Директорът на детско-юношеската школа на Ботев Иван Цветанов се завърна от едноседмичен престой в академията на Партизан (Белград). Пред Viasport той коментира впечатленията си от там, както и наболели проблеми в детско- юношеския футбол в България.

- Г-н Цветанов, как, според вас, се работи в детско-юношеските школи в България и по-конкретно е тези, които имат представители в националните отбори?

- Аз мога да говоря само за школата на Ботев. Нямам наблюдения за това как се работи в другите школи. В нашата школа се опитваме да работим по начин, по който да изграждаме футболисти. Откакто аз станах директор на школата, единствената цел на тренировъчния процес е да бъдат изграждани футболисти. Аз съм привърженик на този модел на работа. Това не означава, че загърбваме резултатите, но изхождам от принципа, че когато имаме добри футболисти, ще имаме и добри резултати. В нашата школа се стараем да работим добре.

- Пълноценно ли бяха използвани лагерите, организирани от БФС и Министерството на спорта?

- Да. Всеки от отборите си имаше програма, по която се подготвяше в зависимост от това в кой етап от подготовката е и след колко време започва първенството. Също така наблюдавах, че другите отбори тренираха усилено. Даже нашите вратари направиха съвместни тренировки с вратарите на другите отбори - на ЦСКА и Славия. Това беше като обмяна на опит. Всеки си преследваше целите.

- Колко време продължава една тренировка? Наистина ли трае реално само 40 минути и ефективна ли е тя?

- Наскоро се върнах от Сърбия. Бях една седмица в школата на Партизан (Белград). Това е една от водещите школи на Балканите и от добрите в Европа. Имах наблюдения върху 17- и 19-годишните футболисти. Те работят много повече от времето, което ние отделяме за тренировка. Около 30-45 минути преди тренировка работят по индивидуална програма във фитнеса. За 19-годишните тя е изготвена от кондиционния треньор на първия отбор, а за 17-годишните - от този на школата. След това излизат и час и половина работят в тренировката, която е залегнала от треньора. След което остават допълнително за индивидиална работа. Така че между два часа и половина и три тези футболисти са ангажирани с тренировъчния процес.

- Какво трябва да се промени при нас в работата с деца и юноши?

- Аз ще изходя от думите на един от най-големите треньори в света Арсен Венгер, според когото всеки един мач, независимо дали е за първенство или контролна среща в детско-юношеския футбол, трябва да бъде приеман като тренировка. Важно е с какво този мач ще направи тези футболисти по-добри. Даден резултат не може да ги направи по-добри или по-слаби футболисти. Затова, според мен, ние трябва да се съсредоточим върху изграждането на футболисти. И още нещо много важно. Крайно време е треньорската школа в България да опита да наложи даден методически модел за развитието на детско-юношеския футбол. Там има достатъчно хора с познания. Моделът, дали ще е холандски, швейцарски, френски или английски, трябва да бъде съобразен с нашия манталитет. Поради тази причина ненапразно отидох в балканска школа.

- Къде отстъпваме най-много?

- Проблемът е много комплексен и започва в най-ранна възраст. През лятото тук при нас беше едно момче - Лъчезар Димов, което работи в ДЮШ на Кьолн и се занимава с долните възрасти. Там обръщат изключително голямо внимание на отделните детайли, когато се работи за техника с децата. Докато тук ние правим дадено упражнение за подаване с вътрешната част и не обръщаме внимание на детайлите - опорен крак, махов крак, коя част на ходилото трябва да удари топката. И съответно се наизустяват грешни навици, докато там тези неща не ги допускат. Физически изоставаме след 16/17-годишна възраст, но преди това изоставаме в техническите аспекти на играта. Нашият футбол е малко по-бавен, по-бавно работим с топката. Нашите подавания са по-бавни, докато там до 14-годишна възраст играчите вече са преминали в следващо ниво. В големите школи след 14-годишна възраст не се допускат деца, които имат технически проблеми, защото те няма да могат да играят голям футбол.

- Какво ви направи най-силно впечатление от посещението в школата на Партизан (Белград)?

- Разликата не е в самите треньори, разликата не е в начина, по който структурираме тренировките, а е в начина, по който самите футболисти се влагат в тренировъчния процес. Там всички футболисти дават максимума от себе си във всеки един момент в тренировката. Наблюдавах едно праволинейно бягане, в което треньорът им дори изискаваше да бягат със 70 процента, но нямаше футболист, който да не даде 100 процента. Говорих със зам.-директора на школата и го питах как успяват да мотивират абсолютно всички играчи винаги да тренират на 100 процента, дори тези, които влизат по-малко в игра. Всеки отбор е състваен от 22 полеви футболисти и трима вратари, но играят 11, 3-4 влизат на смяна, а останалите? Той беше много учуден, че изобщо му говоря за такава мотивация. Каза, че тези деца знаят, че когато завършат футболното си образованието в школата на Партзиан, 1-2 от тях ще дойдат в първия отбор, някои ще играят в Б-отбора, а голям процент от останалите ще си намерят тимове в Първа дизивия на Сърбия и всеки ще си вади хляба с футбол.

- Има една интересна тема, която също се коментира от треньорите. Как трябва да се процедира с даден играч, който изпъква сред своите връстници? Когато се качи в по-горен набор или при мъжете, трябва ли да се връща за определени срещи в своята възраст или не?

- Трябва да се прави реална преценка. В определен момент сме преценили, че това момче има качества да отиде да играе в по-горна група. Когато едно дете се качи ниво нагоре, то трябва да играе там. В тази връзка свалям шапка на школата на Славия, която твърдо следва тази политика и ненапразно там има футболист, който продадоха на добър западно-европейски клуб, и други играчи, които, надявам се, след време ще продадат. Така че Славия показва пътя, по който трябва да стават нещата. Талантливи деца има във всеки набор. Голяма вина за това да не развиваме талантите имаме и ние, треньорите, защото когато видим, че някое дете е талантливо, почваме да го щадим, да го спестим и то по този начин се учи да не се труди. В съвременния спорт повече играят трудолюбивите, отколкото талантливите.

- В последните месеци все по-често се случват инциденти на детски мачове. Играчи, треньори нападат съдии, родители се бият... Как може да се предотврати това?

- За да ги няма тези неща трябва да започне да не се робува на резултатите. Ако днес спечелим, макар и незаслужено, ние ще станем ли по-добри футболисти или не? На второ място проблемът идва и от родителите. С координатора на Партизан говорихме по тази тема и той заяви, че и при тях го има този проблем. Според него родителите гледат на децата си като на евро. Всяка вечер слушат колко милиона взима Меси, колко пари взимат играчите от първия отбор и това влияе.