Бруно Акрапович е едно от най-интересните имена във футболна България през последните години. Босненският специалист в момента ръководи Хебър (Пазарджик) и има нелеката задача да запази елитния статут на пазарджиклии. В миналото обаче Акрапович направи име у нас с Локомотив (Пловдив) и ЦСКА – София, а преминаването му от „смъфовете“ при „червените“ се помни и до днес. В обширно интервю за Sportal.bg Акрапович коментира доста теми, сред които и случващото се в бившите му отбори.

Засега съм доволен от подготовката на Хебър. Момчетата работят така, както трябва. Опитват се да изглеждат по максимално добър начин. Тренировките са трудни, имахме и една контрола, от която съм доволен. Имаме проблем с играчи, които са с вирус, но и други отбори имат същия проблем. Подсилихме се с няколко футболисти особено в защита. Имаме две нови попълнения и в предни позиции. Сега имаме опции. Ще гледаме да привлечем още едно или две попълнения и ще сме готови за старта на шампионата. Ще бъде трудно. Позитивното е, че по-лошо няма как да бъде. Трябва да показваме нашите качества. Изграждаме стил на игра, който ще бъде неудобен за нашите противници. Точките, които ни трябват, не са толкова много. Трябва да влезем в серия. Шансовете да останем в елита са реални, защото и другите отбори имат своите проблеми. Трябва да гледаме себе си и да събираме точки. И за мен пристигането ми в Пазарджик беше изненадващо, защото ден преди това имах оферта от Иран, която беше много добра, но точно тогава започнаха да прелитат ракети от Израел и се отказах. Смятам, че човек трябва да работи и да не се страхува от трудности. Ще дам всичко от себе си да постигнем целта си.
Не виждам промяна в българския футбол. Всичко си е така, както от времето, когато напуснах. Лудогорец е топ, а другите се борят за Европа. Черно море работи страхотно. Ботев се вдигна, Локомотив падна надолу. Причините за спада в Локомотив са много. Не се е работело с поглед за година напред и да се намират качествени играчи, които да останат в отбора. Това е много трудна работа и постоянно трябва да се говори на телефона. Изисква се планиране и търсене на качествени играчи. Купата срещу Ботев ми е най-ценна. Оттам тръгна всичко и започнахме да събираме самочувствие. Имахме период от две-три години, в който бяхме много стабилни. Другите отбори можеха само да ни завиждат. За съжаление, клубът не направи следващата крачка и да израсне повече. Хора, които бяха близо до клуба и не разбират от футбол, опитаха да направят интрига между мен и господин Крушарски. Този опит не успя и продължих смело работата си. От финала с Ботев нещата тръгнаха напред, защото показах, че няма да стане, както те искат, а както аз искам. Винаги съм работил така и ще става така, както мисля аз. Нямам проблеми, ако някой реши да ме изгони. Работя честно. Трудно ще е някой да надмине това, което направихме с моите помощници.

Христо Крушарски е уникален собственик. Когато му се обадиш, той винаги вдига телефона и те изслушва. Нищо негативно не мога да кажа за него. Имахме търкания, което е нормално за нашата работа. Той има свое мнение, аз имам свое мнение. Той има твърда глава и аз имам твърда глава. Важното е да се намери общ език, което при нас беше почти невъзможно. Той ми позволяваше да си върша работата, а аз бях с неговите финансови условия. Нашата работа отвън изглеждаше добра, а отвътре беше още по-добра. Имаше неща, които се бяха случили преди моето тръгване към ЦСКА. Например скриването на картотеки на играчи, които според мен трябваше да играят. Някой реши да не ми дава тези картотеки. Това е най-голямата причина да си тръгна. Малките неща се натрупваха и беше близо ситуацията да експлодира. Преди да експлодира нещо, аз си тръгвам честно. Оставих силен отбор, който спечели второто място и изглеждаше добре. И аз исках да направя следващата крачка и да работя в отбор, с който да направя визитката си още по-добра. Успях в това, постигнах добри резултати в ЦСКА, след което и в Саудитска Арабия. Човек си има семейство и е нормално да мисли за него. Където и да съм бил, съм оставил това, което трябва един треньор да остави след себе си. Постигнах страхотни резултати в ЦСКА. Мисля, че съм един от треньорите, който спечели най-много точки средно на мач. Имахме страхотна серия и се представихме добре в Европа. Целият щаб си тръгна, но се оправих с тази ситуация. Смениха ми петима играчи, за които взеха много пари, но и с това се справих. Имаше един приятелски мач в Панчарево, в който загубихме. Казаха ми: „Това е!“. Не съм сърдит. Ако някой, който разбира много футбол, ме изгони от отбора, няма никакъв проблем. Примерно Бекенбауер, Румениге или Балъков. Това са хора, които познават футбола и могат да ми кажат, че съм направил грешка. Не виждам да съм направил грешка в ЦСКА. Даже бях много-много успешен.

