Стягат голям протест за 11-ти май
"Отнеха почти всичко на България. Останаха само децата, не позволявайте да отнемат и тях чрез "Норвежкото еничарство"". Това призоваха бургаски майки, които изпратиха емоционалната си позиция срещу Националната стратегия за детето, която сега спряна след общественото, но съмненията са, че съвсем скоро ще се направи опит за тихото й прокарване.
Заради това бургаските майки, родители и граждани искат да покажат, че са против стратегическия документ, натрапван ни от ЕС. Таня Андонова и Жулиета Иванова са организаторките на протеста, който ще се проведе на 11 май в центъра на Бургас.
"Правата на родителите са грубо потъпкани. Ние сме твърдо за защитата на българските деца, правото им да израснат в семейства и да бъдат предпазени от домашно насилие. Това обаче не бива да става за сметка на стотици хилядите загрижени за децата си български родители, които много лесно и неправомерно могат да попаднат под субективните интерпретации на подобни стратегии", категорични са Таня и Жулиета.
Ето какви са техните притестения:
1. Изземване на родителските права в полза на държавата.
Стратегията пренебрегва в значителна степен конституционните права на родителите, прехвърляйки ги на държавата в лицето на държавните и социалните служители. Тя определя кое е вредното за децата на база на много общи и недефинирани в закона термини, което дава възможност за сериозни злоупотреби.
В центъра на чиновническото внимание е поставено детето, не семейството. Семейството се изключва и се противопоставя на детето. Родителят няма правото да откаже на детето да „се информира“ независимо от източника, няма право да го коригира и трябва на всяка цена да се съобрази с мнението на детето си, вместо да изпълнява своята традиционна роля на авторитет.
Приема се, че детето е съвършено същество, което не допуска грешки и с желанието на което родителят трябва да се съгласи, ако не иска да попадне под ударите на закона. Правото на подобен вид решения се прехвърля в ръцете на социалните служители, съдиите и кметовете, които могат да влязат по всяко време директно през вратата на което и да е българско семейство и то на база на субективни преценки.
2. Проява на дискриминация към родителите и потъпкване на техните най-основни човешки права
В Стратегията, държавните политики, свързани с децата, са равнопоставени с родителските грижи. Насърчава се търсенето и намирането на причини за отнемане на децата от техните семейства.
Изследванията и историята са категорични, че най-добрата грижа, защита и подкрепа, децата получават в семейството си. Никоя социална услуга, която обществото би могло да предостави в тази област, не може да има приоритет пред семейството. Пример в тази посока е заложеният принцип, че с постъпването на детето в ясла, грижата за него се измества от „публични институции, други деца и възрастни“. Конституционното право на родителите е заменено с държавна и институционална грижа, което намираме за силно обезпокоително.
В тази посока стратегията предвижда „набиране на информация по различен начин и повод“ за децата и техните родители. Правата на родителите се свеждат до грижа за децата. Всичко, свързано с „липса на грижи или небрежно отношение“ (субективни твърдения) се наказва с цялата строгост на закона.
Стратегията пряко нарушава Конституцията на Република България, според която в Чл.47(1) „Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата“. „Подпомага“ означава, че държавата няма правото да изземва правата на родителите, без доказана вина, а да ги счита за невинни до доказване на противното.
Протокол 1, чл.2, от Европейската Конвенция за Защита Правата на Човека и Основните Свободи, обнародван в ДВ, бр.137 от 1998 г., дословно гласи: „Никой не може да бъде лишен от правото на образование.
При изпълнението на функциите, поети от нея в областта на образованието и обучението, държавата уважава правото на родителите да дават на своите деца образование и обучение в съответствие със своите религиозни и философски убеждения.” Това показва, че държавата следва да зачита и уважава правото на родителите да отглеждат своите деца в съответствие със своите религиозни и философски убеждения през целия курс на образование.
Родителите, като хора, които обичат децата си най-много, са тези, които следва да вземат крайното решение при отглеждането, възпитанието и образованието на техните деца. Като най-добри защитници на правата на детето следва да бъдат считани неговите родители. Никой няма право да се самоназначава за защитник на правата на децата и техен представител пряко техните родители.
