Милият Милан като Манчо Юнака - жив да го оплачеш

Сезонът за Милан е на ръба на разпада след отпадането от Шампионската лига и двете поредни загуби в Серия А, които го оставиха на осмо място в класирането - на 16 точки от върха и на 8 от четвъртото място.  

Славният италиански клуб преминава през един от най-мрачните периоди в новата си история. По всичко личи, че експериментът с португалските треньори е антипод на великите географски открития. Пауло Фонсека направи черна Коледата за червено-черния колос и два дни преди Нова година му показаха вратата. Дойде неговият сънародник Серджо Консейсао, при когото спечелената Суперкупа заблуди народа, че суперформата на Милан се завръща.  Лудият финал с Интер май се оказа оазис в пустинята, в която „росонерите“ едва дишат и буксуват все по-дълбоко и по-дълбоко в пясъка на посредствеността.  Консейсао е изложен на риск от уволнение. Самият той след провала в Болоня снощи призна, че ходи с оставка в джоба и може да я хвърли, без да търси и евро неустойка.  

Милан изглежда като отбор без идентичност, неспособен да реагира, когато е притиснат до стената, макар че именно по този начин обърна големия си съперник и вдигна Суперкупата в Рияд.  

Грешките и пълният хаос в играта взеха да се превръщат в постоянна величина. Константа, която виждаме не само при двете португалски треньорски греди, но и години наред. С малко изключение, наречено „Стефано Пиоли“.  При него през 2022 година Милан спечели последната си титла в Серия А. На Стефано му трябваха два сезона, за да ликува в третия…

Европа обаче си остана мираж. Европа, която Милан 7 пъти е превземал. Няма друг тим след Реал Мадрид с толкова много триумфи в Шампионската лига. Там сушата изпива  „росонерите“  вече 18 години, когато Милан постига впечатляващ международен хеттрик, добавяйки към ШЛ Суперкупата на УЕФА и световното клубно първенство.

Помните кой изведе Милан там, където му е мястото – Карло Анчелоти,  който преди това през 2004 ликува и в Серия А.

Следващата титла дойде при „червено-черните“ през 2011 начело с Алегри. За да дойде и тази отпреди три лета при Пиоли.

Всички те са треньори с главно Т. Особено Татко Карло. И са италианци. А върнете ли се назад в историята, ще видите, че Милан е Милан най-вече с италианци начело. Доказани обаче. Всякакви експерименти с португалци, иностранци и неопитни италиански треньорчета водят до прегръдка с посредствеността.
 
Всъщност обърнали ли сте внимание, че не само буквата М свързва днес Милан и Манчестър Юнайтед. Свързва ги маргиналността, в която двата колоса се гърчат. Свързват ги португалските разочарования – Фонсека и Консейсао от едната страна и Аморим от другата, който съвсем умори „червените дяволи“ - 14-о място, на 33 точки от върха. Свързва ги и нещо силно, величествено, което ги правеше силни и величествени - Силвио Берлускони и Алекс Фъргюсън.  

И докато при Милан има малко повече проблясъци след ерата на Силвио, то на „Олд Трафорд“ след оттеглянето на Съра лъчите едва мъждукат. Няма шампионска титла, няма Шампионска лига. Една Лига Европа не охлажда никого в пустинния пек, а трофеи като Купата на Англия и тази на Лигата са дребни капчици, които са море във всеки средностатистически английски тим. Но не и в колос като Манчо Юнака.

След Берлускони и Фюргюсън не потопът, а сушата завладя и изсмука червения цвят от Милан и Юнайтед, оставяйки само черното…  
Румен ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