80 % от нашите студенти се реализират успешно
Проф. д.п.н. Галя Христозова е университетски преподавател вече 32 години. В Бургаския свободен университет е от 2000 г. Най-напред е декан на Центъра по хуманитарни науки, после заместник-ректор, от 2014 г. ректор. Завършила е българска филология в ПУ “Паисий Хилендарски“, през 1995 г. става кандидат на педагогическите науки, 1999 г. – доцент, 2007 г. - кандидат на педагогическите науки, 2009 – професор.
Интересите ѝ са в сферата на езиковата култура, правописа, методиката на преподаването на български език, езикът на медиите, бизнес комуникациите. Има над 200 публикации - 6 монографии, 10 студии, над 140 статии в специализирани научни издания, над 30 доклада от участия в конференции, 35 учебника и учебни помагала по български език за ученици. Ръководител и инициатор е на десетки научни проекти. През 2005 г. получава Диплом на Библиографския институт в Кембридж, Англия – “2000 изключителни интелектуалци на XXI век за принос в хуманитаристиката”.
- Проф.Христозова, какви са перспективите пред висшето образование в краткосрочен и в дългосрочен план?
- Висшето образование е важен фактор в развитието на всеки човек. Заради това, когато говорим за него, гледаме в малко по-далечни перспективи, които са свързани с възможността за реализация. Частен университет като нашия преди всичко се интересува от това дали неговите студенти ще имат възможност, когато завършат, да се реализират. Не сме радетели на това да има много специалности в университета. Винаги специалностите ни, особено в бакалавърските програми, са били малко на брой, но с потенциал за развитие. Пазарът на труда е твърде гъвкав и понякога много изненадващ. Например, оказа се, че през последните години, специалността, в която най-много се реализират студентите – това е начална и предучилищна педагогика. През тази и следващата година в Бургас ще има нужда от повече от 100 учители в тези две направления, поради което ние много сериозно развихме тази специалност както в бакалавърска, така и в магистърска степен. Добре също се реализират и студентите от специалност „Софтуерно инженерство“. Тук получаваме помощ от Община Буртас с финансирането на обучението на най-добрите студенти в тази специалност.
- Кое е най-важното за развитието на една институция като университет и въобще на висшето образование?
-Най-важното е да се знае какви са перспективите за развитие на бизнеса. Многократно съм се допитвала по тази тема с Търговско-промишлената палата и Индустриалната камара в Бургас. Сега се обърнах и към г-н Димитър Николов, кмет на Община Бургас, и г-н Красимир Стойчев, зам.-кмет на Община Бургас, с молба да ни предоставят информация в следващите години от какви кадри ще има нужда бизнесът в града, защото всичко това, което ние правим, в крайна сметка е свързано с реализацията на студентите. 2/3 от нашите студенти са от Бургаска област, което означава, че завършвайки, за да останат тук, те трябва да имат възможност за добра работа. Това е най-важното за развитието на направленията и специалностите, които ние акредитираме. Съвсем наскоро проведох среща с директора на завода в Дебелт, от когото конкретно разбрах какви нужди ще има в бъдеще. За съжаление не сме в състояние да се срещнем с абсолютно всички работодатели и да получим персонална индивидуална информация от тях, затова очакваме по-обобщена информация.
- Потърсихте ли големите работодателски организации, КРИБ, например?
- Да, търсили сме отвсякъде такава информация и очакваме конкретни данни. Ние искаме да подготвим кадри за бъдеща реализация, а не такива, които да бъдат след това безработни, или да завършват една специалност, а да работят съвсем друга работа. Всички казват ще имаме нужда от инженери, но точно от какви инженери, защото това е едно много широко понятие. Вече е ясно - в педагогиката ще има нужда от учители. Това е закономерен процес, тъй като знаем в последните години се увеличиха възнагражденията абсолютно заслужено на учителите. Хареса ми това, което каза министърът на образованието Красимир Вълчев в Бургас, че всъщност високите възнаграждения са свързани с очакванията към тази професия преди всичко да се ориентират хора, които са с най-висок успех в училище. Най-добрите ученици да станат учители - това ще бъде само в плюс на образованието.
- Имате ли готовност да предложите нови бакалавърски програми, които да отговарят на нуждите на пазара на труда?
- Разбира се, че имаме. Работим ежедневно в тази посока. Инженерните специалности например са прекрасни за реализация, те са трудни за обучение, трудни са като материална база, трудни са за акредитиране. Затова, за да се направи една такава специалност, се изисква наистина подробна предварителна подготовка и заявка от бизнеса, който да каже „на нас са ни нужни такива специалисти за такъв период от време”.
- Кой от факултетите в БСУ се справя най-добре? Личното ми впечатление е, че ЦЮН се превърна в люпилня на кадри – почти всички ръководители от съдебната система в Бургаска област, както и трима от настоящите членове на ВСС, са завършили Правния факултет на БСУ.
- Правилно сте забелязали. Юридическият факултет изгради своето име. За имиджа на университета много допринася и това, че във всички факултети имаме акредитирани докторски програми, защото, когато има акредитирани докторски програми, се завършва цикълът бакалавър-магистър-доктор и много наши студенти, а и от други университети, записват докторски програми, пишат своите дисертации, защитават успешно. Това повиши както качеството на образованието, така и отношението на хората към образованието в БСУ. В Юридическия факултет завършилите право имат след това най-видима публична реализация. Но да не забравяме, че имаме и директори и учители, но те не са толкова публични личности. Смея да твърдя, че нашите студенти от тази специалност са много добре реализирали се и много добре се справят. Във всеки факултет има специалности и направления, в които реализацията на студентите е много добра.
