Бяла. Онази крайморската. Тихото градче, което е чудно винаги - и през зимата, и през лятото. Изобщо през всички сезони. Тези, които са пътували по пътя Бургас - Варна я знаят - минават през нея и май само толкоз. В някой разговор ще кажат: "Да бе, бил съм в Бяла. Не е нищо особено.". Не е, защото не са отворили очите си за нейните красоти. А и магии. Има ги и в следващите редове ще се опитаме да разкажем за две от тези магии.
В нашата история Бяла не се свързва с нищо, за да знаем нещо повече за нея. Виж, за съседния Обзор се знае и то немалко - още от времето на древните гърци, които му дали името Хелиопол (Слънчевград или Град на Слънцето), при римляните го срещаме като Темплум Йовис (Храм на Юпитер), а в нашата история - Козяк (част от Карвунското княжество). Турските завоеватели му дали името Гьозекен (Обзор). Но Бяла има своята история и е готова с очарование да ни разкрие всичко, скътано в пазвите на земята на нос Свети Атанас.
Там се намира късноантичната крепост, взела името на носа. До нея води тясно, малко стръмно, но без нито една дупка асфалтирано шосе. Има и съответните табели, по които да се ориентираме. Идваме в ден, в който времето е навъсено - духа вятър, пада и по някоя ситна капчица дъжд, малко е мъгливо. Пролетта тук определено е закъсняла. Морето отдалече се чува как бучи шумно. Още на входа сме впечатлени от макета на крепостта. Тук са избрали да акцентират върху късната античност - времето между IV-Vll век. Иначе податки за тая крепост има още от времето преди Христа.
Вдясно се открива хубава гледка към приклещения в прегръдката на нос Мона Петра (Самотна скала) и самият Свети Атанас Обзор, виждат се могъщите гънки на Стара планина, виждаш как могъщият Хемус, след като е прекосил цялата страна сякаш бърза да се хвърли с нетърпение във водите на Черно море. Отляво и отдясно надничат антични зидове и огромни глинени питоси. Служели са за съхранение на вино и зърно. Но това, което тегли погледът и което впечатлява, безспорно е базиликата, кацнала на самия край на носа, току над морето. Тя е трикорабна, едноабсидна. Преди да влезеш в нея обаче друго дърпа очите ти - Винарна №1. Там направо можеш да влезеш и да се докоснеш до древното производство на вино.
Вляво от базиликата - баптистерий или мястото, където древните са били кръщавани. Това се е случвало един път в годината - на Възкресение Христово. Само тогава се е кръщавало. Не е като сега - отиваш в някой храм, заплащаш съответната такса и хайде в купела. Общо на територията на крепостта са разкрити три кръщелни. Пристъпяйки по глинените плочки, по някои от които още си личи украсата от ония далечни и прастари времена, погледът ти отново бяга. Този път - към морето! От тоя нос се разкрива една от най-чудните магии на Бяла - възхитителното Черно море!
Долу mare nostrum (от латински нашето море) бучи, шуми, блъска се със страшна сила в белите скали, пяната залива тънката пясъчна ивица... магията на Черно море! Додето ти се простира погледът, виждаш само него. Омагьосан си. Това е точната дума. И занемял пред могъществото му! А отвърнеш ли за миг очи вдясно, виждаш другото Черно море - тихото, спокойното, приласкано в бащинската прегръдка на нос Свети Атанас и нос Мона Петра... виждаш отново Обзор - едновременно близък и далечен...
Някак с нежелание си тръгваме от носа, крепостта и от Бяла изобщо. Даваме си обаче обещание, че отново ще се върнем тук. Отново ще посетим крепостта. Разкопките там продължават и кой знае какви интересности крие земята там, които чакат да се появят и покажат отново на света. Ще посетим отново крепостта и Бяла, за да почувстваме още един път магията и мощта на Черно море! В това сме повече от убедени!
