С новия закон ясно разграничихме отговорностите, за да е ясно кой носи вина за мръсния въздух
Всеки от нас трябва да усеща, че начините ни за придвижване и за отопление имат значение за това какво дишаме, смята бургаската депутатка
Ивелина Василева е родена в Бургас. Депутат от ГЕРБ трети мандат, председател на парламентарната Комисия по околната среда и водите. Бивш екоминистър в кабинета „Борисов 2”. Бивш зам.-кмет на Бургас с ресор екология и евроинтеграция.
- Г-жо Василева, къде е по-мръсен въздухът през зимата – в Бургас или в София? Вие сте била и в двата града, какво е личното Ви усещане?
- Замърсяването на въздуха се причинява основно от транспорта и от битовото отопление. Силно специфично е от гледна точка на населеното място и зоната в населеното място, така че трудно може да се прави такова автоматично сравнение. По-скоро е важно да има ясен анализ за това какви са източниците на замърсяване и, респективно, да има мерки за справяне с този проблем. И част от комплекса мерки са законодателните мерки.
- Да, но аз съм живял и в двата града и за мен в София въздухът е доста по-мръсен, ако говорим за зимата. Може би е заради битовото отопление…
- В интерес на истината в България, както и в още 17 държави-членки на Европейския съюз има проблем и този проблем е свързан основно с превишаване на нормите на фините прахови частици (ФПЧ). В България, независимо че е налице положителна тенденция в годините, знаете, има и наказателна процедура за това; има произнасяне и на Европейския съд за минал период, когато проблем имаше в 28 града. Градовете, в които е регистрирано превишение, вече са по-малко. А освен това и броят на превишенията в рамките на годината също намалява. Най-сериозен проблем е идентифициран в градовете Видин и Монтана, докато Бургас не е от най-замърсените градове от гледна точка на превишенията, нормите и съдържанието на ФПЧ във въздуха. Но, както казах, зависи и от периода на годината, зависи и от конкретното място. Т.е. в кварталите, в които хората през зимата се отопляват с твърдо гориво, се отбелязват по-чести превишения. Респективно, там, където се ползват по-щадящи методи за отопление, не е така. От друга страна, в централните градски части интензивният автомобилен трафик причинява също замърсяване. Така че усилията трябва да бъдат насочени в тази посока и на общинско, и на национално ниво. И, разбира се, всеки един от нас следва да има усещането, че всичко, което правим, начинът, по-който се придвижваме, и начинът, по който се отопляваме, имат значение за това какъв въздух дишаме.
- Днес бяха приети окончателно поправките в Закона за чистотата на атмосферния въздух. Бихте ли маркирали основните промени, които очаквате да дадат ефект?
- Няколко са основните аспекти. Преди всичко този акт предвижда въвеждането на норми за качество на въглищата и брикетите от въглища, които се използват за битово отопление. Определя се и орган, който ще следи за качеството на тези горива – това е Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), която има ангажимента да следи какви въглища и брикети се продават на пазара; за това съдържанието на сяра и пепел в тях да бъде по-ниско, така че да не причиняват замърсявания, когато се използват от населението; и, респективно, да налага санкции на тези от търговците, които си позволяват да нарушават разпоредбите за пакетирането, за етикетирането, за съдържанието на замърсяващи вещества във въглищата и брикетите.
Друг момент е свързан с ясното дефиниране на отговорностите на всички компетентни органи. Тъй като за опазването на въздуха значение имат усилията на общините, на кметовете на населените места, ясно са определени техните компетенции и правомощия. От друга страна, когато говорим примерно за промишлени замърсявания, за трансгранични замърсявания, е ясно, че там компетенции и отговорности имат Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и органите на МОСВ – регионалните инспекции на околната среда и водите. Що се отнася до превозните средства, които замърсяват въздуха, там пък компетенции и възможност да извършват контрол, ако щете дори и да спират от движение замърсяващи автомобили, имат Министерството на вътрешните работи (чрез КАТ) и, респективно, Министерството на транспорта и информационните технологии и съобщенията. Така че ясно са разписани отговорностите и ангажиментите, да бъдат предприемани действия, за това да се разработват общински програми с конкретни разписани в тях мерки, и съответно санкции, които могат да бъдат налагани на кметовете, в случай че има действие или бездействие от тяхна страна, което е довело до влошаване на показателните на въздуха. Тъй като в оригиналния законопроект на вносителите липсваше ясно обвързване с компетенциите и правомощията, ние прецизирахме текстовете и санкции могат да бъдат налагани само и единствено когато има действие или бездействие на кметовете, свързани с изпълнението на общинските мерки, заложени в програмите за подобряване качеството на атмосферния въздух.
Мисля, че беше важна промяната, която внесохме с колегите ми от ГЕРБ по отношение глобите на промишлените замърсители за нарушения на комплексните разрешителни, водещи до замърсяване на въздуха. Тези глоби вече ще се превеждат към бюджетите на общините, на чиято територия са инсталациите. По този начин ще се подпомагат общините за справяне с екологичната ситуация за инвестиране в екологични мерки. Досега тези глоби отиваха в централния бюджет – в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС).
- Обаче отговорността за контрола по отношение на комплексните разрешителни пак остава на национално ниво. Така ли?
- Имаше дебати и за това, тъй като, както казах, отговорността за промишлените предприятия е на органите на МОСВ. Общините имат правото във фазата на обществените обсъждания да изразяват своето становище, да дават компетентното си мнение относно издаването на тези документи и условията, които се залагат в тях. От друга страна, когато се извършва контролът, общините не разполагат с инструментариума. Това, както споменах, беше една от целите на закона – ясно да се разграничат отговорностите, за да е ясно впоследствие, ако има неизпълнение, кой има вина за това.
- И сега кметовете какво по-конкретно ще могат да контролират?
- Кметовете изпълняват своите ангажименти, свързани с поддържането на публичната инфраструктура; поддържането на уличната мрежа в рамките на населените места; инвестирането в подобряването на тази мрежа с цел недопускане на замърсяване; поддържане на чистотата в населените места; поддържане на зелените системи – парковете, градините. Това всичко са мерки, които са свързани с осигуряването на условия за недопускане на замърсяване. Освен това общините чрез органите на местното самоуправление – общинските съвети, имат право да определят в рамките на населеното място т.нар. зони с ниски емисии. Това могат да бъдат определени квартали или райони, където да се наложат конкретни ограничения, включително и забрани. Тези ограничения могат да касаят и транспорта в рамките на този район – т.е. може да се ограничи достъпът на превозни средства или да се въведат конкретни изисквания. Освен това може да се въведат и ограничителни мерки за уредите, които се използват за отопление и, респективно, горивото, което се използва за отоплението на хората, в конкретни периоди или през цялото време – това е решение на общинския съвет в зависимост от спецификите на населеното място. Кметовете имат правомощия и отговорности, които са свързани с това да се санкционират нарушители, които не спазват изискванията при строителни дейности на територията на общината – да не запрашават и да не замърсяват средата. Освен това имат отговорности и за това, в случай че някой извършва нерегламентирано изгаряне на отпадъци или други замърсяващи материали, да налагат глоби и санкции. Всичко това е необходимо да бъде извършвано комплексно като дейности в координация с останалите органи и това е част от мерките и действията на национално ниво. Знаете, че наскоро беше разработена и национална програма за справяне с предизвикателството - подобряване на качеството на атмосферния въздух, и усилията на органите на всички нива са важни.
- Т.е. отсега нататък глобите от промишлените замърсители в Бургас, които основно са два, доколкото се сещам, ще влизат в бюджета на общината?
