Юношеският национал Кристиан Титрийски, който е шампион с Левски София за миналия сезон, а сега прави много силен сезон за Хавай в колежанското първенство NCAA на САЩ, даде специално интервю за предаването “Зона волей” по MAX Sport 2. Ето какво точно сподели той:

"Моят план е да стана възможно най-добър волейболист и в същото време да завърша образованието си. Може би спонтанно реших да дойда тук, просто си мислех за бъдещето си. Волейболът е до време, колкото и да си добър, каквото и да става, е до време. Контузия също може винаги да те спре, нищо не ти е обещано в спорта като цяло. Говорих известно време с приятели, с родителите ми и в крайна сметка реших, че е най-добре да си получа образование от САЩ, защото е прилично, а и нивото на волейбола никак не е лошо. Не е като да се направи компромис, и в двете неща е добре за мен. Като цяло много лесно стана всичко, за 10 минути беше разговорът ми с двамата треньори."

"Мисля, че тук нивото е малко по-слабо отколкото в България примерно, но със сигурност колежанското първенство се конкурира с някои шампионати. Но като организация много ми харесва тук. В началото си мислех, че като съм на ново място, ще ми е много трудно, но тук всичко е много подредено за спортистите - ти си правиш програмата кога да си ти лекциите по предметите в кои часове. Ако бях останал в България и в Левски, със сигурност щях да съм с по-слабо образование. Почти сигурно щях да запиша НСА, което не ти дава поглед към бъдещето за работа и други неща, а наблягаш основно на волейбола, докато тук на първо място си студент, а след това си атлет. Но волейбола като подготовка, тренировките са много добре подготвени, като в Левски. Треньорите стоят по цял ден в офисите си и гледат как да направят тренировките възможно най-интензивни и полезни. Просто тук ти се дава повече увереност, просто аз така го чувствам. Тук завършваш университета на 22-23 години и ти се чувстваш ментално готов за професионалното ниво, докато аз тръгна към него на 18 години няма да съм готов физически, технически и ментално. Просто тук прехода е по-плавен. Аз в Левски тренирах с име като Светослав Гоцев и ти няма как да си спокоен отколкото да си заобиколен с твои набори."

"Аз ще тренирам с моята си гарнитура, не знам нищо дали ще ме извикат за мъжкия национален отбор. Като цяло ще имам малко почивка, може би 5-6 дни, и веднага заминавам за Самоков на лагер с националния отбор. За мен националният отбор първо е привилегия. Аз се чувствам длъжен, повикан ли съм в националния отбор, ако нямам наистина контузия, която да ме спре, нямам адекватна причина да отказвам и не смятам, че е редно да се отказва на националния отбор. Мисля си, че с това младо поколение, което имаме, всички ако се развиват добре, мъжкия национален отбор ще бъде много силен след време."

Следвай ни: