Как Нинова може да изкара Борисов от Министерския съвет за втори път с една и съща стратегия
Предстоящите европейски избори напомнят на президентските от 2016 г., БСП се очаква да заложи на нови лица
В БСП пак е предконгресно. В събота соцпартията се събира на заседание на най-висшия си форум, което би следвало да предполага нови големи вълнения и конфликти.
Откакто Корнелия Нинова оглави БСП през май 2016 г., партията е като че ли в постоянен емоционален дисбаланс. Причина за това е кадровата реформа, която Нинова се опитва да прокара, неглижирайки по-старата партийна номенклатура.
Две години и половина след възцаряването й обаче вълнението изглежда най-сетне поуспокоено.
Може обаче и да е коварно мъртво.
„Вече сме в навечерието на изборите. Всичко, което е противопоказно на добрия резултат, трябва да бъде оставено настрана. И това се отнася за всички – от председателя до избирателя.” Думите са на 69-годишния „ветеран” Георги Божинов, върл противник на Нинова след решението й да прокара правило – депутати с повече от четири мандата да не могат да се кандидатират отново за Народното събрание.
Божинов каза това преди първия „пленум” на БСП за годината на 12 януари. Репортери се опитаха да го провокират с въпроси около напрежението между Сергей Станишев и Корнелия Нинова.
Една от интригите е дали Станишев, който е президент на Партията на европейските социалисти (ПЕС), ще оглави листата за Европарламента на изборите през май.
„Всяко едно изказване, което вреди на изборния резултат, е противопоказно само по себе си и в момента не трябва да се прави. И аз няма да го направя”, отсече още Георги Божинов.
Че „вътрешната опозиция” в БСП се е кротнала, стана ясно и след самия „пленум” (заседание на Националния съвет, както се казва официално).
Всички единодушно гласували „за” редактираната стратегия „Визия за България”, както и „за” платформата за евроизборите. А там има и конфликтни текстове, свързани с Истанбулската конвенция и с политиките за миграция. Тези два документа се очаква да бъдат окончателно утвърдени от Конгреса на БСП в събота.
„Това беше най-спокойният пленум от две години насам”, коментира пред „Флагман” човек от „Позитано”.
Все пак преди избори партията обичайно се консолидира и противниците на ръководството млъкват. Освен това мирише и на власт, коментира източникът, близък до ръководството.
Замлъкването обаче може и да е задълго, ако БСП спечели евроизборите, което се очаква да създаде истински политически трус в държавата.
За това загатва и премиерът и лидер на управляващата партия ГЕРБ Бойко Борисов.
В неделя той събра 2000 души – национален и местен партиен елит, на френетично събрание в София, в което сериозно разкритикува съратниците си.
Стигна се и до заплахи: „Чуйте ме, обичам ви, но не е даденост това. Факт е, че БСП с тези провалени политици, повтарям, провалени, гонени от управление, ни доближават. Това ако не ви светне червена лампичка, аз ще ви светна синя! Така че моля ви, всеки един да се огледа какво прави – дали е съветник, дали е кмет, дали е областен, дали е министър, зам или какъвто и да е.”
Социолозите дават фактическо изравняване между първата и втората политически сили.
След дългите години на власт и покрай неспирните скандали в настоящото коалиционно управление с „Обединените патриоти” доверието в ГЕРБ започна да спада осезаемо.
Големият въпрос е дали БСП ще може да се възползва от това.
Соцпартията е опитна „столетница”, но има и тежко минало, с което опонентите й продължават да плашат електората.
Шансът на „червените” сега е да консолидират противниците на ГЕРБ и да успеят да получат периферен вот от хората, които не понасят Бойко Борисов и компания.
Евроизборите напролет може доста да напомнят на президентските през 2016 г.
Много от избирателите гласуваха за Румен Радев не защото е от БСП, а защото това щеше да доведе до оставка на правителството „Борисов 2”. Премиерът и лидер на ГЕРБ тогава провокира със заявката, че ще се оттегли от властта, ако загуби на първи тур, както и стана.
Сега случаят е идентичен. Ако БСП победи на евровота през май, соцпартията няма да дойде на власт. Това може да накара много избиратели, които не харесват „червените”, все пак да ги подкрепят просто за да съборят Борисов, чийто стил на властване става все по-обсебващ и брутален.
Засега директна заявка, че премиерът ще подаде оставка при такава ситуация, няма, но то се подразбира. Самият Бойко Борисов винаги е твърдял, че изборите са лакмус за това дали е налице съществена промяна в електоралните нагласи.
По неофициална информация Корнелия Нинова не била настроена положително към никой от сегашните четирима евродепутати на БСП – Сергей Станишев, Георги Пирински, Момчил Неков и Петър Курумбашев. Единствено спрямо последния тя имала определени симпатии.
