Административните работници взимаха нищожни заплати. Но трябваше да се работи, без да се протестира. Последното беше наказуемо
Моята малка България е преминала през много войни, робства, буржоазен строй и накрая дойде т.нар. социализъм. А той си беше комунизъм, през който управляваха комунистите. 9 септември 1944 г. Още като превзеха властта, се заклеха, че ще подобрят живота в България. Първо нарекоха богатите „кулаци” и някои заминаха в концлагерите, а други не се разбра къде изчезнаха. Това беше на село. Бях на 6 години, чичо една сутрин каза тихо на баща ми: „Много хора унищожиха!”.
Първо се започна с ТКЗС. Имаха за цел да машинизират земеделието. Появиха се трактори, комбайни, производството се увеличи. Селянинът от сутрин до вечер работеше на нивата. А взимаше стотинки – 1,20 на работен ден. Същото беше при животновъдите. Младите избягаха в града, където се работеше в новопостроените заводи. Там имаше 8-часов работен ден и почивни дни. Но и заплатите бяха такива като на селянина.
Административните работници взимаха нищожни заплати. Но трябваше да се работи, без да се протестира. Последното беше наказуемо. Комунистите се мъчеха да покажат, че се грижат за благото на народа. Ясли, градини, училища, университети, лечебни заведения – всичко беше безплатно. Въпросът е, че ги използваха – и тези, които работят, и тези, които не работят. След текезесетата на село образуваха колхозите. Обраха селянина до последно. Независимо колко земя си дал, никой не ти дава нищо за нея. Истинско робство. Минаха 50 години. Мълчиш и работиш, границите затворени, няма къде да отидеш, децата на тези „прогресивни” хора учеха висше образование в Русия, в САЩ и на много други места. Другите учеха в нашите университети или не можеше въобще да бъдат приети.
Накрая тази „народна” партия реши да си поправи грешките и като набеди, че за това е виновен тоталитаризмът, реши да обяви демокрацията. Захвърли земите на селяните, които бяха измрели и вече не можеха да работят, а които бяха живи – нямаха с какво да я работят. Младежта я нямаше на село. В града заводите бяха затворени, работниците – освободени, отвориха границите и българинът замина за чужбината. Сега слушаме само за много пари в другите държави и че тук ще увеличават заплатите и пенсиите. Остава само да се надяваме.
Христина Неделчева, с. Герман за вестник "Ретро"