Там беше и Алън Пардю като съветник. От един съветник очаквах да каже: „Оставете го, той работи добре“. Това не беше направено и ситуацията след това не беше добра. Стигнахме и до финала за Купата. Много-много успешен период. С Алън Пардю нямах никакъв проблем и дискутирах с него, обаче ми направи впечатление, че човек с неговото име говори много тихо. Сякаш се страхуваше от нещо. Казах му: „Защо говориш тихо? Ти си Алън Пардю, работил си в Нюкасъл. Защо не удариш по масата?“. Той каза, че се намира в нова държава, за което го разбирам. Гриша Ганчев знаеше точно какво иска. Целта му беше да има отбор, който да функционира. Имаше добра връзка с агенти и неслучайно се продадоха добри играчи. Нямахме много разговори, защото имаше много хора между нас. Имахме два-три разговора. С привличането ми ЦСКА отслаби Локомотив. Взимаш успешен треньор и качваш отбора на втора позиция. Ние бяхме 5-7 точки зад Локо с ЦСКА, но успях да ги задмина, но след това „Чао“.

Христо Крушарски е човек, който е по-народен и това се вижда от неговите приказки. Дори спях в дома му веднъж и се запознах със семейството му. С Локомотив бяхме дълго време близо до Лудогорец. Само аз си знам как намирахме играчи, за да говоря с тях. Почти невъзможно е да докараш играч като Диниш Алмейда в Локомотив, но приятели ми даваха информация. Той не искаше да кара проби в Локомотив, което е нормално – той идва от Монако. Аз се скрих горе и започнах да гледам техниката му. Казах си – уникално! Изпуснахме момента да се подсилим още, за да стигнем Лудогорец. С ЦСКА бяхме на две точки от Лудогорец и имахме мач в Разград. В автобуса влезе едно високо момче – два метра. Говоря за Мено Кох. Не го познавах и никой не ми беше казал кой е той. Попитах Алън Пардю и кондиционния треньор кой е този играч, а те – „Това е новият защитник“. С такива неща работих в ЦСКА. Това не е извинение, а просто такава беше ситуацията. С ЦСКА се бяхме разбрали да ми докарат двама играчи – Лукас Салинас и Диниш Алмейда. След това не ми позволиха да доведа тези двама играчи. Казаха ми, че в ЦСКА не отговарям за входящи и изходящи трансфери. Рекох си: „Добре, по-малко работа за мен по телефона“. От една страна беше добре, но от друга страна от други хора зависеше кой ще дойде и ще си тръгне, което има плюсове и минуси.

Димитър Илиев дойде в Локомотив на проби. Това беше труден момент за него, защото отборът беше много здрав, а той нямаше подготовка. Почти никой не видя нещо от него на тренировка. Аз обаче видях, че той притежава интуиция, което малко футболисти имат. Той намираше решения, без да мисли много. Извикаха ме горе и ми казаха: „Всички са против. Целият клуб и всички съветници“. В този момент аз казах, че съм „За“. Казах на Христо Крушарски, че го искам на всяка цена. Крушарски се съгласи, а аз слязох при Митко долу и му казах: „Дават ти по-малко пари, отколкото искаш, но ще направя така да си вземеш желаното след време“. Продължавам със своите методи, които възпитават футболистите и в същото време им показват кой е шефът. Някой трябва да зададе посоката, а групата да го следва. Темата с физкултурника… няма треньор, който да тренира играчите си с топка повече от мен. При мен всичко е с топка, няма упражнение без топка. Това изисква много знание и труд. С времето играчите забелязват това и го приемат добре.

Аз съм малко странен и имам по-различна гледна точка за нещата. Доволен съм с това, което постигнах в живота си като играч и треньор. Благодаря на моето семейство, което ме подкрепя. Не е лесно да научиш чужд език, за да се адаптираш много бързо. Харесва ми работата ми и дори бих тренирал деца.

Не приемам критиката, че залагам на много чужденци. Трябва да бъдат критикувани хората, които произвеждат български играчи. Привлякох един българин – Тома Ушагелов. След като подписа, станах и го прегърнах силно, защото взехме български играч. На когото и българин да сме се обадили, той иска повече пари от чужденците.