Марсело: Моуриньо ме ядосваше, но след това се получаваше много добре

Отказалият се от футбола през миналата седмица Марсело беше гост в испанското вечерно предаване El Hormiguero, в което говори за бъдещите си планове извън футбола, както и за моменти от кариерата си в Реал Мадрид.

За плановете си за своето бъдеще

Направих всичко, което трябваше да направя във футбола. Играх в най-добрия клуб в света и с най-добрите играчи. Сега е време да пробвам други неща. Не съм уморен от футбола, но искам да правя други неща, като тялото ми дава сигнали. В живота ми винаги съм играл с голяма радост и с намерението да се забавлявам. Не бих казал, че да танцуваш пачанга е същото като да играеш на “Бернабеу”, но като да направиш едно отиграване - да. Сега имам нужда да живея, да изпия една бира… През целия ми живот съм се грижил много да себе си, но когато настъпи моментът да реша, че повече няма да играя, е трудно. Кларис (жена му - б.р.) беше първият човек, на когото казах, че ще се оттегля. Няколко пъти бях казвал, че ще се откажа, и тя ме попита дали наистина няма да играя повече. Отговорих ѝ, че се нуждая от повече време с тях и да съм свободен през уикенда. Много съм щастлив с пенсионерския живот на 36 години.

Оттегляв се от футбола, но имам много неща за правене. Имам запазено място за бира. Това, което искам, е да бъда по-близо до семейството ми, децата ми, жена ми. Имам агенция за представителство на играчи, както и отбор в Бразилия. Сега имам повече работа в офиса. Искам да се впусна в света на изкуството, на музиката и да правя филми със съпругата ми. Искам да помагам на хората да правят изкуство, да посещавам галерии, да ходя в Маласаня (мадридски квартал - б.р.), да бъда близо до хората, които рисуват по стените. Да видя как функционират тези артисти и как мога да им помагам. Също така ми харесва музиката още от малък. Познавам някои певци и бих искал да продуцирам песен, да правя бийтове и да си сътруднича с тези изпълнители. Това би било сбъдната мечта. Бих се радвал да бъда и актьор. Трудно е, но би ми харесало да направя сцена или филм със съпругата ми. Бих играл както добър, така и лош персонаж, няма значение.

За Реал Мадрид

Да, бих работил в клуба, но сега прекарвам времето си със семейството ми, като мисля за моите неща и за аудио-визуалната продукция. Реал Мадрид винаги ще бъде моят дом, тук съм много щастлив. Със сигурност някой ден ще работя в клуба. Флорентино Перес винаги ми е помагал много и има специална привързаност към моето семейство. Винаги се е отнасял с мен много добре и сме поддържали добри взаимоотношения. Благодаря на Флорентино и Хосе Анхел Санчес за отдаването на почит. След доста години извън клуба да ми окажат такава чест в толкова важен мач е много приятно. Винаги щом отивах на тренировка виждах човека за екипировката, охранителя, чистачката. Приемах ги като нормални работници. Когато напуснах Мадрид, поканих всички тях на купона ми на сбогуване. Казаха ми, че никой не бил правил това преди това. Те са тези, които ми слагат бутонките всеки ден и с които споделям ежедневието си, как да не ги поканя?

За треньорството, Жозе Моуриньо, Зинедин Зидан и Карло Анчелоти

Моята жена ми казва, че имам вид на треньор, но на деца. Аз обаче не се виждам като такъв. Един треньор трябва да разбира играчите, техните мании и култури. Трябва да правиш тренировки за всички, не е просто подреждане на състава за мачовете. Необходимо е да имаш отворено съзнание, за да разбираш всички играчи и да им помагаш. Моуриньо ми помогна да бъда по-агресивен. Винаги исках да владея топката, а той ми казаваше, че първо трябваше да я отнемам. Помагаше ми доста в тренировките. Казваше ми, че не знаех как да се защитавам, но щял да ме научи. Ядосваше ме няколко пъти, но след това се получаваше много добре. Зидан също разбира много добре съблекалнята, донесе ми много радости. Влюбен съм в него като футболист и треньор. Той ми даваше голяма свобода. Казваше ми: “Марселин, върви напред, Каземиро ти пази гърба”. Анчелоти има голямо търпение и се разбира много добре със съблекалнята. Той е треньор, който помага много на хората. Следи тези, които играят, и тези, които не играят. Ето защо е победител.

За бившите си съотборници и съперници

Най-много съм се смял с Лукас Васкес, който е шегаджия, както с Хамес Родригес, Серхио Рамос, Кристиано Роналдо, Лука Модрич… Най-много ме беше страх от Карлес Пуйол. Помня едно мое отиграване. Бях минал покрай някого и видях как той идва към мен. Помислих си, че топката е твърде близо до мен и че той няма да ми влезе. Той обаче дойде отдалеч и се хвърли към него. Ако не бях си отдръпнал крака… щях да съм аут. Играл съм с много добри играчи. Този, който най-много ме изненада, беше Иско. Той беше играч, който казваше: “В тренировките няма как да ми вземат топката” и наистина беше трудно. Той, заедно с Тони Кроос и Лука Модрич, ме впечатли най-много. В Бразилия пък бях най-впечатлен от Роналдиньо и Гансо.

За посланието си към феновете на Реал Мадрид

Вярвам, че това е началото на началото. Феновете на Мадрид са прекрасни, защото те карат да се учиш и да изискваш повече от себе си. Когато играеш зле, те освиркват, защото знаят, че можеш повече. Бях много, много щастлив и съм много благодарен на привържениците. Това е нещо, което завинаги ще остане в сърцето и живота ми.

Снимки: Gettyimages