Съпругата на президента Десислава Радева: Голямата любов на Румен e изтребителят, запознахме се в Бургас
Разходите ми не тежат на данъкоплатеца, а на семейния бюджет, който се определя само от заплатата му, каза тя
Голямата любов на президента Румен Радев e изтребителят, а нашата пламна съвсем необяснимо, след като дълго време бяхме само приятели. Това каза в предаването на Мартин Карбовски по бТВ „Втори план“.
Тя изненада водещият като показа пред камерата първата му стихосбирка.
„Тя е с „романтичното“ заглавие „Дефлорация“. Има и посвещение за мен“, сподели съпругата на президента, а Карбовски не скри, че е трогнат от жеста.
На въпроса коя е жената до президента, тя отговори, че Деси Радева е един нормален човек, обикновена жена, майка, съпруга, родена и израснала в Бургас с всичките си кусури и плюсове, успехи и неуспехи.
„В София дойдох през 1989 г. Беше голяма мъка, защото исках да кандидатствам журналистика, но времената бяха такива, че за да кандидатстваш в тази специалност, трябва да имаш публикация във вестник. Тогава вестниците бяха „Работническо дело“ и официозът на Бургас „Черноморски фронт“. Аз отидох при майка ми и й казах, че няма да кандидатствам, защото искам да видя как се вади хляба. Тя възкликна „о, чудесно“ и ми ми намери работа в единствената в България рибена консервна фабрика , наречена „Славянка“, разказва Радева.
„Там лепях етикети върху консервните кутии. На 19 години всичко ми миришеше на риба“, сподели тя.
„Началникът на смяната ми предложи да продължа кариерата си. Трябваше да завърша ПУЦ, за да направят началник на смяна. Отказах, но на втория месец осъзнах, че трябва да кандидатствам нещо и да се махна от тази фабрика при цялото ми уважение към хората, които работят в нея. Там беше много поучително“, добавя жената на президента.
„Циганите ме учеха как да играя кючек. Една циганка ми каза „Нищо няма да стане от теб, моето момиче“. Кандидатствах в Лесотехническия институт през 1989 г. Всичко беше уж начертано, но дойде демокрацията и животът тотално се обърна. На третата година от следването си осъзнах, че този институт не е моето призвание и кандидатствах в специалност „Финанси и кредит“ в УНСС“, добавя Радева.
Целият ми живот е едно голямо търсене, призна тя.
„Още в първата година започнах работа. Била съм сервитьорка. Нямаше студент, който да не не работи и да не учи едновременно. Всички си мечтаеха за забранения свят. Исках и аз да напусна България. Слави Трифонов беше човекът, който ме разубеждаваше да не направя тази грешка“, сподели президентшата.
С Дългия се запознали в студентското общежитие. Съквартирантката й го довела след купон. Той свирила в стаята след 3 часа през нощта на виола. „От всички страни блъскаха по стените и крещяха, че сме луди“, добавя жената на президента.
„Познанството ми с Румен Радев е от преди 31 години. От 1987 г. бях ученичка. Подвизавах се за кратко време като манекенка. Като дете на разведени родители при нас финансите винаги са били сериозно предизвикателство. Бях от бедно работническо семейство, а плащаха по 10 лева на ревю“, споделя първата дама на републиката.
„С Румен се запознахме на едно мое ревю. Беше 8 декември. Той се представи и ме покани на танц. С приятелки си тръгнах, но явно по някакъв начин съм го впечатлила. Отишъл е в агенцията, в която работех, за да ме търси. Разбрал е къде уча. Намери ме пред училище. Каза ми, че й дължа един танц. Съгласих се, но го питах пред училище ли ще танцуваме. Станахме много близки приятели“, разказва Деси Радева.
„Той се сприятели и с майка ми. Прибирах се от училище и ги виждах да си говорят за книги. Помагаше ми по математика за кандидатстването в Лесотехническия институт“, добавя тя.
„С Румен бяхме само приятели. Аз учих в София, а той си остана при голямата любов – МиГ – 29. Той е роден пилот. Още от трети клас е знаел какъв иска да стане. Румен бе един от първите пилоти, които летя на тези самолети, когато пристигнаха в Бургас“, уточнява съпругата му.
„Когато се срещахме, ми обясняваше колко е грациозен и изящен този самолет. И до сега е такъв, говори често за самолети“, добавя тя.
„Имаше страхотно доверие между нас и работата във ВВС ни събра отново. Когато започнах работа при него, трептях, защото за мен той и колегите му са войни, които изпълняват своя дълг и са дали клетва пред родината да ни пазят. Оказа се, че тези достойни хора са без самочувствие, подтиснати са, а никой не може да създаде по-добрия имидж на институцията от самите служители. Затова една от целите ми бе да вдигна по някакъв начин самочувствието им“, разказва Радева.
