Баскетболът търпи революция, не просто еволюция на стила, а цялостна промяна във философията на играта. Темпото се ускори, стрелбата от тройката се превърна в основно оръжие, а класическите позиции започнаха да се размиват. Но може би най-ярко тази трансформация личи на една конкретна роля, тази на центъра.

През изминалите десетилетия и в конкретност 90-те, това беше позицията на абсолютната физическа доминация. Мястото, където властваха легенди като Шакил О’Нийл, Хаким Олайджуон и Патрик Юинг. Днес обаче центърът в НБА изглежда по съвсем различен начин. Високите играчи вече не са просто силни, а гъвкави, бързи, технични и стрелящи от тройката. Те не просто участват в играта, те я диктуват. Като може би поставят началото на една нова златна ера за „големите“ (т.нар. big men) в баскетбола.

Класическите центровете бяха сърцето на всяко нападение. Те играеха близо до коша, доминираха с физика и сила и често носеха основната тежест в резултатността. Шакил О’Нийл в разгара на кариерата си бе почти невъзможен за спиране под ринга, като диктуваше темпото на играта само с присъствието си. И единственият начин да бъде спрян, бе да бъдат променени самите правила в НБА. Днес обаче картината е съвсем различна. Отборите залагат на стрелба от разстояние, разтягане на защитата и бързи преходи. Центровете вече не са просто „големи тела“, чиято основна задача е да блокират удари и да бележат от близко разстояние, очаква се от тях да могат да стрелят, да водят топката, да подават и дори да пазят по-малки и по-бързи играчи по периметъра.

Перфектен пример е Никола Йокич, не просто звезда и шампион, а и вероятно най-добрият плеймейкър сред високите играчи в историята на НБА. Неговото виждане за играта, пасовете, стрелбата и изключителната му баскетболна интелигентност го правят уникален. Сърбинът не просто се адаптира към новата епоха, той я определя. Подобно е и с Брук Лопес, който трансформира стила си от типичен играч под коша и се превърна в надежден стрелец от тройката и важна част от защитата на Милуоки Бъкс. Същото важи за Кристапс Порзингис - висок, техничен и опасен във всяка точка от терена.

В същото време, центрове с по-традиционен стил не развиват играта си в тази посока, често губят минути или остават извън ротацията. Играчите тип Андре Дръмънд или Хасан Уайтсайд – с отлични физически показатели, но ограничени извън правоъгълника, се сблъскват с трудности да намерят мястото си в съвременния НБА.

Много треньори вече не говорят за позиции, а за роли. Баскетболът става все повече “безпозицонен", когато всичките петима играчи на терена могат да стрелят, подават и играят защита, отборът печели гъвкавост, каквато не съществуваше в миналото. Треньори като Стив Кър и Майкъл Малоун отдавна признават, че центърът вече не може да бъде просто висок и силен. Той трябва да бъде част от системата, да може да чете играта и да участва активно в изграждането на нападенията.

Баскетболът се променя и именно в това е неговата красота. Центровете вече не са просто „високите под коша“, а често са онези, които дирижират играта. И ако Шакил О’Нийл беше символ на старата епоха, то Никола Йокич със сигурност е лицето на новата.

Гошо Методиев

Следвай ни: