Наставникът на ЦСКА 1948 Иван Иванов даде интервю пред Sportal.bg в Анталия. Бившият защитник на Базел, Партизан и Панатинайкос говори по разнообразни теми, като разкри, че има големи треньорски амбиции. Той призова да се налагат повече български футболисти в родните клубове.

"Изключително съм доволен от подготовката, уникално старание на футболистите. Вървим на прав път. Нямам притеснения, че работя с млади футболисти. Щом сме се захванали да работим тази професия, и то на територията на България, трябва да знаем, че всеки един момент може да сме пътници. Ако ще правя нещата, ще ги правя по моя начин. То е просто.

Чрез вас искам да пусна един апел - дайте да започнем да налагаме български играчи, защото нещата отиват на много зле! След десет години буквално няма да имаме никакви футболисти по отборите в efbet Лига. Подценяваме много това нещо, всеки си говори, но реално 50% от футболистите са чужденци. Дайте да мислим за бъдещето, защото ставаме трета ръка във футбола.

Младен Кръстаич? Той и екипът му са изключителни професионалисти, бяха отдадени 24/7 на работата. Беше събрал голяма група от хора, които да му помагат. Аз също играя в система 3-5-2, която той се опита да наложи. Не съм я взел от тях, започнах да играя в такава система много преди да се срещна с тях. Сърбите като нация са много по-отговорни, казах му го и на него. Даваш им задача, изпълняват я. Докато при нас - българинът трябва да бъде натискан. Там някъде се получи разминаване. Той се държеше изключително добре с футболистите, защитаваше ги, но на българина не му ли стъпиш на вратленцето, той ще забрави. Няма я тази дисциплина. При нас, българите, контролът от треньора трябва да бъде много по-голям. В чужбина ти дават една задача и няма нужда да ти се повтаря. Пауло Соуса казваше така: "Казвам ти нещо един път, казвам ти го втори път, като не го правиш - сядаш и започва да играе другият". Кръстаич остави малко по-голяма свобода. Нужно е повторение, повторение, повторение. Говори се, че един чужденец трябва да е две класи над българина, за да играе на неговото място, но проблемът е, че само се говори - реално не се анализира дали наистина е така. Намираме оправдание, че нашите футболисти не са готови и е по-лесно да вземем чужденец. В Базел не са гледали колко пъти трябва да съм по-добър, направен ми е анализ, преценено е, че ще им върша работа. Там рядко бъркат - от десет футболисти ще сбъркат веднъж или два пъти. Там няма значение дали си швейцарец, или чужденец - ти си професионалист, дават ти задача и трябва да я изпълняваш. Имахме футболист, който е бил капитан на Кот д'Ивоар. Направи се на интересен, казаха му да си седне и че е продаден. Точка. Просто на един от разборите започна да говори на френски, десет минути, нещо нападаше треньора. Пауло Соуса явно разбираше френски език, само му каза: "Напусни, ти вече си освободен от отбора". Дойде директорът, клубът застана зад треньора. Беше основен футболист.

Амбициите ми са големи, както и когато бях футболист. Голяма част от нещата, които исках, си ги изпълних в кариерата, макар че много рано се контузих. Надявам се като треньор да успея да разгърна пълния си потенциал. Моето желание е да бъда треньор в чужбина, да участвам редовно в европейските клубни турнири и да се състезавам с най-добрите. Всеки ден добивам опит. Дори в отборите, в които съм играл, не се е играл този футбол, който се опитвам да практикувам - толкова рисково, с толкова изнесена високо линия на защитата. На този стил на игра трябва да имаш много класни футболисти, които да доминират и дори да получат три гола, да отбележат пет. Футболът е за зрителите, трябва зрителите да се забавляват. В България стават доста грозни мачове, затова феновете го обръщат на ругатни. Представете си един мач да стане динамичен, отборите да се надиграват, директен пример - срещата ни с ЦСКА, 2:2, отворен мач, пресиране, надиграване, ситуации пред двете врати. Както и мачът ни с Лудогорец. Никой няма да извади два милиона за защитник, който играе пред пеналта и зад него са само 15 метра. Друго е защитник, който може да покрива 50 метра разстояние.

За мен това, което се случи в ЦСКА беше много грешно. Това е много неприятна тема. Категорично. За мен трябваше да се положат абсолютно всички усилия отборът да запази собствената си автентичност. И вече при най-крайния вариант трябваше да се започне от нулата. Така аз разбирам нещата. В Славия имах три страхотни години, клубът притежава една от най-добрите школи, страхотна локация, клубът е доказал, че дава път на младите футболисти. Прекрасно място за един треньор да започне кариерата си. Попитах ръководството дали един ден ме виждат като треньор на първия отбор, не съм имал претенции това да стане веднага, но усещах, че в следващите година-две трябва да опитам да вляза в мъжкия футбол. Казаха ми, че не знаят и взех решение да напусна.

 Трябва да започнем да модернизираме нашите терени, стадиони, да подобрим базата, методиката на подготовка на младите футболисти, дори ръководните фактори трябва да се развият. В България някои седят на стари лаври, други са на тежкарското от едно време - аз управлявам, аз имам парите. В Базел президентът беше адвокат, не знам колко е бил богат, но влизаше, пожелаваше успех за някой важен мач, повече не се мяркаше. Няма ругатни, каране, мешане, бъркане, идва, знае на всеки името, показва нужното уважение, не си ли вършиш работа - напускаш, ясно е работата.

В България самите клубове не искат да се развиват. Лудогорец се разви, затова стигнаха до това ниво. Развиваш клуба - да направиш материална база, да сложиш човек, който да ти управлява, да избереш точните треньори, да направиш селекцията. Лудогорец си направи бранд, 15 години са шампиони, играят всяка година в Европа, преди продаваха за по милион-два, сега продават футболисти за по седем милиона, това нещо се завъртя. Четох, че клубът горе-долу се самоиздържа от трансфери и от това, което си заработи в Европа. Ето го пътят", заяви Иван Иванов.