Темата периодично влиза в дневния ред на обществото, а мненията са крайно противоположни
От откриването на реконструираната автогара "Юг" в Бургас през 2015 година в общественото пространство тече дебат дали трябва да се ограничава достъпът до терминала. Мнозина са на мнение, че в локалното платно трябва да се допуснат и таксита, а защо не и лични автомобили, извърщващи бързи трансфери. Други обаче са категорични, че това ще причини задръствания и повече негативи, отколкото позитиви.
Темата периодично влиза в дневния ред и на Общинския съвет, а последният повод бе питане на Чанко Мирчев от БСП, който се интерусваше защо не се допускат таксита и какво налага рестриктивните ограничения. Отговорът на администрацията бе, че ще се създадат предпоставки за ПТП-а, а влизането на колите до терминала, ще забави и автобусите от обществения транспорт. Флагман.бг залага на плурализма и днес ще ви предоставим двете диаметрално различни позиции на нашите автори.
За автомобилните кентаври и философията на обществения транспорт
Иван Колев
Реконструкцията на автогара "Юг" е част от проекта за модернизиране на градския транспорт, а това включва и цялостна промяна на философията вътрешноградското пътуване. За ограниченият достъп до терминала има съвсем разумно обяснение - дава се превес на обществения транспорт за сметка на автомобилите. И в това няма нищо лошо. Дори напротив - модерна практика, която от десетилетия се прилага във всички големи градове.
Бургас може и да не е с мащабите на Амстердам, например, но и не е проектиран за толкова много автомобили - по официални данни над 100 хил.регистрирани в Община Бургас. Внушителна цифра при положение, че населението на града е около 220 хил.души.
Това бе идеята и за модернизирането на градския транспорт - да се осигури качествена алтернатива, за да може хората да си оставят колите пред домовете и да ги използват само при крайна необходимост или пътуване извън града. Това е и концепцията на буслентите - нищо да не спира движението на обществения транспорт, за да се гарнартира по-бързо преход от точка А до точка Б, отколкото с лек автомобил.
Още при проектирането на автогарата през 2013 година бе заложена подобна идея - автобусите по възможност да нямат контакт с другите превозви средства и да не подадат в задръствания, а такива обезателно ще има, ако се допуснат такситата и личните автомобили.
Не е решение престой до няколко минути за таксиметровите шофьори, защото практиката е показала, че нарушителите винаги ще намират оправдание, за да просрочат престоя си и на практика да превърнат едно от локалните платна в паркинг. "Тук съм за малко, сега тръгвам!", ще бъде редовната реплика на всеки таксиметров шофьор, който влезе до терминала, уж да чака пътник. Резултатът лесно може да се предвиди - изневрени шофьори, хаос и напрежение.
И всичко това при положение, че на по 100-ина метра има две таксиметрови стоянки - пред Гарата и до входа на Пристанището. На 40-50 метра от терминала съвсем спокойно може да спре кола и без да пречи на движението да качи пътника. И не на последно място от спирката пред автогарата може да се отиде до всяка точка на града за няколко минути.
На някои може да им е трудно да се отделят от автомобила си, да са сраснали с него, да се е превърнали в получовек, полукола, истински кентавър, който задължително трябва да отиде дори до най-кратката точка на четири гуми, но е необходимо да се приспособят с променящата се среда, защото в следващите десетилетия пътуването с кола ще става все по-трудно и по-скъпо.
Как сигурността се превърна в мантра и скри истинската причина за ограничения достъп до Автогара "Юг"
Георги Русчев
Когато някой или някоя институция не иска да свърши дадена работа, има няколко ключови фрази и словосъчетания, които се използват да се обърне общественото мнение против решаването на проблема. Например „несъобразена скорост“ (за да не се казва „превишена скорост“) при катастрофи или „предпоставка за ПТП“ (когато например дадено кръстовище е регулирано неправилно), или „стремим се към прозрачност“ (когато всъщност всичко е възможно най-непрепрозрачно и задкулисно).
Точно такъв е и случаят с обяснението на Община Бургас за това защо няма достъп до такситата на централната автогара в града. „Ако бъдат допуснати там, ще пречат на автобусите и ще създават предпоставки за пътнотранспортни произшествия“. Именно това бе официалното обяснение защо никога таксиметрови автомобили все пак няма да бъдат пуснати да влизат на автогарата.
Но да разгледаме проблема в дълбочина
На първо място самата организация на движение около автогарата е меко казано странна. Със само един вход и съответно изход, навигирането на каквито и да е превозни средства вътре се превръща в ад. Самият проект на сградата не предвижда в нея да влизат автомобили, което на практика се оказва прецедент, ако не за България, то поне за големите градове в страната. Та дори и Автогара Запад в Бургас предвижда възможност за автомобилен достъп, а тя е по-малко използвана от централната.
Само погледнете централната автогара в София – два входа и два изхода, локално движение пред самия вход, където буквално има опашка от чакащи таксита. Има идея, има организация, има и изпълнение. По същата логика можем да разгледаме и жп гарата в Бургас, където все пак има достъп на таксита до специално изградено локално движение пред централния вход откъм бул. „Иван Вазов“
Като второ трябва да споменем и обръщалото на автобусите от градския транспорт, което според мнозина е на практика безсмислено. На едно място там са струпани буквално 4 спирки, които действат като основен хъб за цялата вътрешноградска система на транспорт. Това е и единият аргумент на Общината – че в близост до автогарата имало спирка. Никой не уточнява обаче, че зимата настилката там е хлъзгава.
Тоест, за да стигнем от сегашната автогара дори до спирката през зимата, се налага да преминем един маршрут, които е меко казано опасен дори за млади хора, а какво остава за по-възрастните и трудно подвижни жители на Бургас. А ако успеем да разчетем картата на градския транспорт, с която дори и кореняците бургазлии се затрудняват, то в зависимост от багажа, трябва да платим между 1.50 лв. и 3 лв. (ако багажът е по-голям се заплаща втори билет, бел.а.), за да достигнем евентуално до желаната от нас след дълъг път дестинация.
Не на последно място е важно да се спомене, че таксиметровите коли са обществен транспорт. В никакъв случай не защитаваме някои от най-наглите представители на професията, но в по-голямата си част, това са хора, които плащат по-големи данъци и са принудени да спазват други правила за движение, тъй като спадат в тази категория. Въпреки това, те не са допускани дори до спирките на градския транспорт, да не говорим за бус лентите, а какво остава за автогарата.
И така на практика достъпът на таксита до автогарата е ограничен не за друго, а заради факта, че все пак многомилионната инвестиция по проекта за градски транспорт в Бургас трябва да се изплати някак - чрез "насърчаване" на използването на градския транспорт, независимост от начина. А това между другото е и друга такава ключова фраза - "насърчаваме еди-кое-си" на практика трябва да се превежда като "настояваме".