- Да, 80% от налаганите глоби, в случай че има нарушаване на условие от комплексно разрешително, ще бъдат превеждани в бюджетите на общините. Това е по аналогия с друга разпоредба в наредбата. Но досега, когато ставаше въпрос за такъв тип нарушения, глобите отиваха в ПУДООС – на централно ниво. Спомняте си, че 2015 г., когато наложихме глоба на „Лукойл”, примерно, за замърсяването със сероводород в размер на 250 000 лева, тази глоба беше преведена в ПУДООС, а не в общините, на чиято територия е предприятието. По този начин ние смятаме, че общините могат да ползват тези средства за инвестиране в тези дейности, които са свързани с опазване на околната среда.
- „Лукойл” обаче е в две общини – Камено и Бургас. Там как ще се разпредели евентуалната глоба?
- То и досега има такава практика за друг тип глоби, свързани с друг тип нарушения, в наредбата с тарифите за таксите. И тя се прилага и досега. Конкретно промените, които предлагаме, са свързани със санкциите, приложими при нарушаване на условията на комплексните разрешителни.
- Обществена тайна е, че у нас много автомобили минават през техническите прегледи по „втория начин”. Как ще се реши този проблем?
- Това е ангажимент на контролните органи, произтичащ от Закона за движение по пътищата. Трябва да бъде повишен контролът, това е безспорно. Полагат се усилия за обезпечаването на органите, включително и с измервателни устройства, които да замерват замърсяванията, причинени от автомобилите. Това, което имат като правомощия, произтичащи от закона, е в случай че е установено несъответствие и техническа неизправност на моторните превозни средства и несъответствие с изискванията на нормативната уредба, да спират от движение, включително, автомобили. В този закон ние обвързахме компетенциите на Министерството на вътрешните работи, на КАТ и на ДАИ. При явно нарушение на качеството на въздуха, причинено от моторните превозни средства, тези органи имат правото принудително да ги спират от движение.
- Какво значи явно нарушение – ако, примерно, излиза пушек от ауспуха?
- Органите разполагат с възможности да извършват замервания и да установяват нарушаване на изискванията и на стандартите на нормативната уредба.
В категории: Бургас , Политика
Безспорно е, че трябва да бъде повишен контролът върху замърсяването от автомобилите, казва Ивелина Василева
Всеки от нас трябва да усеща, че начините ни за придвижване и за отопление имат значение за това какво дишаме, смята бургаската депутатка
Ивелина Василева е родена в Бургас. Депутат от ГЕРБ трети мандат, председател на парламентарната Комисия по околната среда и водите. Бивш екоминистър в кабинета „Борисов 2”. Бивш зам.-кмет на Бургас с ресор екология и евроинтеграция.
- Г-жо Василева, къде е по-мръсен въздухът през зимата – в Бургас или в София? Вие сте била и в двата града, какво е личното Ви усещане?
- Замърсяването на въздуха се причинява основно от транспорта и от битовото отопление. Силно специфично е от гледна точка на населеното място и зоната в населеното място, така че трудно може да се прави такова автоматично сравнение. По-скоро е важно да има ясен анализ за това какви са източниците на замърсяване и, респективно, да има мерки за справяне с този проблем. И част от комплекса мерки са законодателните мерки.
- Да, но аз съм живял и в двата града и за мен в София въздухът е доста по-мръсен, ако говорим за зимата. Може би е заради битовото отопление…
- В интерес на истината в България, както и в още 17 държави-членки на Европейския съюз има проблем и този проблем е свързан основно с превишаване на нормите на фините прахови частици (ФПЧ). В България, независимо че е налице положителна тенденция в годините, знаете, има и наказателна процедура за това; има произнасяне и на Европейския съд за минал период, когато проблем имаше в 28 града. Градовете, в които е регистрирано превишение, вече са по-малко. А освен това и броят на превишенията в рамките на годината също намалява. Най-сериозен проблем е идентифициран в градовете Видин и Монтана, докато Бургас не е от най-замърсените градове от гледна точка на превишенията, нормите и съдържанието на ФПЧ във въздуха. Но, както казах, зависи и от периода на годината, зависи и от конкретното място. Т.е. в кварталите, в които хората през зимата се отопляват с твърдо гориво, се отбелязват по-чести превишения. Респективно, там, където се ползват по-щадящи методи за отопление, не е така. От друга страна, в централните градски части интензивният автомобилен трафик причинява също замърсяване. Така че усилията трябва да бъдат насочени в тази посока и на общинско, и на национално ниво. И, разбира се, всеки един от нас следва да има усещането, че всичко, което правим, начинът, по-който се придвижваме, и начинът, по който се отопляваме, имат значение за това какъв въздух дишаме.
