Новият завод ще е с капацитет от 300 хил.автомобила годишно, ще осигурява до 5 хил.работни места
След десетилетия на неуспешни опити в България да се създадат условия за дългосрочно и устойчиво производство на автомобили, може би най-накрая това ще се случи. В средата на април германската агенция ДПА съобщи, че Volkswagen е свел избора си за държава, където да изгради нов завод, до Турция и България, което даде поводи за оптимизъм въпреки липсата на официално потвърждение.
Оказва се, че той не е бил напразен, защото три източника от частния сектор и един от публичния съобщиха, че страната ни е почти сигурен избраник на германския концерн. Българските локации, подходящи за новата мощност, са две – "Кремиковци" до София и индycтpиaлнa зoнa "Paĸoвcĸи" край Пловдив, пише в последния си брой списание "Икономист".
Според информацията ни вече има подписани предварителни договори за закупуване на индустриален терен, а остава да се уточни подкрепата, която държавата ще окаже на реномирания инвеститор.
Въпреки, че окончателният избор се очаква в средата на май, водещи HR агенции вече набират български инженери, работещи в Германия с оферти да се завърнат.
За момента е известно, че в новия завод, с капацитет над 300 000 автомобила годишно, ще може да се произвеждат различни марки измежду притежаваните от бранда, но първоначално продукцията ще включва "Шкода" и "Сеат". Размерът на инвестицията, която се планира, може да надхвърли 1.4 милиарда евро, а разкритите работни места ще са между 4000 и 5000.
Според главния икономист на "Уникредит Булбанк" Кристофор Павлов подобна инвестиция може да добави повече от един процент към брутния вътрешен продукт на България, но крие и много допълнителни позитиви. Такъв е раздвижването на пазара на труда, защото по-качествените работни места ще привлекат хора, заети в други фирми, и те ще се принудят да повишат възнагражденията си, за да се предпазят от изтичането на кадри. "Почти всяка държава в региона може да се похвали с поне един привлечен международен концерн, а ние не. При нас три от десетте най-големи производителя на автокомпоненти имат мощности, но се набляга на нискотехнологични продукти, ниска технология и слабоплатени работни места. Шансът тези работни места да се загубят при следваща криза и миграция към още по-евтини доставчици бяха големи, но ако тук се настани сериозен автомобилостроител, средата ще се разглежда по съвсем нов начин", коментира той.
Подобно е и мнението на Десислава Николова, която е старши икономист в Института за пазарна икономика. "При големите инвеститори има т.нар. herding behavior (стадно поведение) – когато един голям инвеститор повлече крак, това е много силен сигнал и към други. Това е непрекият ефект от пристигането на голям инвеститор – че изпраща силен сигнал към другите за добри условия за бизнес тук. Другото, което е важно, е, че около големите предприятия се създава екосистема от малки и средни фирми, които ги обслужват и работят с тях, включително и в търговията и услугите", обяснява тя.
Предусловия
Оказва се обаче, че германската компания има редица условия, които надхвърлят чисто финансовите параметри. Така например сред поставените изисквания, освен задължителната електрическа и газова инфраструктура, се нареждат изграждането на жилищен комплекс, стадион, клиника, гара, медицинска станция, пожарна и полицейска служба. В това отношение и двете опции в България имат какво да предложат, но Индустриална зона "Тракия" сякаш е с по-силни позиции. Намираща се на изхода от Пловдив към Асеновград, тя граничи с добре устроените квартали "Люляците", "Хан Крум" и "Тракия", както и с жп линията от София до Бургас и Истанбул, а на няколкостотин метра от границите й се намира и жандармерията. В същото време площадката "Кремиковци" е близо до магистрала "Хемус", има жп инфраструктура, но е в съседство с гетото "Ботунец".
По информация на колегите от "Икономист" директорът на индустриалната зона е трябвало спешно да замине за преговори в Берлин миналата седмица.
Но везните може да се наклонят от австрийската компания за развитие на индустриални имоти Soravia, която придоби под условията на финансов лизинг 3.1 хиляди декара от площадката на "Кремиковци" в края на миналата година. Разполагайки с контакти, опит и репутация, фирмата е възможно да използва специфичното си ноу-хау и в крайна сметка да предопредели избора на Volkswagen към площадката край София.
Преди тази дилема обаче, трябва със сигурност да се преодолее конкуренцията на другите държави от региона, които също опитват да привлекат автопроизводителя. Надежди таят Турция, Сърбия, Румъния и Словакия. С най-малки шансове се оценява кандидатурата на Турция, която въпреки силната си автоиндустрия в момента е поле на икономическа и политическа нестабилност. Останалите не са се отказали, както стана ясно във вторник. В деня, в който Надзорният съвет на Volkswagen заседаваше, Сърбия съобщи, че е готова да построи 40-километрова метро линия от Инджия, където предлага терен за новия завод, до Белград. На тазседмичното си заседание надзорниците в концерна не дискутираха въпроса за новия завод, който се очаква да получи крайно решение през втората половина на годината.
Стимул в брой
Публична тайна е, че всички държави на Балканите, борещи се за новия завод на "Фолксваген", наддават в момента за инвеститора с пари в брой под формата на щедра държавна помощ. Още в началото на март т.г. шефът на Българската агенция за инвестиции Стамен Янев обяви, че се работи по промени в Закона за насърчаване на инвестициите, чрез които най-големите вложения в българската икономика да си връщат гарантирано до 10% от разходите под формата на държавна помощ, без ограничения в крайната сума, когато става дума за инвестиции над 1 млрд евро. Действащото в момента законодателство слага таван на помощта от 37,5 млн. евро.