3. Възможност за бързо легално отнемане/отвличане на децата от страна на държавните служители
Едно дете може да бъде иззето насила от родителите си и настанено извън семейството, дори и само за това, че към него е проявено „небрежно отношение“, или е възпитавано по „вреден за развитието му начин“ – неясни и съмнителни формулировки.
С новата стратегия се дават права на държавни служители от най-ниски нива, да злоупотребяват с родителите и децата им, взимайки решения основани на неясни дефиниции, правила и субективни идеи. Основен принцип във всяко добро законодателство е да бъдеш считан за невинен до доказване на противното.
Ние не виждаме този принцип приложен в Стратегията. Социалните служби, с помощта на полицията, ще могат да се намесват и да изземват децата преди дори да са били доказани обстоятелствата около конкретния казус. Родителят се приема за виновен по презумпция.
Виждаме ясно, как подобни политики водят до редица злоупотреби в някои европейски страни. Деца биват легално отвличани от социалните служби за това, че родител е повишил тон, пропуснал е имунизация или просто е дисциплинирал детето си. Поведението на социалните служители в страни като Норвегия (полицейските структури Барневарн), Швеция и Германия, се е превърнало в средство за контрол върху родителите.
Тази Стратегия продължава тенденциите през последните години за налагане на диктат от страна на държавата върху семейството! Държавата няма право да изземва права и отговорности от гражданите под никакъв претекст. Тъкмо обратното – необходимо е намаляване на административното регулиране.
4. Създаване на предпоставки за финансови злоупотреби и престъпления
Стратегията всъщност изгражда огромна и тежка структура за осъществяването на държавния контрол и добавя сериозна финансова тежест върху българския данъкоплатец, докато официално се твърди съкращаване на апарата и пестене на финансови средства.
Овластяват се държавни институции, новосъздадени съвети и комитети, които при определени обстоятелства и интереси, биха преследвали родителите и техните деца.
5. Пълно обхващане на децата в държавната образователна система и контрол на държавата върху програмите за ранно сексуално обучение
Според Стратегията, почти всички деца между 3-7 годишна възраст трябва да бъдат обхванати от държавната образователна система без никаква алтернатива.
Стратегията дори изисква 33% от децата между 0 и 3-годишна възраст да бъдат обхванати от услуги за ранно детско образование и грижа, което представлява насилствена институционализация на децата.
Предвижда се ранно сексуално обучение в и извън държавните училища. Програмите, свързани със сексуалното обучение (и не само) на децата в предучилищната група и училище, се оставят в ръцете на държавните служители, както и в ръцете на неправителствените организации (доставчиците на услуги), работещи с тях. Те включват насърчаване на сексуалното експериментиране, абортите, промяната на пола. (След въвеждането на джендър образователни програми в училищата на Великобритания, броят на децата, които искат да променят пола си чрез хормони и оперативно е нараснал 40 пъти за последните десет години.)
Дори по отношение на една толкова фундаментална сфера на образованието, родителите отново се лишават от техните основни права в пълно противоречие с международното право.
Държавата ще решава какво точно е сексуално образование, включително ще „образова“ децата, без съгласието на родителите им, как да сменят пола си и да извършват безопасно аборт. Стратегията отваря възможността за узаконяване на евтаназията на деца в риск, каквато практика се прилага в страни като Белгия.
Стратегията включва „Намаляване на броя на децата, живеещи в пренаселени жилища, до достигане на средните стойности на държавите в ЕС“в условията на една толкова сериозна демографска криза!
В заключение: „Националната стратегия за детето 2019-2030 г.” е изключително далеч от българската реалност, идентичност и история, за които семейната институция е изиграла ключова роля при съхраняване на самосъзнанието и оцеляване на българския народ през вековете.
За българската нация ролята на родителите и семейството има фундаментално значение. С евентуалното прилагане на тази стратегия ще бъдат узаконени съмнителни европейски практики, водещи до разруха, контрол и отделяне на децата от техните семейства.
Стратегията не укрепва по никакъв начин семейната институция нито защитава най-добрия интерес на децата. Тя противоречи на Конституцията ни и на международното право. Като уреждаща вече съществуващи правни понятия и отношения тя е напълно излишна. Ето защо ние призоваваме „Националната стратегия за детето 2019-2030 г.“ да бъде отхвърлена!
