Сам, без помощта на шерп и без кислородна бутилка и по „жестокия западен път” първият българин, стъпил на „покрива на света“, се нарежда всред световноизвестните алпинисти
Христо Проданов покори Еверест преди 35 години със снимка на Васил Левски и остана на върха, разказва историкът доц. д-р Петър Ненков.
Първият българин, изкачил „покрива на света“, тръгна към него със снимка на своя велик съгражданин Васил Левски в раницата си, добавя той.
„На 20 април 1984 година в 18.15 часа българският алпинист Христо Проданов се изкачи сам, без кислороден апарат по „жестокия път“ - западния гребен най-високия връх в света Еверест - 8848 м. и остана завинаги там“, сподели във Фейсбук известният историк и писател доц. д-р Петър Ненков.
Христо Проданов – първият българин, покорил върха на света
Христо Проданов е роден на 24 февруари 1943 г. в Карлово. Завършва Висшия Химико-Технологически институт в София. Като инженер-металург работи в Перник и в металургичния комбинат Кремиковци .
С алпинизъм се занимава от юношеските години. Осъществил е многобройни изкачвания на планините в България, Алпите, Олимп, Кавказ, Памир, Хиндукуш, Хималаите. Обичал да казва :"Там, където има воля, има и път!“
През 1984 г. се провежда национална алпинистка експедиция до Еверест. Христо Проданов е утвърден за заместник-ръководител на експедицията по техническите въпроси. На 20 април, 1984 г. в 18.15 часа той се изкачва сам и без кислороден апарат на Еверест!
От тогава изминаха много години, но в паметта ми са се врязали няколко задъхани думички, накъсани от вълчия вой на свирепите хималайски виелици: ”Аз съм на върха! На върха съм, Христо!”, споделя доцентът.
„Това беше звездният миг на родния алпинизъм, триумфът на който посветиха силите си няколко поколения алпинисти. За първи път българин беше стъпил на „третия полюс на планетата” - връх Еверест“, добавя той.
Племенницата на Христо Проданов за порива към върховете и вярата в чудото
„Помня, как у нас хората се прегръщаха с радостни сълзи на умиление от този факт. Страната ни изживя еуфория, която може да се сравни само със завоюваното 4-то място на Световното първенство по футбол в САЩ през 1994 г.“, коментира историкът.
„След това радостните емоции и чувството за национална гордост се смениха с напразните надежди, отчаянието и мъката от неизвестността и загубата на Христо Проданов“, добавя той.
„В онези незабравими дни вестниците се разграбваха като топъл хляб, хората слушаха ежечасно новините по своите транзистори и радиоприемници, а вечерно време улиците опустяваха, когато се излъчваше информационната емисия по единствената тогава телевизия - БНТ „По света и у нас”, разказва доц. Ненков.
Няма да крия, че когато научих за смъртта му, очите ми се насълзиха, защото за мене той беше герой..., споделя той.
Осемте български алпинисти, завинаги останали в прегръдката на Хималаите
„По-късно разбрах, че преди да тръгне за Хималаите, дъщерята на Христо Проданов му дала като талисман патенцето, с което той изкачи осемхилядния връх Лхоце, но баща й го върнал и взел със себе си една роза, едно кокиче, кичур от косите на Силвия и снимка на своя велик съгражданин Васил Левски“, пише историкът в социалната мрежа.
„В последната си картичка от подножието на върха той пише: ”Скъпа дъщеричке, ще се опитам до 1 май да го яхна този Еверест!“. Когато тръгва към Катманду, заявява на своята съпруга Виолета: „Отивам към най-голямата мечта на своя живот- Еверест!”, добавя доц. Ненков.
„В 18.15 часа на 20 април 1984 г. по радиостанцията той съобщава в базовия лагер: „АЗ СЪМ НА ВЪРХА, НА ВЪРХА СЪМ, ХРИСТО!”. И докато членовете на нашата експедиция в лагера ликуват от новината, на Еверест се разиграва трагедия.
Христо Проданов стои половин час на върха, оставя на него своята фотокамера и започва да се спуска по тъмно“, разказва историкът.
„Върви по собствените си стъпки-нещо, което нито един алпинист в света до този момент не е правил. Температурите изведнъж рязко спадат. Извилата се снежна буря го принуждава да бивакува на открито, на височина около 8700 метра, наречена “зоната на смъртта“, добавя той. .
„На 21 април сутринта в 10.24 часа по радиостанцията достигат откъслечните му думи: ”Аз съм тук над големия сив купен”. В жестокия студ, изкарал три денонощия без кислород, без храна и бивачни съоръжения, със сетни сили Христо натиска в 19.45 часа комутатора на своята портативна радиостанция“, пише доцентът във Фейсбук.
От базовия лагер ръководителят на експедицията Аврам Аврамов, усещайки че Христо Проданов губи сили и се предава в измамното блаженство на „бялата смърт”, се опитвал да му даде кураж и крещял в ефира: „Христо ти си голям мъж. Не заспивай . Ице ти си голям българин, моля ти се, не заспивай ! Към тебе идват хора ...”
Към предполагаемото място на Христо, на помощ тръгва неговият голям приятел, алпинистът Людмил Янков. Той се движел бързо, въпреки снежната виелица и търсел следи от него, но намерил само раницата му.
Това са последните следи от живота на един голям българин, влюбен до полуда в планинските върхове, който прослави малката ни страна по света, пояснява историкът.
„С покоряването на Еверест - сам, без помощта на шерп и без кислородна бутилка и по „жестокия западен път” Христо Проданов се нарежда всред фалангата от световноизвестни алпинисти, като Райнхолд Меснер, Йежи Кукучка и други“, разказва доцентът.
„Само за 33 дни той преодоля разстоянието от базовия лагер до върха , което е рекорд за този труден маршрут . Освен това, той е първият човек, изкачил Еверест през месец април и четвъртият човек, изкачил се на върха - сам. В общия списък на алпинистите покорили Еверест е 155-ти“, уточнява той.
За своя спортен подвиг - символ на силата на човешкия дух, Христо Проданов е награден посмъртно с най-високото държавно отличие на социалистическа България - "Герой на Народна Република България".
„Приживе той често говори за Еверест с голяма любов и блестящи от вълнение очи. За него върхът е сякаш живо същество и той се прекланя пред него, като божество, което го примамва от много време със своята недостижимост, за да го направи накрая завинаги свой пленник“, добавя доц. Ненков.
За неговия подвиг поетът Анастас Стоянов написа прекрасното стихотворение:
БЪЛГАРСКИЯТ АЛПИНИСТ
Търсете българския алпинист,
търсете го - дори и век да мине
в дълбока бездна, или звезден вис,
не толкоз лесно българин гине
Търсете го по онзи вечен склон
върху челото на Земята - там е,
направил от ръцете си пилон
за святото, за българското знаме
Търсете българския алпинист
и не корете буйната му воля
научен е от Бузлуджа и Вола
да се обрича винаги на риск
Търсете го край онзи свят пилон
не в урагана, не в снегопада,
защото българин , по стар закон
от знамето си по-далеч не пада!
