Голямо задръстване – топ новината на деня. Ама наистина голямо – такова, каквото в малкия морски град Бургас досега не е виждано. Бях вътре – в един от всичките сигурно 200 автомобила в Кумлука, сред всички недоволни мъже и жени, които на отворени прозорци пушиха цигари, гледаха си телефоните и псуваха, докато сухожилията и мускулите в левия им крак буквално се вкочаняват от постоянното натискане и отпускане на съединителя. Със средна скорост 5-10 км/ч. по разбития, осеян с дупки асфалт. В края на работния ден. В понеделник.
„...Да, бе, мило! Прибирам се, ама знаеш ли к‘во задръстване е. Майка му да е*а!“, чувам от съседния автомобил, докато млад циганин подминава от дясно моя автомобил и също псува някого, пресичайки ул. „Индустриална“. И седя в колата, натискам си левия крак с лявата ръка, за да притъпя болката, и аз псувам. Ама наум, все пак съм културен.
И се чудя, кой е виновен за цялата тая глупост. Буквално минути преди да тръгна прочетох в интернет, че движението в града е кошмарно. Че околовръстното на Бургас, бул. „Тодор Александров“ е буквално затапено, а задръстването започва още от Трапезица и завършва чак след края на... ремонта. „Какъв е тоз ремонт в час пик и в понеделник?“, мисля си аз.Невъзможно е да я вярно. Чувам клаксон - някакъв в крайна дясна лента иска да влезе пред мен и да ми отнеме предимство? „Кой си ти, бе!“, крещя на ум аз. Ама му давам път – знаеш ли го к‘ъв е? Както всички са толкова ядосани, че не могат да се приберат вкъщи, разсъждавам, така на бърза ръка ще ми се случи случка. Все пак сме, едно в Кумлука, и две - в Бургас към Меден рудник.
Откакто започна това размишление съм изминал цели 15 метра с автомобила. През 10 секунди гледам дали колата няма да прегрее и псувам. Псувам, че днес, в понеделник след работа, трябваше да ми идва идеята да ходя до жк „Меден рудник“. Че не повярвах, че трафикът е натоварен, че някой е решил да прави ремонт точно в понеделник, че има само един заход към най-големия комплекс в Бургас, че...
„Б*ал съм му майката“, казвам си, „Ще мина през Маринка, пък тея тука да се бъхтят в задръстването, да им се умарят краката, да им прегряват колите и да са ядосани!“. И наистина, още щом стигам до кръговото за жк „Меден рудник“, подминавам два автомобила, които се теглят един друг, престроявам в най-лявата лента и отпрашвам по обходния маршрут през с. Маринка. С изнервена мръсна газ.
Това бе ситуацията вчера между 16:30 ч. и 20, даже 20:30 ч., описана пригледно от наш читател. Причината бе дългоочаквания ремонт на бул. „Захари Стоянов“, който именно вчера – в понеделник, започна.
Чия точно е била идеята да се започне ремонтът в най-натоварения ден от седмицата, затапвайки напълно движението, не е ясно. Може би няма и да стане ясно. Но не сме като белите страни – където подобни ремонти се извършват за дни и се работи през нощта, под уличното осветление, за да се избегне именно проблемът със задръстванията. Не, ние сме в България и тук нещата не стават по този начин. А колко би било хубаво да ставаха.
Може би фирмата-изпълнител няма достатъчно персонал, може да липсва техника. Да, всичко е възможно. Но в крайна сметка това са и си остават само оправдания. Защото хиляди бургазлии вчера попаднаха в безкрайната колона от коли – и като истински българи псуваха някак волно и небрежно някого – за да освободят малко напрежение в тапата.
Днес ситуацията ще е същата и по тази причина, опарените вече бургазлии най-вероятно ще изчакат час, час и половина, преди да тръгнат да се прибират към жк „Меден рудник“, за да избегнат задръстванията. Ще покиснат малко по кафенетата и ще се забавляват, вместо да седят безсилни в автомобилите си и да пъплят към домовете си. Като охлюви в черпуката си. Така ще се стимулира и малкия и среден бизнес в сферата на услугите. А това съвсем не е лошо.
По същата тема, Флагман.БГ се свързва сериозно с Иван Гюлев - началник отдел "Безопасност на движението" към Община Бургас. Очаквайте неговите отговори каква ще е организацията на движението в идните седмици по време на ремонта.