- Днес бяха приети окончателно поправките в Закона за чистотата на атмосферния въздух. Бихте ли маркирали основните промени, които очаквате да дадат ефект?
- Няколко са основните аспекти. Преди всичко този акт предвижда въвеждането на норми за качество на въглищата и брикетите от въглища, които се използват за битово отопление. Определя се и орган, който ще следи за качеството на тези горива – това е Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), която има ангажимента да следи какви въглища и брикети се продават на пазара; за това съдържанието на сяра и пепел в тях да бъде по-ниско, така че да не причиняват замърсявания, когато се използват от населението; и, респективно, да налага санкции на тези от търговците, които си позволяват да нарушават разпоредбите за пакетирането, за етикетирането, за съдържанието на замърсяващи вещества във въглищата и брикетите.
Друг момент е свързан с ясното дефиниране на отговорностите на всички компетентни органи. Тъй като за опазването на въздуха значение имат усилията на общините, на кметовете на населените места, ясно са определени техните компетенции и правомощия. От друга страна, когато говорим примерно за промишлени замърсявания, за трансгранични замърсявания, е ясно, че там компетенции и отговорности имат Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и органите на МОСВ – регионалните инспекции на околната среда и водите. Що се отнася до превозните средства, които замърсяват въздуха, там пък компетенции и възможност да извършват контрол, ако щете дори и да спират от движение замърсяващи автомобили, имат Министерството на вътрешните работи (чрез КАТ) и, респективно, Министерството на транспорта и информационните технологии и съобщенията. Така че ясно са разписани отговорностите и ангажиментите, да бъдат предприемани действия, за това да се разработват общински програми с конкретни разписани в тях мерки, и съответно санкции, които могат да бъдат налагани на кметовете, в случай че има действие или бездействие от тяхна страна, което е довело до влошаване на показателните на въздуха. Тъй като в оригиналния законопроект на вносителите липсваше ясно обвързване с компетенциите и правомощията, ние прецизирахме текстовете и санкции могат да бъдат налагани само и единствено когато има действие или бездействие на кметовете, свързани с изпълнението на общинските мерки, заложени в програмите за подобряване качеството на атмосферния въздух.
Мисля, че беше важна промяната, която внесохме с колегите ми от ГЕРБ по отношение глобите на промишлените замърсители за нарушения на комплексните разрешителни, водещи до замърсяване на въздуха. Тези глоби вече ще се превеждат към бюджетите на общините, на чиято територия са инсталациите. По този начин ще се подпомагат общините за справяне с екологичната ситуация за инвестиране в екологични мерки. Досега тези глоби отиваха в централния бюджет – в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС).
- Обаче отговорността за контрола по отношение на комплексните разрешителни пак остава на национално ниво. Така ли?
- Имаше дебати и за това, тъй като, както казах, отговорността за промишлените предприятия е на органите на МОСВ. Общините имат правото във фазата на обществените обсъждания да изразяват своето становище, да дават компетентното си мнение относно издаването на тези документи и условията, които се залагат в тях. От друга страна, когато се извършва контролът, общините не разполагат с инструментариума. Това, както споменах, беше една от целите на закона – ясно да се разграничат отговорностите, за да е ясно впоследствие, ако има неизпълнение, кой има вина за това.
- И сега кметовете какво по-конкретно ще могат да контролират?