Станишев и Пирински са на различни позиции спрямо лидерката по много въпроси. Младият Неков пък стана евродепутат през 2014 г. благодарение на преференциалния куриоз „15/15”.
Стратегията на Корнелия Нинова да отстранява „старите муцуни” в БСП обаче може да е много ползотворна.
Тя печели одобрението на младите в партията, но по-важното е, че привлича и избиратели от широката периферия. И тук пак трябва да си припомним случая „Румен Радев”.
Слуховете, че Нинова иска да заложи на Елена Йончева като водач на листата, не са безпочвени. Йончева е депутат от гражданската квота и трупа политически „лайкове” с разследванията си срещу властта. Атаките на управляващите срещу нея едва ли са случайни. Сдоби се и с обвинение за пране на пари, което вероятно е предизборно и цели „отстрелването” й за евролистата.
Станишев може и да понатрупа авторитет с дългогодишното си евролидерство в ПЕС, но в България все още кънти въпросът кой предложи Пеевски за шеф на ДАНС през 2013 г. Тогавашният председател на БСП със сигурност бе замесен в ситуацията.
Георги Пирински е от старата гвардия и Нинова вероятно ще се постарае да го прати „в пенсия” за евровота напролет.
Листите обаче ще се подреждат от Националния съвет, а не еднолично от лидера, припомня човек от „Позитано”. А Корнелия Нинова няма силен контрол върху „пленума”.
Така или иначе, макар и крехко, мнозинството е с нея, така че можем да очакваме радикални промени в евролистата на БСП.
А иначе на предстоящия след дни Конгрес не се очакват драми, уверяват партийци.
„4-5 човека останахме да критикуваме Нинова и ние ставаме лоши. Но тя има едноличен и авторитарен стил на управление”, коментира един от вътрешните й опоненти, с което обясни и защо вече избягва откритите критики срещу нея.
Не е чудно, че е отпаднала и идеята да се върнат старите правила за избор на председател на БСП – т.е. това отново да прави Конгресът, а да не става с гласуване от целия партиен актив.
„Дори и някой да го предложи на Конгреса, в момента няма как да се приеме”, казва партиец, който не харесва Корнелия Нинова.
Лидерката обаче може да затвори устата на опонентите си задълго, ако успее да прокара вижданията си, като освежи партийните листи, и отново събори Бойко Борисов от власт след четири месеца.
В категории: Политика
Корнелия Нинова залага на нови лица като Румен Радев и Елена Йончева за сметка на стари като Георги Пирински
Предстоящите европейски избори напомнят на президентските от 2016 г., БСП се очаква да заложи на нови лица
В БСП пак е предконгресно. В събота соцпартията се събира на заседание на най-висшия си форум, което би следвало да предполага нови големи вълнения и конфликти.
Откакто Корнелия Нинова оглави БСП през май 2016 г., партията е като че ли в постоянен емоционален дисбаланс. Причина за това е кадровата реформа, която Нинова се опитва да прокара, неглижирайки по-старата партийна номенклатура.
Две години и половина след възцаряването й обаче вълнението изглежда най-сетне поуспокоено.
Може обаче и да е коварно мъртво.
„Вече сме в навечерието на изборите. Всичко, което е противопоказно на добрия резултат, трябва да бъде оставено настрана. И това се отнася за всички – от председателя до избирателя.” Думите са на 69-годишния „ветеран” Георги Божинов, върл противник на Нинова след решението й да прокара правило – депутати с повече от четири мандата да не могат да се кандидатират отново за Народното събрание.
Божинов каза това преди първия „пленум” на БСП за годината на 12 януари. Репортери се опитаха да го провокират с въпроси около напрежението между Сергей Станишев и Корнелия Нинова.
Една от интригите е дали Станишев, който е президент на Партията на европейските социалисти (ПЕС), ще оглави листата за Европарламента на изборите през май.
„Всяко едно изказване, което вреди на изборния резултат, е противопоказно само по себе си и в момента не трябва да се прави. И аз няма да го направя”, отсече още Георги Божинов.
Че „вътрешната опозиция” в БСП се е кротнала, стана ясно и след самия „пленум” (заседание на Националния съвет, както се казва официално).
Всички единодушно гласували „за” редактираната стратегия „Визия за България”, както и „за” платформата за евроизборите. А там има и конфликтни текстове, свързани с Истанбулската конвенция и с политиките за миграция. Тези два документа се очаква да бъдат окончателно утвърдени от Конгреса на БСП в събота.
„Това беше най-спокойният пленум от две години насам”, коментира пред „Флагман” човек от „Позитано”.
Все пак преди избори партията обичайно се консолидира и противниците на ръководството млъкват. Освен това мирише и на власт, коментира източникът, близък до ръководството.
