Бившият стопер, главен селекционер и изпълнителен директор на ЦСКА Георги Илиев довери истории извън футболния терен от едно време. Майкъла разкри, че е с чин подполковник и се върна към времената преди 1990 г. Бизнесменът разказа за случка на границата с Гърция, в която участват армейците и колегите им от Левски.

"С полковник Никола Миланов - Чопъра (б.а. началникът на футбола в ЦСКА по онова време) имах тежки инциденти. Единственият съм, който е обличал униформа и три дни е седял някъде. Топяха ме, имахме предател в отбора, не знаех кой е. Имах много валута, изкарвах много долари, ходехме в Японския (б.а. хотел "Маринела" в наши дни) и ги сменяхме. Някой ме предаде. Извикаха ме във ВКР (б.а. военно контраразузнаване), имах три-четири инцидента, бях офицер.

Имах достъп до безмитни магазини - на аерогарата, на "Толбухин" отдясно (б.а. булевард "Васил Левски" в днешно време) имаше такива, там уискито беше 1.5 долар, в Кувейт беше 50-60 долара. А в Кувейт бяха много евтини видеата и телевизорите. Имах един брат, скромно момче беше, учеше в Русия, сега е тежка личност - другарят Златев, пращаше ми по 300-400 кутии с хайвер. Вика: "Да си ядеш, Майки. Знам, че обичаш". Две рубли и половина - 20 долара.

Тогава Левски и ЦСКА изкарвахме в Гърция, те бяха държава. Нямаха прахосмукачки, ютии. Отиваме на един турнир в Солун и сме два автобуса, Левски са зад нас. Шефът на Кулата болен цесекар, да не му казвам името, сериозно момче. Минаваме ние, ама носим десет прахосмукачки, 20 ютии - на домакина си му дал $200-300. Напълнил съм склада в рейса долу, там имам човек, който веднага ги взима, даваш си му неговите 20%, той ги продава, ти не се занимаваш - ти само парите прибираш. Минаваме, бъзикаме се, той вика: "Майки, отзад са левскарите, ще видиш какво ги чака". Всички строени извън рейса, всичко им е свалил, всичко им е конфискувано.

Така беше в онези години - който обича Левски, си обича Левски. Който обича ЦСКА - обича ЦСКА. Ние не подлежахме на проверка бе! Генералът викаше: "На никой няма да даваш никакви документи, ти си в ЦСКА! Само аз съм". В Левски беше същото. Карти имахме също, аз още си я пазя. Подполковник съм. Било е, хубави години, живеехме страхотно.

Водех ги в Правец - "Шатрата" (б.а. известен бар-вариете край Правец). Кметът ни беше дал маса, на Вальо Златев баща му кмет. Ние сме всички - аз, Наско Сираков, Боби Михайлов, Лъчо Танев, Дечо... Какви купони! Един ни носи в един кашон три-четири уискита, три-четири водки, страхотни. Тогава това нещо беше много пари. Много пари. Една бутилка уиски беше 150 лева.

Вече към 2 часа... Ние сме с жените, точно сме ги набарали на по 19-20 години: Наско с Илиана, аз с Бети, Лъчо Танев току-що взел на две-три седмици Петя, Дечо Младенов с канадката. И тоя прегърнал Лъчо ли, Наско ли... Имахме мач преди това с Левски, бихме ги 2:1 за Купата, Боби Михайлов дойде с една червена жилетка. Прегърна някой от тези от Левски и вика: "Ееее, какъв живот си живеете в Левски! Курви, гледай какви жени, проституки, всичко имате...". А ние с жените! Лъчо почна да трепери: "Т-т-т-това е жена ми". "О, знам ви футболистите, знаем ви много добре". Какъв смях!

Ами на Слънчев бряг - Наско с едно огромно куче, прибираме се сутринта. Кучето с един кокал, носим му храна, то беше огромно, 90 кг. Изяде му ръката, в 6 часа сутринта търсят доктори, защото не познават никой, аз познавам всички и в Несебър, и в Слънчев бряг. Страхотни купони! Ние празнувахме Нова година 15 дни - тези, които ви ги изброявам. Нямаше Левски и ЦСКА. На терена, да. Но отвън - страхотна компания, готини и точни момчета. Сега вече няма такова нещо. Сега всеки се е впил в черупката си и... Какво чакаш? Там, където утре отиваме, не ти трябват нито джобове, нито нищо. Усмихни се, събуди се сутринта, обади се на приятел", заяви Майкъла с усмивка в "Код Спорт Подкаст".

Следвай ни: