Футболът е пълен с клишета, но едно от най-издръжливите, безспорно, е митът за прословутия немски дух. Онази магическа субстанция, която уж прави Бундестима непоколебим.
За нея сме чували неведнъж през годините и думите на футболните коментатори обикновено са наситени с излишен патос. Особено ако след тях често продукцията е изобилствала и от редица други потвърждения.
Духът безспорно е много важен, но само с дух не се печелят титли, нали така?! Нужни са играчи, тактика, класа, късмет и… нерядко, както историята е показвала, услужливи съдийски решения.
Вероятно при германците е имало достатъчно от всичко, но последното е това, което редовно боде очите!
Никой не отрича силните немски поколения, нито качествения футбол, когато той е бил факт, но има една емблематична серия от притеснителни примери през годините, която трудно може на не бъде фактор. Трудно може да не бъде център в коментарите и със сигурност винаги ще разпалва страстите.
Как така Германия винаги е намирала правилната страна на съдийските решения?! Далеч преди ВАР да се появи на сцената.
Ще заподозрете едностранен прочит, но първо си припомнете историята, вижте и примерите в нея, и тогава се върнете отново към този въпрос.
Нека погледнем фактите малко по-отблизо, защото след това стилистиката може рязко да се промени.
Историята на израза за прословутия немски дух датира от 1954 година, когато Западна Германия печели Световното първенство, побеждавайки считания за непобедим тогава унгарски отбор във финала, известен още като „Чудото в Берн“.
Финалът на Мондиал 1954-та или „Чудото в Берн“ е и пример номер 1
Това е първият случай, когато немският отбор е обвинен в „невероятен късмет“. Унгария, водена от Ференц Пушкаш, доминира турнира и логично побеждава Германия с 8:3 в груповата фаза. На финала унгарците отново водят с 2:0 – още след първите 8 минути от мача, но губят с 2:3. Западна Германия печели първата си световна титла с меко казано скандален развой!
Гол на Пушкаш в края е отменен за несъществуваща засада.
Малко след това се появяват и твърдения, че германците са използвали допинг. А също – че са играли и с железни бутонки (което е предимство на мокър терен, каквито са били тогава условията).
В деня на финала се излива силен дъжд, което прави терена тежък. Германските играчи обаче нямат никакви проблеми със сцеплението по време на мача, докато унгарците изглеждат сериозно затруднени.
Според твърденията, Бундестимът е заложил на бутонки със сменяеми метални шипове, което по онова време е иновация, въведена от „Адидас“.
Отделно унгарците се оплакали след това и от прекалено грубата игра на съперниците си. Има дори съмнение, че бутонките на немците били по-остри от нормалното, а потвърждението дошло и от тежката контузия на унгарския защитник Йожеф Божик след сблъсък с немски играч.
По-късно се появяват и твърдения, че немските футболисти са приемали стимуланти преди мача. Официалната версия е, че им е било поставено „витаминозно инжектиране“, но някои играчи от онзи отбор по-късно развиват чернодробни заболявания, което още повече засилва съмненията.
Няма как да не споменем и за финала на Евро 1980 – Германия – Белгия (2:1), който е и вторият ни пример
Още в 10-ата минута Хорст Хрубеш открива резултата след центриране от корнер и Германия повежда.
В 75-ата минута белгийците пробиват немската защита и се връщат в играта след дузпа, реализирана от Вандерейкен.
При резултат 1:1 съдията свири спорна дузпа за Германия за падане на Хрубеш в наказателното поле. Белгийците протестират, че контактът е минимален, но решението остава непроменено. И Германия е шампион!
Продължаваме с полуфинала на Мондиал 1982, наречен „Драмата в Севиля“ – Германия – Франция (3:3 и 5:4 след дузпи)
Това е и един от най-скандалните мачове в историята! Немският вратар Тони Шумахер удря брутално извън наказателното поле Патрик Батистон, праща го в безсъзнание, чупи му два зъба, поврежда му и гръбнака.
Няма нито червен картон, нито дори фаул!
Германия печели след драматична серия дузпи, което вероятно затвърждава легендата за „немския дух“, но слага огромно петно и върху честността на победата.
Полуфиналът на Мондиал 1986 – Германия – Франция (2:0) е четвъртият ни пример
В този мач съдийството отново е в полза на Германия, въпреки лошия спомен от 1982-ра. Руди Фьолер получава съмнителен фаул, след който идва и първият гол. Французите, които по онова време са отбор, олицетворяващ красивия футбол – с Платини, Тигана и Жирес в състава си, искат дузпа за фаул срещу Доминик Рощо, но съдията остава безмълвен.
Следва Мондиал 1990, където Германия побеждава Аржентина (1:0)
Мачът е оспорван, а аржентинците се защитават добре. В 85-тата минута съдията отсъжда дузпа за Германия – за леко докосване върху Руди Фьолер, определена за най-скандалната в историята на финали на световни първенства.