„В поделенията е ад. Още работят с факсовете, има мишки по офисите, но въпреки недоимъка там са едни можещи и отдадени на дълга, решителни мъже“, добавя тя.
„Не мога да обясня как се събрахме с Румен. Любовта си знае работата. Ако може да се обясни, значи не е любов. Никой не се е стремял към това, но в един момент се случи“, споделя жената на генерала.
На въпроса дали са щастливи, тя отговори с „Да“, но призна, че става все по-тъжна.
„Тази негова позиция изкривява взаимоотношенията в семейството, защото няма време, много е ангажиран. Открит човек съм и каквото ми е сърцето, си го казвам. Недостатъците да си президентска съпруга са повече от предимствата, защото губиш свободата си. Когато си 1,80 и да не искаш се забиваш в очите на хората“, сподели Деси Радева.
„Станах по-тъжна. Не знам защо. Не искам да звучи като оплакване. Налага ми се да променям нагласите, което е много трудно“, добави тя.
„Трудно бих си представила как бих могла да командвам един генерал. Никак не мога. Разходите ми не тежат на данъкоплатеца. Всичко е от семейния бюджет, а той се формира само от заплатата на Румен. Много се спекулира с пенсията му. Има право на такава, но не е подал документите в НОИ и все още не получава“, обясни Радева.
„Всички говорят за демографска и финансова криза, но за мен е най-страшен срива на ценностите, т.е. на това, което са ни научили нашите майки и бащи. За мен са важни честността, честта, уважението, отговорността. Все по-често обаче ни се случва дадена дума да е неудържана“, призна тя.
На въпроса за какво мечтае Деси, тя отговори, че се моли всички нейни близки да са живи и здрави, надява се да не загубя чувството си за хумор и да не забравя коя е.
„Сега организирам коледно парти за децата от администрацията на президентството. Дядо Коледа ще дойде специално за тях и след това тържеството ще е за екипа. После с Румен и децата ни ще се отдадем на купон“, добави тя.
„Животът е дар. От нас зависи как ще го живеем. Има обстоятелства, които не можем да променим, но трябва да продължим напред. Като се обърнем назад да кажем, че не ни е срам от това, което сме сторили и да не съжаляваме“, каза още Деси Радева.
В категории: Животът
Когато бях на 19 години работех в бургаската фабрика „Славянка“ и всичко ми миришеше на риба, сподели Деси Радева, преди да покаже на Карбовски неговата „Дефлорация“
Разходите ми не тежат на данъкоплатеца, а на семейния бюджет, който се определя само от заплатата му, каза тя
Голямата любов на президента Румен Радев e изтребителят, а нашата пламна съвсем необяснимо, след като дълго време бяхме само приятели. Това каза в предаването на Мартин Карбовски по бТВ „Втори план“.
Тя изненада водещият като показа пред камерата първата му стихосбирка.
„Тя е с „романтичното“ заглавие „Дефлорация“. Има и посвещение за мен“, сподели съпругата на президента, а Карбовски не скри, че е трогнат от жеста.
На въпроса коя е жената до президента, тя отговори, че Деси Радева е един нормален човек, обикновена жена, майка, съпруга, родена и израснала в Бургас с всичките си кусури и плюсове, успехи и неуспехи.
„В София дойдох през 1989 г. Беше голяма мъка, защото исках да кандидатствам журналистика, но времената бяха такива, че за да кандидатстваш в тази специалност, трябва да имаш публикация във вестник. Тогава вестниците бяха „Работническо дело“ и официозът на Бургас „Черноморски фронт“. Аз отидох при майка ми и й казах, че няма да кандидатствам, защото искам да видя как се вади хляба. Тя възкликна „о, чудесно“ и ми ми намери работа в единствената в България рибена консервна фабрика , наречена „Славянка“, разказва Радева.
„Там лепях етикети върху консервните кутии. На 19 години всичко ми миришеше на риба“, сподели тя.
„Началникът на смяната ми предложи да продължа кариерата си. Трябваше да завърша ПУЦ, за да направят началник на смяна. Отказах, но на втория месец осъзнах, че трябва да кандидатствам нещо и да се махна от тази фабрика при цялото ми уважение към хората, които работят в нея. Там беше много поучително“, добавя жената на президента.
„Циганите ме учеха как да играя кючек. Една циганка ми каза „Нищо няма да стане от теб, моето момиче“. Кандидатствах в Лесотехническия институт през 1989 г. Всичко беше уж начертано, но дойде демокрацията и животът тотално се обърна. На третата година от следването си осъзнах, че този институт не е моето призвание и кандидатствах в специалност „Финанси и кредит“ в УНСС“, добавя Радева.
Целият ми живот е едно голямо търсене, призна тя.
„Още в първата година започнах работа. Била съм сервитьорка. Нямаше студент, който да не не работи и да не учи едновременно. Всички си мечтаеха за забранения свят. Исках и аз да напусна България. Слави Трифонов беше човекът, който ме разубеждаваше да не направя тази грешка“, сподели президентшата.
С Дългия се запознали в студентското общежитие. Съквартирантката й го довела след купон. Той свирила в стаята след 3 часа през нощта на виола. „От всички страни блъскаха по стените и крещяха, че сме луди“, добавя жената на президента.
„Познанството ми с Румен Радев е от преди 31 години. От 1987 г. бях ученичка. Подвизавах се за кратко време като манекенка. Като дете на разведени родители при нас финансите винаги са били сериозно предизвикателство. Бях от бедно работническо семейство, а плащаха по 10 лева на ревю“, споделя първата дама на републиката.
„С Румен се запознахме на едно мое ревю. Беше 8 декември. Той се представи и ме покани на танц. С приятелки си тръгнах, но явно по някакъв начин съм го впечатлила. Отишъл е в агенцията, в която работех, за да ме търси. Разбрал е къде уча. Намери ме пред училище. Каза ми, че й дължа един танц. Съгласих се, но го питах пред училище ли ще танцуваме. Станахме много близки приятели“, разказва Деси Радева.
„Той се сприятели и с майка ми. Прибирах се от училище и ги виждах да си говорят за книги. Помагаше ми по математика за кандидатстването в Лесотехническия институт“, добавя тя.
„С Румен бяхме само приятели. Аз учих в София, а той си остана при голямата любов – МиГ – 29. Той е роден пилот. Още от трети клас е знаел какъв иска да стане. Румен бе един от първите пилоти, които летя на тези самолети, когато пристигнаха в Бургас“, уточнява съпругата му.
„Когато се срещахме, ми обясняваше колко е грациозен и изящен този самолет. И до сега е такъв, говори често за самолети“, добавя тя.
„Имаше страхотно доверие между нас и работата във ВВС ни събра отново. Когато започнах работа при него, трептях, защото за мен той и колегите му са войни, които изпълняват своя дълг и са дали клетва пред родината да ни пазят. Оказа се, че тези достойни хора са без самочувствие, подтиснати са, а никой не може да създаде по-добрия имидж на институцията от самите служители. Затова една от целите ми бе да вдигна по някакъв начин самочувствието им“, разказва Радева.
„В поделенията е ад. Още работят с факсовете, има мишки по офисите, но въпреки недоимъка там са едни можещи и отдадени на дълга, решителни мъже“, добавя тя.
„Не мога да обясня как се събрахме с Румен. Любовта си знае работата. Ако може да се обясни, значи не е любов. Никой не се е стремял към това, но в един момент се случи“, споделя жената на генерала.
На въпроса дали са щастливи, тя отговори с „Да“, но призна, че става все по-тъжна.
„Тази негова позиция изкривява взаимоотношенията в семейството, защото няма време, много е ангажиран. Открит човек съм и каквото ми е сърцето, си го казвам. Недостатъците да си президентска съпруга са повече от предимствата, защото губиш свободата си. Когато си 1,80 и да не искаш се забиваш в очите на хората“, сподели Деси Радева.
„Станах по-тъжна. Не знам защо. Не искам да звучи като оплакване. Налага ми се да променям нагласите, което е много трудно“, добави тя.
„Трудно бих си представила как бих могла да командвам един генерал. Никак не мога. Разходите ми не тежат на данъкоплатеца. Всичко е от семейния бюджет, а той се формира само от заплатата на Румен. Много се спекулира с пенсията му. Има право на такава, но не е подал документите в НОИ и все още не получава“, обясни Радева.
„Всички говорят за демографска и финансова криза, но за мен е най-страшен срива на ценностите, т.е. на това, което са ни научили нашите майки и бащи. За мен са важни честността, честта, уважението, отговорността. Все по-често обаче ни се случва дадена дума да е неудържана“, призна тя.
На въпроса за какво мечтае Деси, тя отговори, че се моли всички нейни близки да са живи и здрави, надява се да не загубя чувството си за хумор и да не забравя коя е.
„Сега организирам коледно парти за децата от администрацията на президентството. Дядо Коледа ще дойде специално за тях и след това тържеството ще е за екипа. После с Румен и децата ни ще се отдадем на купон“, добави тя.
„Животът е дар. От нас зависи как ще го живеем. Има обстоятелства, които не можем да променим, но трябва да продължим напред. Като се обърнем назад да кажем, че не ни е срам от това, което сме сторили и да не съжаляваме“, каза още Деси Радева.
В категории: Животът