивира?

Според мен мигновения успех рядко идва бързо. Случва се само на една минимална част от състезателите. Трябва търпение и тренировки. Това е основното. Освен това трябва и късмет. Аз можеше след Черно море изобщо да не продължа с волейбола. Да не ме вземат в ЦСКА, а просто да дойда да уча в София. Това го приемам за късмет, това че Сашо Попов ми подаде ръка и аз съм в ЦСКА. Много съм му благодарен за това.

Трябва да се поставят цели. Но те да не са дългосрочни, а  да са по-малки за близкото бъдеще. Трябва да се върви стъпка по стъпка. Например сега ще подобря сервиса си, да правя блокада както трябва и т.н. Да се постигне подобряване на отделните елементи, които след време образуват една прилична игра.

Как се съчетава ученето в Техническия университет с професионалния волейбол?

Трудно и с много жертви. Случвало се е да пропускам мачове заради университета в началото. Сега се случва по-скоро обратното да пропускам университета заради двубоите с ЦСКА. Но професорите и учителите в Техническия са разбрани. Говорил съм с повечето от тях и те подкрепят това, което правя.

Ще бъде ли дилема за теб на къде да поемеш след като завършиш?

Да, определено ще бъде дилема. Все още не съм решил. Обичам в последния момент да решавам какво ще правя занапред. Обмислям варианти, но то е и до късмет. Не се знае какви варианти ще имам дотогава, защото има две години до завършването ми.

Да завършим с твоите очаквания за реванша срещу белгийския Менем?

Радвам се, че играем за евротурнирите и аз съм част от този състав на ЦСКА, който представя България. Можем да победим. Смятам, че отборът на белгийците е преодолим, но това в голяма степен зависи от нас. Ако си направим нашата игра, тази, която правим на тренировки, тази която показахме срещу украинците, мисля, че победата е достижима.

Снимки: Startphoto