Решението, разбира се, е силно критикувано и определено като „подарък“.
Германия вкарва и печели световната титла!
Да добавим и за двете червени картона, след които Аржентина доиграва финала с девет души.
За пример номер 6 сме сигурни, че ще провокира голяма емоция, защото той е от Световното в САЩ 1994 – България – Германия (2:1)
На 10 юли 1994 г. в Ню Йорк се играе четвъртфинал между България и Германия – мач, който остава в историята не само с героичния обрат на българите, но и със спорното съдийско решение в полза на Бундестима.
В началото на второто полувреме, при резултат 0:0, германците получават дузпа – меко казано спорна. Колумбийският рефер Джамал Ал-Шариф отсъжда нарушение на Йордан Лечков срещу Юрген Клинсман в наказателното поле.
Повторенията обаче показват, че контактът между двамата е минимален, а германският нападател пада толкова театрално, че спокойно може да бъде приет без изпит в някоя трупа (нещо характерно за стила му по онова време). И в 47-ата минута Лотар Матеус бележи за 1:0.
И ето я тук голямата ирония на съдбата: Не прословутият немски дух, а огромният характер, демонстриран от българите, решава изхода от двубоя!
В 75-тата минута Христо Стоичков вкарва фамозен гол от пряк свободен удар, изравнявайки резултата. Само 3 минути по-късно, в 78-ата, Лечков бележи с легендарния си летящ плонж. България повежда с 2:1, а Германия е в шок!
И този път няма съдийска помощ, която да ги върне в мача!
Поредният пример ни пренася на четвъртфинала на Евро 1996 – Германия – Хърватия (2:1)
Този двубой е от онези мачове, които оставят усещане за несправедливост, особено за хърватите. Да, немският прагматизъм пак надделява, но това отново се случва не без помощта на съдията.
Германия печели отново след силно оспорвано съдийство в Театъра на мечтите „Олд Трафорд“. Юрген Клинсман получава дузпа за съмнителен контакт, а хърватите са бесни.
По време на двубоя Роберт Ярни и Звонимир Бобан са ритани грубо, но съдията си затваря очите.
Следва полуфинала на Мондиал 2002 между Германия и Южна Корея (1:0)
След като Южна Корея елиминира Италия и Испания с помощта на съдийски грешки, мнозина очакваха нов скандал. И той не закъснява.
След като немският страж Оливер Кан събаря Парк Джи-Сунг в наказателното поле, съдията не отсъжда дузпа за Корея, въпреки основанията за такава. А след това сценарият е познат – немците печелят и стигат до финала.
Стигаме до примера с четвъртфинала на Мондиал 2006 Германия – Аржентина (1:1 и 5:3 след дузпи)
Поредният пример, в който са намесени цинична тактика, твърда игра и сериозна психологическа война, дори и при физическите сблъсъци след края на мача.
При 1:0 за Аржентина, немците извършват няколко груби нарушения, но съдията спестява картони.
В 80-ата минута Германия изравнява след корнер, при който има спорен сблъсък срещу аржентинския вратар. Повторенията показват, че в ситуацията може би има нарушение в атака. Голът обаче е зачетен. Аржентина иска и дузпа за нарушение срещу Макси Родригес, която не получава.
След края на мача германските играчи провокират аржентинците. Двата отбора се сбиват на терена, а Торстен Фрингс дори удря аржентинския играч Хулио Крус, но първоначално инцидентът остава незабелязан от ФИФА. По-късно видеозаписи водят до наказание за германеца, което го вади и от полуфинала с Италия.
И за десерт оставихме един мач, след който правилата във футбола се променят – Осминафиналът на Мондиал 2010 – Германия – Англия (4:1)
Това е още един от най-скандалните мачове в историята на Световните първенства. Причината – отново фатална съдийска грешка, повлияла изхода на двубоя!
При резултат 2:1 за Германия, Франк Лампард отбелязва чист гол – топката отскача от напречната греда и пада половин метър зад голлинията. Съдията обаче не зачита попадението, въпреки че всички на стадиона виждат, че топката е във вратата.
Непризнатият гол на Лампард става едно от най-големите съдийски недоразумения в историята на футбола! Германия продължава напред, а този случай става повод за въвеждане на голлиния технологията.
Историята със сигурност помни още много примери – не само за спорното съдийство, но и за големите победи на Бундестима. Но този прословут немски дух, за който редовно се говори, по-често е обект на ирония, отколкото на обективни факти.
Може би защото зад легендата се крият повече цинизъм, пресметливост и съдийско участие, и по-малко истински футболни аргументи.
Анелия ПОПОВА/БЛИЦ СПОРТ