Замлъкването обаче може и да е задълго, ако БСП спечели евроизборите, което се очаква да създаде истински политически трус в държавата.
За това загатва и премиерът и лидер на управляващата партия ГЕРБ Бойко Борисов.
В неделя той събра 2000 души – национален и местен партиен елит, на френетично събрание в София, в което сериозно разкритикува съратниците си.
Стигна се и до заплахи: „Чуйте ме, обичам ви, но не е даденост това. Факт е, че БСП с тези провалени политици, повтарям, провалени, гонени от управление, ни доближават. Това ако не ви светне червена лампичка, аз ще ви светна синя! Така че моля ви, всеки един да се огледа какво прави – дали е съветник, дали е кмет, дали е областен, дали е министър, зам или какъвто и да е.”
Социолозите дават фактическо изравняване между първата и втората политически сили.
След дългите години на власт и покрай неспирните скандали в настоящото коалиционно управление с „Обединените патриоти” доверието в ГЕРБ започна да спада осезаемо.
Големият въпрос е дали БСП ще може да се възползва от това.
Соцпартията е опитна „столетница”, но има и тежко минало, с което опонентите й продължават да плашат електората.
Шансът на „червените” сега е да консолидират противниците на ГЕРБ и да успеят да получат периферен вот от хората, които не понасят Бойко Борисов и компания.
Евроизборите напролет може доста да напомнят на президентските през 2016 г.
Много от избирателите гласуваха за Румен Радев не защото е от БСП, а защото това щеше да доведе до оставка на правителството „Борисов 2”. Премиерът и лидер на ГЕРБ тогава провокира със заявката, че ще се оттегли от властта, ако загуби на първи тур, както и стана.
Сега случаят е идентичен. Ако БСП победи на евровота през май, соцпартията няма да дойде на власт. Това може да накара много избиратели, които не харесват „червените”, все пак да ги подкрепят просто за да съборят Борисов, чийто стил на властване става все по-обсебващ и брутален.
Засега директна заявка, че премиерът ще подаде оставка при такава ситуация, няма, но то се подразбира. Самият Бойко Борисов винаги е твърдял, че изборите са лакмус за това дали е налице съществена промяна в електоралните нагласи.
По неофициална информация Корнелия Нинова не била настроена положително към никой от сегашните четирима евродепутати на БСП – Сергей Станишев, Георги Пирински, Момчил Неков и Петър Курумбашев. Единствено спрямо последния тя имала определени симпатии.
Станишев и Пирински са на различни позиции спрямо лидерката по много въпроси. Младият Неков пък стана евродепутат през 2014 г. благодарение на преференциалния куриоз „15/15”.
Стратегията на Корнелия Нинова да отстранява „старите муцуни” в БСП обаче може да е много ползотворна.
Тя печели одобрението на младите в партията, но по-важното е, че привлича и избиратели от широката периферия. И тук пак трябва да си припомним случая „Румен Радев”.
Слуховете, че Нинова иска да заложи на Елена Йончева като водач на листата, не са безпочвени. Йончева е депутат от гражданската квота и трупа политически „лайкове” с разследванията си срещу властта. Атаките на управляващите срещу нея едва ли са случайни. Сдоби се и с обвинение за пране на пари, което вероятно е предизборно и цели „отстрелването” й за евролистата.
Станишев може и да понатрупа авторитет с дългогодишното си евролидерство в ПЕС, но в България все още кънти въпросът кой предложи Пеевски за шеф на ДАНС през 2013 г. Тогавашният председател на БСП със сигурност бе замесен в ситуацията.
Георги Пирински е от старата гвардия и Нинова вероятно ще се постарае да го прати „в пенсия” за евровота напролет.
Листите обаче ще се подреждат от Националния съвет, а не еднолично от лидера, припомня човек от „Позитано”. А Корнелия Нинова няма силен контрол върху „пленума”.
Така или иначе, макар и крехко, мнозинството е с нея, така че можем да очакваме радикални промени в евролистата на БСП.
А иначе на предстоящия след дни Конгрес не се очакват драми, уверяват партийци.
„4-5 човека останахме да критикуваме Нинова и ние ставаме лоши. Но тя има едноличен и авторитарен стил на управление”, коментира един от вътрешните й опоненти, с което обясни и защо вече избягва откритите критики срещу нея.
Не е чудно, че е отпаднала и идеята да се върнат старите правила за избор на председател на БСП – т.е. това отново да прави Конгресът, а да не става с гласуване от целия партиен актив.
„Дори и някой да го предложи на Конгреса, в момента няма как да се приеме”, казва партиец, който не харесва Корнелия Нинова.
Лидерката обаче може да затвори устата на опонентите си задълго, ако успее да прокара вижданията си, като освежи партийните листи, и отново събори Бойко Борисов от власт след четири месеца.
В категории: Политика