Храната в стола беше лоша, а за ресторант пари нямаше
При социализма имаше равни и по-равни. Това важеше и за почивката на море. Другарите имаха луксозни станции на брега на морето около Варна и Златните.
Простолюдието се бореше за бунгало в Крапец, Китен, Приморско, Мичурин, Ахтопол, а за карти се чакаше дълго или се вземаха с връзки, съобщава retro.bg.
Като тръгнехме за лятната почивка, мъкнехме цялата си посуда, барабар с тенджери, тигани и преносимия котлон, а съпругата готвеше всеки ден. Храната в стола беше лоша, а за ресторант пари нямаше.
Преди да се отправим на ваканция обаче, трябваше да намерим пари назаем. Аз взимах 120 лв. заплата, а жена ми - 160 лв. Но пак парите не стигаха за вноската за чакания с години апартамент, заема за колата и пр. Седмица преди да тръгнем, почваше подготовката за самото пътуване, която се състоеше в стягане на москвича. Сутрин потегляхме в 6 ч. за морето. Намирахме дървеното бунгало, в което ще спим, потънало в прах и мръсотия, и всички се залавяхме да го чистим. На плажа пък се отдавахме на обичайните соцзабавления – бира, карти, табла, вестник, – нямахме мобилни телефони. За обяд си носехме домати, сирене и хляб.
При социализма морето беше едно голямо притеснение за обикновеното семейство – удоволствието ни помрачаваше мисълта как ще се справим финансово по време на почивката и дълго време след нея. Ама не можехме да счупим хатъра на децата, които мечтаеха за това цяла година.
Въпреки беднотията все пак всички успявахме някак да отидем на море. А сега много семейства едва свързват двата края и изобщо не могат да си позволят този лукс.
