Не сме свикнали да свирим под ударите на милиционерските палки, обябява Данчо Караджов, с което си навлича гнева на Политбюро и без малко да ликвидират групата
В края на 70-те години на музикалния небосклон изгрява емблематичната група "Сигнал". Йордан Караджов, Румен Спасов и Христо Ламбрев се отделят от група “Златни струни”, за да създадат не просто група, а истинско музикално движение, което има стотици хиляди фенове и днес. Колегите от socbg.com обаче припомнят как соц режима забрани на великите музиканти на свирят, а причината бе злополучен концерт в Бургас.
В началото на новата 1982 година им предстои поредния концерт в морския град Бургас. Афишите за събитието са разлепени из града, а билетите много преди обявената дата 10 февруари са разпродадени.
В мразовития февруарски ден пред зала „Изгрев” (днес “Бойчо Брънзов”) се струпва тълпа от почитатели дошли да се насладят на музиката им. Напрежението е огромно и се усеща още преди началото на концерта. Феновете, които не са успели да се сдобият с билет за шоуто, търсят пропуски на черно и на двойна цена. Планираните от „Концертна дирекция” два концерта на групата са обединени в един.
Залата няма необходимия капацитет за множеството дошло да види любимците си и се пука по шевовете. Групата едва си пробива път през публиката до сцената.Десет минути след обявения час на концерта, „Сигнал” се появяват на сцената на спортната зала.
Шоуто започва. Пред сцената и отстрани нея има кордон от милиционери, които са натоварени с охраната на музикалното събитие. Заради полските събития тогава, (през 1980 г. Лех Валенса създава “Солидарност”, а на 13.12.1981 г. в Полша е обявено военно положение) властите у нас са настръхнали някой да не наруши безметежното им управление.
Групата е изпяла първите си две песни. Същевременно милицията бди особено зорко за антикомунистически прояви в контекста на полските събития.
На третата песен всички в изпълнената до краен предел зала пеят в един глас заедно с момчетата на сцената, няколко хилядната публиката е в екстаз. Феновете са на крака, веселят се и подскачат с ритъма на музиката, изобщо забавляват се като на рок концерт.
Милицията се разбеснява. Един от униформените превишава правата си, изважда палката и удря едно момиче, което се свлича пред сцената и припада.
След това народната милиция устройва истински погром в залата, като започва да млати ожесточено ентусиазираната тълпа. Настава страхотен бой. Мнозина са пребити, първите редове опустяват.
В този момент групата спира да свири. Данчо Караджов хваща микрофона и обявява: „Не сме свикнали да свирим под ударите на милиционерските палки.“
Концертът продължава, но отзвукът от него стига чак до Политбюро. Започва разследване, от което пострадват самите музиканти.
Веднага след концерта от Комитета за култура последва моментална забрана да изнасят концерти. Негов председател по това време е Георги Йорданов, наследил поста след кончината на Людмила Живкова.
Плочите им са иззети от магазините. Група „Сигнал” негласно са изхвърлени от телевизия, радио и каквито и да било сценични изяви. Това е и първата явна проява на дискриминация на български рок музиканти по времето на социализма. Многобройните им почитатели са бесни от случилото се. Те застават категорично зад тях, пишат протестни писма до различни институции и това повлиява положително. Една година след злополучния концерт в Бургас забраната пада. Силният им дух и подкрепата на феновете им помагат отново да се качат на сцената.