- Кметовете изпълняват своите ангажименти, свързани с поддържането на публичната инфраструктура; поддържането на уличната мрежа в рамките на населените места; инвестирането в подобряването на тази мрежа с цел недопускане на замърсяване; поддържане на чистотата в населените места; поддържане на зелените системи – парковете, градините. Това всичко са мерки, които са свързани с осигуряването на условия за недопускане на замърсяване. Освен това общините чрез органите на местното самоуправление – общинските съвети, имат право да определят в рамките на населеното място т.нар. зони с ниски емисии. Това могат да бъдат определени квартали или райони, където да се наложат конкретни ограничения, включително и забрани. Тези ограничения могат да касаят и транспорта в рамките на този район – т.е. може да се ограничи достъпът на превозни средства или да се въведат конкретни изисквания. Освен това може да се въведат и ограничителни мерки за уредите, които се използват за отопление и, респективно, горивото, което се използва за отоплението на хората, в конкретни периоди или през цялото време – това е решение на общинския съвет в зависимост от спецификите на населеното място. Кметовете имат правомощия и отговорности, които са свързани с това да се санкционират нарушители, които не спазват изискванията при строителни дейности на територията на общината – да не запрашават и да не замърсяват средата. Освен това имат отговорности и за това, в случай че някой извършва нерегламентирано изгаряне на отпадъци или други замърсяващи материали, да налагат глоби и санкции. Всичко това е необходимо да бъде извършвано комплексно като дейности в координация с останалите органи и това е част от мерките и действията на национално ниво. Знаете, че наскоро беше разработена и национална програма за справяне с предизвикателството - подобряване на качеството на атмосферния въздух, и усилията на органите на всички нива са важни.
- Т.е. отсега нататък глобите от промишлените замърсители в Бургас, които основно са два, доколкото се сещам, ще влизат в бюджета на общината?
- Да, 80% от налаганите глоби, в случай че има нарушаване на условие от комплексно разрешително, ще бъдат превеждани в бюджетите на общините. Това е по аналогия с друга разпоредба в наредбата. Но досега, когато ставаше въпрос за такъв тип нарушения, глобите отиваха в ПУДООС – на централно ниво. Спомняте си, че 2015 г., когато наложихме глоба на „Лукойл”, примерно, за замърсяването със сероводород в размер на 250 000 лева, тази глоба беше преведена в ПУДООС, а не в общините, на чиято територия е предприятието. По този начин ние смятаме, че общините могат да ползват тези средства за инвестиране в тези дейности, които са свързани с опазване на околната среда.
- „Лукойл” обаче е в две общини – Камено и Бургас. Там как ще се разпредели евентуалната глоба?
- То и досега има такава практика за друг тип глоби, свързани с друг тип нарушения, в наредбата с тарифите за таксите. И тя се прилага и досега. Конкретно промените, които предлагаме, са свързани със санкциите, приложими при нарушаване на условията на комплексните разрешителни.
- Обществена тайна е, че у нас много автомобили минават през техническите прегледи по „втория начин”. Как ще се реши този проблем?
- Това е ангажимент на контролните органи, произтичащ от Закона за движение по пътищата. Трябва да бъде повишен контролът, това е безспорно. Полагат се усилия за обезпечаването на органите, включително и с измервателни устройства, които да замерват замърсяванията, причинени от автомобилите. Това, което имат като правомощия, произтичащи от закона, е в случай че е установено несъответствие и техническа неизправност на моторните превозни средства и несъответствие с изискванията на нормативната уредба, да спират от движение, включително, автомобили. В този закон ние обвързахме компетенциите на Министерството на вътрешните работи, на КАТ и на ДАИ. При явно нарушение на качеството на въздуха, причинено от моторните превозни средства, тези органи имат правото принудително да ги спират от движение.
- Какво значи явно нарушение – ако, примерно, излиза пушек от ауспуха?
- Органите разполагат с възможности да извършват замервания и да установяват нарушаване на изискванията и на стандартите на нормативната уредба.
В категории: Бургас , Политика