-Към коя специалност е най-сериозен интересът на студентите?
- Генерални изводи трудно може да се направят, защото това е динамичен процес. Интересът към специалността „Право” продължава да е голяма, но вече е изпреварена от интереса към специалностите „Начална и предучилищна педагогика” и „Психология”. В специалността „Психология”, особено в магистърските програми, се записват хора, които искат и имат нужда от по-високи познания в това направление, а не толкова, че ще се реализират като психолози. Психологията няма да изчезне като специалност, защото всеки един човек, независимо какво работи, има нужда да има такива познания, тъй като все пак това е наука за душата. Самата аз като преподавател се интересувам например от това как при преподаването и ученето са важни такива фактори като възприятията, паметта, като познавателната способност, все неща, с които се занимава психологията.
- Специалисти са категорични, че в следващите 10-20 години част от познатите ни професии ще изчезнат, ще се появят други, вие готови ли сте да посрещнете предизвикателствата на революцията на изкуствения интелект?
- Интересно е колко динамично се развиват нещата и ние след 20 години може да имаме професии, за които сега не подозираме, че съществуват. Трудно можем да прозрем какво ще бъде всичко онова, което ще бъде необходимо, затова с тези специалности, с които сега разполагаме и които имаме, се опитваме едновременно с обучението да обясним на студентите и философия за живот. На първо място, че ученето трябва да продължи през целия живот. Ние в университета само показваме как се учи, а след това всеки трябва да търси различни начини, за да учи, защото това е негова отговорност и неговата квалификация е много важна. Второ, което е много важно, опитваме се да организираме различни квалификационни курсове за тези, които вече са завършили, но искат да знаят всичко ново. Например в сферата на правото нещата много бързо се променят, също и в сферата на технически науки. Често казваме на студентите, че това, което преподаваме в първи курс, в четвърти курс вече може да не бъде толкова актуално. Трето, което е много важно, опитваме се да създадем у студентите нагласа за това те да придобият някои качествени умения, независимо от това каква е специалността - например комуникативни умения, умения за работа в екип, високи умения за работа с различни програмни продукти, защото е ясно, че оттук нататък настъпва времето и епохата на дигитализацията и ние трябва да сме готови за това. Доволна съм от това, че в нашия университет отдавна имаме електронна платформа mofdle, в която нашите студенти и нашите преподавате „качват“ всичко онова, което е необходимо за учебния процес, и всеки един студент, ако е достатъчно трудолюбив, би могъл да учи от всяко едно кътче на света, където има интернет.
-Миналата година бяхте домакин на заключителната конференция на Съвета на ректорите в България и имахте конкретни предложения към законодателя. Какво се случи с тях?
- Знаете, че предстои промяна в Закона за висшето образование, многократно законът се обсъжда на Съвета на ректорите. Едно от нещата, което на мен ми струва изключително интересно и полезно, това е, че в преподаването и изпитването на студентите от университетски преподаватели, които все пак отговарят за теоретичната подготовка, задължително трябва да се включват и преподаватели – хора от бизнеса, хора от практиката. Значи, ако ще изпитваме учителя, трябва да поканим директора и учители, които да участват в тяхното изпитване. Ако ще изпитваме юристи - трябва да поканим съдии, адвокати, нотариуси, за да могат хората от практиката и да преподават, и да имат студентите реален досег до тях. Това е наистина нещо, което е полезно и ще доведе в крайна сметка до това висшето образование да бъде максимално близо до самата практика.
- Как се справяте в света на конкуренцията с държавните висши училища, където таксата е по-ниска, а и вече изключително лесен?
- В последните години Министерството на образованието и науката и лично министърът полагат много усилия да се контролира приемът най-вече и в държавните университети, защото в крайна сметка приемът вече зависи от реализацията на студентите, които са завършили в този университет. Конкуренцията по принцип е хубаво нещо, но тя не винаги е достатъчно лоялна. Държавните университети имат много предимства, които нямат частните. Като се започне с това, че ние нямаме никакво финансиране от държавата. Получаваме годишно 3 лева за студент редовна форма на обучение за спорт и това са всичките пари, които получаваме от Министерството на образованието, а спазваме абсолютно всички изисквания. В същото време държавните висши училища получават субсидия за всеки студент. Има специалности, които не са толкова скъпи, например - педагогика, но има и такива като медицина или пък изкуствата, които изискват по няколко хиляди лева финансиране за една годината. Това, което е още по-лошо е, че нашите студенти не получават стипендии от държавата. Студентите, учащи в държавни университети, получават други преференции, свързани с общежития, столове, карти за транспорт и т.н., а студентите в частните университети нямат тези облекчения. Единственото нещо, което е важно за нас и затова ние се справяме, е това, че предлагаме наистина по-модерни начини за образование, по-достъпни за студентите - електронно обучение, възможност за достъп до електронна библиотека, в която има разнообразна литература, както и всички проекти и разработки на студентите. Много по-близо сме до нашите студенти, ние ги познаваме по имена, контактуваме с тях, ден на отворените врата при нас е всеки ден, преподавателите ги консултират, работят с тях индивидуално, задължително ги включват в работа по научни проекти. Студентите, получавайки тази помощ, виждат, че към тях има едно по-различно отношение и те ценят и харесват това. Освен това предлагаме и специалности, по които след това има реализация. Ние интервюираме нашите студенти 6 месеца след завършването, 3 години, 5 години след това. И виждаме, че една голяма част от тях, над 80 процента, се реализират по специалността си. Все пак нашето мото е „Новата идея в образованието“ и вече 27 години сме новата идея!