Около два месеца ключовата промяна в Закона за насърчаване на инвестициите обаче така и не се превръща в законопроект, който да бъде пуснат за публично обсъждане. Но източници на "Икономист" уточниха, че това не е повод за безпокойство, защото всеки отделен казус, който надхвърля границата, може да бъде защитен директно пред Брюксел. В този случай може да се надскочи и границата от 10 на сто, стига бюджетът да може да си позволи този харч.
Подобни държавни помощи вече са поискани и одобрени от други страни – членки на ЕС, за привличане на автомобилни гиганти. Словакия например предостави 125 млн. евро държавна помощ на "Ягуар Ленд Роувър" за инвестиция също от 1,4 млрд. евро. В този случай ЕК подчертава, че държавната помощ за построяването на завода в района на Нитра е била необходима, за да се предотврати изтичането на инвестицията в посока Мексико. "Ние установихме, че словашкото правителство създава условия за появата на нови работни места и икономическо развитие на региона с отпуснатите средства, без да се създават условия за нелоялна конкуренция”, коментира тогава решението Маргарете Вестагер, еврокомисар по конкуренцията.
Според различни информации в румънските медии северната ни съседка е готова да даде държавна помощ от 150 до 300 млн. евро, ако германският автомобилен гигант направи новия си завод там. Сърбия в битката за Volkswagen може да дава сериозни фискални облекчения и грантове на чуждестранните инвеститори, без да е необходимо да иска разрешения, защото е извън ЕС, което важи и за Турция. Според сръбския Закон за чуждестранните инвестиции при вложение в производствения сектор компанията може да получи като финансов стимул обратно от държавата до 25% от своите инвестиции. Така при потенциално вложение 1,4 млрд. евро германската компания може да си върне 350 млн. евро.
В началото на този месец премиерът Бойко Борисов посочи, че за да спечели Volkswagen, българското правителство е поело ангажимент да изгради жп линия и метро до завода и по този начин остави отворени и двете опции за евентуална база – Икономическа зона "Тракия" (където ще има нужда от жп връзка) и част от терена на бившия металургичен комбинат "Кремиковци", до който може да се удължи софийското метро. Най-голямото обещание на правителството обаче било "да бъдем по-тихи", защото "този, който вдига най-много шум, няма да получи нищо", заключи Борисов.
Кой може да продаде на Volkswagen?
Терен за потенциалния бъдещ завод на Volkswagen в България, и то върху руините на бившия металургичен гигант "Кремиковци" край София, може да отдаде SRED – подразделение за Централна и Източна Европа на австрийския гигант в недвижимите имоти и строителството Soravia. В началото на февруари т.г. дружеството постигна споразумение с Първа инвестиционна банка (ПИБ) за придобиване на част от площадката на фалиралия металургичен комбинат "Кремиковци". "Земята, която придобихме, е закупена чрез лизинг, а вече разговаряме с големи инвеститори, които проявяват интерес към нашия проект", коментира тогава пред “Икономист” Валери Атанасов, управляващ директор за България на SRED. Още тогава от компанията посочиха, че търсят за инвеститори в новия си имот международни производители от автомобилната индустрия, както и дружества от логистичния бизнес. След появата на повече медийни материали по темата Атанасов престана да коментира и посочи, че когато има потвърден инвеститор, ще говори отново.
Общата площ на площадката на "Кремиковци" е 7,7 млн. кв. м, а придобитата площ от SRED се явява 40% от нея, или 3,08 млн. квадрата, което прави малко над 3000 дка. Цената на сделката и параметрите по изплащането на финансовия лизинг се оказаха конфиденциални, но в отчета си за четвъртото тримесечие на м.г. пред КФН, депозиран на 30 януари т.г., ПИБ обявява приходи от продажба на активи в размер на 81,117 млн. лв. За сравнение това перо за 2017 година е било 10,6 млн. лв. Вероятно цялата сума от 81 млн. лв. не е с източник една конкретна сделка, но от финансовите отчети на банката става ясно, че над 70 милиона са постъпили в последното тримесечие на миналата година и най-вероятно те са именно вследствие от договорката за земята на "Кремиковци". От австрийската компания обясниха още, че предимствата на терена са, че е в затворен индустриален район с празно пространство, в непосредствена близост до голям град и уникален за целия ЕС. На място има голяма електрическа подстанция, както и газови връзки.
Източници обясниха, че в процеса по договаряне на подкрепата, която държавата би оказала на германския автомобилен концерн, може да влезе и предоставяне на самия терен, което би означавало парцелът в "Кремиковци" за кратко да стане държавен. Такива детайли, както и пълният размер на държавната подкрепа обаче няма да станат известни, преди победителят да бъде избран и сделките да приключат.
Зeмятa в индycтpиaлнa зoнa "Paĸoвcĸи", част от Икономическа зона "Тракия", e coбcтвeнocт нa „Cиeнит xoлдинг“. В петте индустриални зони край Пловдив могат да се похвалят с опит с инвеститори от индустрията за авточасти. Очевидните предимства са бързият достъп до магистрала „Тракия“ и чистите терени, които няма да се нуждаят от подготовка преди строителството. Експерти твърдят, че тази локация отстъпва по отношение на газификацията и електрификацията, но това не би било непреодолима пречка при степента на отдаденост на държавните институции. От Икономическа зона „Тракия“ посочиха пред “Икономист”, че ще коментират какви стимули предлагат, ако Volkswagen избере терен при тях за реализацията на завода си, само ако сделката реално се случи.
Към момента, изглежда, нещата са в български ръце и в обществото цари невиждан консенсус по въпроса с привличането на гигантската инвестиция. А правителството изразява готовност да подслади сделката по всякакъв начин
