Николай Къртев говори TrafficNews за кариерата си, националния отбор и целите си.
Николай Къртев е част от мъжкия национален отбор по волейбол в последните години. Той и един от най-успешните пловдивски волейболисти, като има цели 4 шампионски титли в България, а също по 4 са и спечелените Купа и Суперкупа на страната. Той е юноша на пловдивския Виктория Волей, а също така е играл за Хебър, Нефтохимик и Монтана. В чужбина е защитавал цветовете на френския Тулуза и турския Аркас.
През това лято се завърна в Пловдив да играе за Локомотив-Авиа, а от няколко дни е играч на чешкия Лъвовете.
С мъжкия национален отбор е участвал на Европейското първенство през 2023-та година, както и в няколко издания на Волейболната лига на нациите. През изминалия сезон с турския Аркас е бронзов медалист от третия по сила евротурнир ЦЕВ Къп и финалист за Купата на Турция.
Как стартира с волейбола и имаше ли други спортове, които си тренирал преди това?
Тренирах всичко, исках да стана футболист и обиколих всичките футболни отбори в Пловдив. Бил съм и на плуване и лека атлетика, но видях, че няма да стане. Около 2-3 години не се занимавах със спорт. Волейболът го започнах сравнително късно. Стартирах по средата на 9-ти клас и отидох в Локомотив Пловдив, но тогава там школата беше доста слаба и пак спрях. Вече началото на 10-ти клас започнах във Виктория волей. Потренирах малко и организацията беше супер. Обръщаше се много внимание на всички.
Как се разви кариерата ти след това?
Завърших училище и отидох в Монтана. Там беше малко по-тежко първата година, защото се сблъскваш с мъжкия волейбол. След това отидох в Нефтохимик, където се утвърдих и спечелихме Купа. Отново се върнах в Монтана, защото в Нефтохимик имаха други планове, а аз исках да играя. Направихме много хубави неща и играхме два финала с Монтана. В този момент получих първа повиквателна за националния отбор, когато треньор беше Пламен Константинов. Отборът беше на много високо ниво и аз бяха единственият млад. Отново се върнах в Нефтохимик, който направи силен проект и върнаха играчи като братята Братоеви, Теодор Тодоров, Николай Николов и Теодор Салпаров. Реално аз бях най-младият, който беше титуляр.
След това получих предложение от ВК Хебър и видях, че там се работи много професионално. Изкарах три сезона там, станахме шампиони, влязохме в групите на Шампионската лига и ако не беше пандемията щяхме да излезем от тях, просто тогава регламентът беше, че само първият продължава. След това дойде офертата от Франция и реших да пробвам. Среден отбор, но с историята. Започнахме много силно, но се случиха много контузии. Още в първия кръг в първенството имахме двама контузени и сезонът беше тежък. Отново се завърнах в Хебър, но проектът приключи. Тогава получих много хубаво предложение от турския Аркас и отидох. Изкарах много приличен сезон и играхме финал за Купата. Имахме проблеми в първенството, но само на една точка не ни достигна до полуфиналите. Загубихме златен гейм на полуфинала. Малко не ни стигна за страхотен сезон, след като играхме финал за Купата и полуфинал за ЦЕВ. През лятото можех да отида в Китай, но нещата не се получиха. Разбрах се и с друг отбор, но главният спонсор се отказа. Останах в Пловдив и реших да бъда у дома вместо да обикалям между отборите в България. Да помогна. От няколко дни съм в Чехия.
Виктория Волей е школа, която постигна целта си. Даде доста волейболисти и сега има не малко играчи, които играят в Суперлигата.
Това е клуб, който постигна доста, защото реално е доста голям успех, ако от един набор изкараш едно или две момчета. От клуба са излезли може би около 20 човека, които още играят – такива, които играят на много високо ниво в чужбина, или успешно в българското първенство. Много силна школа, в която се работеше професионално. Всички до ден днешен сме много добри приятели. Отборът изгради хора и приятели за цял живот. Работеше се професионално за детски волейбол.
Какво научи от чужбина?
В България все едно бях в чужбина, защото играех с хора с много опит. В чужбина може би малко културата, докато свикнах, но отидох подготвен и нямаше разлика. Бях подготвен за чужбина, защото бях играл и в националния отбор. Хората около мен бяха гръбнака на последното силно поколение във волейбола.
Бил ли си на мач на националния отбор като зрител?
В залата съм гледал мач на Световна лига в София и тогава, когато влязох и като видях "Арена Армеец" пълна, винаги съм искал да играя пред тази публика. Винаги ми се е искало да изляза пред пълна зала и да играя за България. Във Варна бях най-младия и не се разчиташе на мен. Надявам се сега дали във Варна, София или Пловдив да успея да го изпитам това чувство.
Част си от мъжкия национален отбор по волейбол. Как виждаш тима?
Иска ми се националния отбор да се върви нагоре. Последните години обаче не успяваме да стигнем тези успехи отпреди. Мисля, че с назначаването на Джанлоренцо Бленджини нещата вървят напред. Надявам се в следващите години наистина да има някакви резултати. Аз не съм оставил все следа в националния отбор. Опитах се обаче да дам всичко от себе си. Работи се правилно. Много ми се иска да оставя следа в националния отбор.
Кой мач си спомняш и ти е любим с националния отбор?
В дебюта ми в Лигата на нациите с Пламен Константинов победихме Полша и Бразилия във Варна. Аз тогава не взех голямо участие, но само да си част от това и да гледаш идолите ти е много силно преживяване. С Полша дебютирах за националния отбор. Аз не трябваше да съм в групата, а вечерта един от опитните състезатели получи контузия и ми казаха, че на другия ден ще съм по екип и цяла вечер не можех да спа. В Римини бяхме отново в Лигата на нациите, но по време на ковид в затворен балон. Тогава играх в почти всички мачове, но пък нямаше публика и бяхме затворени не беше добро преживяване.
Какъв е най-добрият ти спомен от престоя ти в чужбина?
В Турция отидох в един от топ отборите и бяхме започнали сезона лошо. Мой съотборник беше Георг Гроцер и с него беше много интересно. Имахме много тежка програма и първите 90 дни бях изиграл почти 30 мача. Този начин на игра и пътувания не бях го преживявал никъде. В Хебър пак играехме Шампионска лига, но беше пандемия и беше по-различно. Общо взето прибираш от мач, спиш и отиваш на другия мач.
През миналия сезон имахте драматичен полуфинален двубой в турнира за Купата на ЦЕВ. Как се разви той?
Първият мач го спечелихме лесно в Измир и си мислехме, че няма какво да се обърка. Взехме първия гейм в реванша в Германия и диагоналът ни се контузи. След това изгубихме с 1:3 и загубихме и мача след златен гейм. Все едно спряхме да играем след първия гейм. Не мога да кажа какво се случи, дали беше подценяване или не. Германците са в група с Левски през този сезон и ги победиха и явно не е случаен отбор, но ние си изпуснахме шанса.
Има ли треньор, на който най-много се възхищаваш и си научил?
Смесица е от всички и не мога да отлича няколко. Много попих от Глен Хоук в Турция, който е канадец. Той реално е в основата на това, канадският национален отбор да върви нагоре. Канада се класира за две поредни олимпиади и са в топ 4 на Волейболната лига на нациите.
Каква е ролята ти на централен блокировач?
Изисква най-много търпение и концентрация. Не винаги си в главната роля, но без теб няма как да се случат нещата.
Кой е най-запомнящият момент до момента за теб?
Полуфиналът за Купата на Турция беше много запомнящ, защото играхме срещу Зираатбанк и бяхме тотални аутсайдери. Големи имена и голям бюджет. Те имат футболен бюджет. Поведоха ни с 2:0 и успяхме да ги обърнем и да победим с 3:2. Да се класираме за финал и никой не го очакваше това. Като изключим Грозер всички момчетата бяхме млади до 23 години и за всички беше голяма изненада, че успяхме да се класираме. На финала малшанс. Поведохме с 1:0 и можехме да затвори и втория гейм, но изгубихме 3:1, а от другата страна имаше много големи звезди включително и Намир, който не успяхме да спрем цял мач.
Смяташ ли, че си един от най-титулуваните волейболисти в България?
Успяхме и с Хебър и с Нефтохимик да спечелим много неща. Имаме 12 трофея, което е много добра цифра.
Какво ще си пожелаеш?
Пожелавам съм да съм здрав и да се опазя от контузии.
