Националният тим на България по волейбол за девойки под 18 г. спечели приза Отбор на България при подрастващите за 2024 г, а неговият селекционер Антонина Зетова бе избрана за най-добър треньор в традиционната класацията за Най-добър млад спортист на Viasport.bg и Фрий Медиа груп.
Признанието идва след като отборът, воден от Зетова триумфира със златото на европейското първенство през 2024 година и донесе на България първа титла за девойки под 18 г. в историята на българския волейбол.
Антонина Зетова заяви за BGvolleyball.com, че изминалата 2024 е една невероятна и запомняща се година, като според нея европейската титла ще поведе и други резултати след себе си. В същото време тя преминава на друго ниво, като бе избрана за селекционер на жените и изрази своите надежди, че тези момичета ще се развият и след известно време ще дойдат отново при нея.
Бе избрана за Треньор №1 в класацията за Най-добър млад спортист на България. Как гледаш на тази награда?
Винаги съм смятала, че индивидуалните награди в отборните спортове са преди всичко плод на груповата работа. Затова тази награда я посвещавам на всички хора, които работиха за отбора и постигането на европейската титла. Преди всичко момичетата, защото те бяха тези, които свършиха цялата работа на терена, те бяха тези, които се бориха, и които успяха. Приемам го като едно заслужено признание за големия успех, който постигнахме това лято. Но тук приключват нещата, годината вече мина, идват нови предизвикателства. Вече сме се фокусирали върху това, което предстои и планиране на новите предизвикателства. Трябва да продължаваме да се доказваме и да продължаваме да работим.
Преди да дойдат обаче новите предизвикателства, каква е равносметката за изминалата година?
Годината беше много добра. Уникална година, която ще бъде запомняща се в съвременната история на нашия спорт. От много дълго време сме нямали призово отличие. Последният златен медал беше на световното за юноши през 1991 година. Това са много дълги години пауза и това постижение ще остане в историята. Радвам се, че бях част от този успех, че изпитахме тези емоции всички заедно. Аз лично, откакто бях състезател, не бях изпитвала толкова силен адреналин и такова голямо удовлетворение. Тази титла е нещо, което ще поведе други резултати след себе си в бъдеще.
28Съпоставим ли е адреналина, когато беше състезател с този в настоящето, като треньор, когато отборът ти побеждава?
Да, съпоставим е, даже е по-трудно, защото на моменти няма какво да направиш на страничната линия. Цялата работа, която си свършил преди това по време на тренировъчния процес, се надяваш да се появи и да излезе точно в тези моменти и решаващи мигове, както и да се отплати. Но иначе като удовлетворение е на много по-големи нива.
28Сдържана си по време на мачове, как контролираш емоциите и как съумяваш да не предадеш евентуален гняв на състезателките?
Винаги трябва да имаш контрол над емоциите. Това е едно от най-важните неща. Дори като състезател, да, била съм агресивна в игра, имало е моменти, когато се ядосвам, но знам, че концентрация не трябва да се губи. Ако първи треньорът загуби фокус, тогава целият отбор ще загуби фокус.
Преминаваш едно друго ниво, стана селекционер на националния тим на жените. Няма да водиш тези момичета на предстоящото световно първенство. Емоционална ли ще бъде раздялата с тях?
Заедно направихме много хубав колектив. Те имат доверие в мен. Знам, че не им беше приятно, че се разделяме. Но все пак това е пътят. Смятам, че ако те работят добре, точно след две години пак ще дойдат при мен. Така че надявам се да работят, да се развиват и да си заслужат мястото в женския национален отбор.
28Ти си една от малкото жени селекционери в Европа. Гордееш ли се този факт?
Не, няма поводи. Моята философия е такава. Нямаме време да се гордеем с нещата, които ни се случват. Трябва да имаме удовлетворение от нещата, които се случват, когато излиза нашата работа на терена. Да бъдеш избран за национален селекционер не е повод за гордост, а призвание. Приемам го като голяма отговорност.
Кое е по-трудно – да работиш с момичета, все още в тийнейджърска възраст, или с жени?
Много зависи от самите състезателки. Има тийнейджъри и тийнейджъри. Въпреки че са в най-трудната възраст, за което имах големи опасения в началото, с този възрастов диапазон 16-17 години се работи най-трудно, те показаха, че могат много. Тези деца бяха толкова мъдри, толкова искащи, толкова дисциплинирани, че въобще нямаше разлика дали работиш с жени или деца. В същото време има някои женски отбори, които пък се доближават до тяхната възрастова група, тоест възрастта не е мерило, важен е манталитета. Защото може да имаме момичета на малка възраст с манталитет на жени и обратното – зрели жени с манталитет на деца.
28Започна новата година. Какво предстои до началото на подготовката на женския национален отбор?
Предстои ми пътуване до Италия, където ще гледам купа Италия, може би ще отида Румъния за да видя състезателките, които играят там, те не са малко. След това планирам да отида и на купата на Турция. Общо взето пътувания с наблюдаване на наши състезателки. Също така евентуално да участвам на инициативите на Българска федерация по волейбол
За завършек едно пожелание за новата година?
Пожелавам на всички нас, волейболните хора, 2025 година да бъде също така запомняща се, отличителна, късметлийска, удовлетворяваща, с положителен адреналин и разбира се много ползотворна работа.
Следвай ни:Снимки: Владимир Иванов
