Да събереш визитката на Матей Казийски в няколко изречения не е особено лесна задача. Защото за спечелените отличия на клубно ниво трябва отделна зала. За десетте години с националния отбор Матей беше и с основна заслуга за спечелването на последните три медала – бронзовите на световното първенство (2006), Световната купа (2007) и европейското (2009). Казийски върви към края на изключителната кариера, а за нас винаги е удоволствие да говорим с него.
Почти приключва 20-ият ти сезон в чужбина. Измори ли се?
– Да съм се изморил – не. Но в края на сезона се обаждат някакви болежки – дясното коляно, разни други неща. В добра физическа форма съм, не съм се пренатоварил. Това най-вече се дължи на факта, че не играя пълни мачове. Треньорът ме сменя след първия гейм. И може би затова е една идея по-лекичко и успявам да се запазя.
Защо не се получиха нещата на четвъртфиналите срещу Чивитанова? Стартирахте с победа навън, след което записахте три поредни загуби.
– Не е една явна причина, а сбор от много. Това, което най-очевидно ми се струва на мен, беше темата от целия сезон – че сме малко непостоянни в изявите си. Направихме страхотен първи мач, взехме много важна победа навън, след което едва ли не им подарихме втория вкъщи и това доведе до разочарование. За тях пък беше глътка въздух, защото те бяха в лошо състояние. И това ги зареди с енергия да играят по-силно у дома. При нас отлив, при тях прилив на енергия.
Може и малко клиширано да ти прозвучи, но на мен това ми прилича и на смяна на щафетата. Опитният Казийски я предава в ръцете на младия Алекс Николов.
– Не съм давал нищо. Той сам си го взе Игра много силно момчето и се радвам много, че е здрав. След страхотния успех, който направиха за Купата на Италия, му пожелавам късмет и занапред…
Петър СТОЯНОВ, “Тема Спорт”
Следвай ни:
